Паметник, пътища и безпътица - интервю с авторите на инициативата за паметник на Самуил

Елеонора Гаджева Последна промяна на 07 юни 2015 в 17:19 11806 14

Паметник, пътища и безпътица

Снимка Архив Фондация „Българска памет”

Ще говорим за един паметник, за история и търсене на път във време на безпътица, а отговори на въпросите – докога, защо и как, търсим с автора на паметника на цар Самуил – скулптора Александър Хайтов и д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“ и основен двигател в инициативата за издигане на монумент на Самуил в центъра на София.

Срещата ни се случи в пролетен ден с много слънце, дъжд и спокойствието на отдалечен от центъра на столицата парк. Говорихме за подмяната на исторически личности, за липсата на последователна политика в изкуството, за появилите се „за“ и „против“ към подобни проекти.


Г-н Хайтов, защо все повече говорим за нуждата от пресяване на исторически важните личности и примерите от далечното минало?

Защото именно там трябва да търсим отговори на важните въпросите – какво се случва с обществото ни, даваме ли си сметка, накъде вървим и накрая колкото повече се отдалечаваме от историята си, толкова по-трудно ще се върнем след това. Нагледахме се на подмяна на едни исторически модели с други, то не беше криене на гроба на Васил Левски, не беше местене на костите на различни владетели от едно място на друго, защо кому е нужно? Хайде да излезем и да говорим открито, как тази унищожителна игра на криеница няма да доведе до нищо смислено. Откакто спечелих конкурса на Фондация „Българска памет” за изработване на паметник на цар Самуил, не спират да ме питат, защо точно на Самуил, пък защо точно тази поза? Не това са важните въпроси, трябва да питам защо в София няма паметник на нито един български владетел, къде са примерите, достойни за гордост и уважение. Днес не осъзнаваме колко важно е да познаваме историята си и да я четем правилно, но след време поколенията ще разберат. Далеч съм от мисълта, че трябва да знаем наизуст „Именник на българските владетели”, но трябва да имаме информация и всеки да прецени какво да помни.

Има ли достатъчно информация за миналото и защо през определен период тя се пренаписва?

Интересът към историята наследих от баща си – писателя Николай Хайтов, а хляба си изкарвам със скулптура. Мога да кажа, че в последните 25 години няма последователна политика в културата и изкуството, няма и далновидна политика за опазването на историческото ни наследство. Правим музеи за представяне на изкуството, а какво ще сложим на етажа за съвременно българско изкуство? В училище преподаваме история, а къде са паметниците пред които децата ни да изразят почитта си? Това, което се случва, мога да обобщя така: абсолютно безхаберие, подмяна на ценности, периодично заличаване на всичко написано на дъската на историята.

Г-н Врабевски, дойде ли време да търсим отговори назад в историята или вече сме закъснели?

В постпреходното безвремие различни гласове, някои с твърде излишен патос, други твърде критични, призоваваха да се вгледаме наново в историята си. Добре ще е двата подхода да се срещнат под някакъв обединяващ принцип, който да е от полза за възпитанието на децата ни. В ежедневието си аз управлявам научно-изследователска организация. Намирам за важно да знаем историята и корените си, но смятам за още по-важно да потърсим повече простор в бъдещето, а не назад в миналото. И да започнем да се осъзнаваме като хора, които сами създават пътя си напред, а не като търсещи почва под краката си в миналото. Само така ще успеем да добавим повече смисъл и удовлетворение в българския 21 век.

Как според вас да събудим интереса на обществото към историческите личности?

Като цяло съм убеден, че българите обичат и се интересуват от интересните личности в историята си. Ако мога да дам кратък пример - романи като „Възвишение“, „Калуня каля“, както и много други, бяха сред най-четените, обсъжданите и награждаваните в последните години, а също и преиздавани. Затова не мисля, че е налице липса на интерес към историята ни. Би било добре да има повече видимост например около дискусията кои са добрите условия за съществуване и развитие на културната и творческата индустрия в България. Четох, че през 2014 г. общият принос на българската културна индустрия и културно наследство е 4% от БВП на България. Ако има национален консенсус около една приоритетна стратегия за култура, общият подем в културната сфера би довел съответно и до повече български исторически сюжети в литературата, театъра, документалното и художественото кино и т.н. Оптимист съм по отношение на още по-големия възход на българската култура и имам особено големи очаквания към филмовата ни индустрия.

Защо паметник на цар Самуил?

Едно от основните направления на благотворителността ми са инициативите за утвърждаване на българските културни традиции и историческа памет. През 2013 г. подкрепихме програмата за националните чествания на 1150-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий с изложби и събития в България и по света. Всички събития бяха под патронажа на президента г-н Росен Плевнелиев, а две от тях се проведоха в Европейския парламент и Европейската комисия в Брюксел.

През 2014 г. си бяхме поставили програмни приоритети върху честванията на две значими исторически годишнини: 1150-годишнината от приемането на християнството за официална религия в България и 1000 години от „века на Самуил“. Още в края на 2013 г. започна подготовка за мащабни държавни чествания по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Годишнината беше отбелязана със серия културни събития и инициативи на БАН, Софийския университет, МОН, НИМ и т.н. Идеята за издигане на паметник на цар Самуил в София беше моя инициатива, като първоначално планирахме откриването на паметника да се случи след приключването на държавните чествания. Винаги съм се питал как стигнахме дотам, че в столицата ни да няма нито един паметник на български цар. Паметници на средновековни владетели красят столиците на цяла Европа. Мечтата ми е, да има повече такива паметници и у нас, за да се почита българското, за да възпитаваме децата си в дух на родолюбие.

След откриването на монумента „Самуил – цар на България“, се надявам той да се превърне в истинско място на памет за жителите и гостите на София. Историческите извори от епохата на Самуил свидетелстват еднозначно за неговия български произход – от Битолския надпис на цар Иван Владислав, през императорските грамоти на Василий II Българоубиец, „Алексиада“ на Анна Комнина, до хрониката на Йоан Скилица от X век. Има публикувани солиден корпус исторически свидетелства, така че, който истински се интересува от темата, би могъл да научи много и да осмисли изпълнената с драматизъм българската история от онази епоха. Всички текстове разказват за епичния двубой между България и Византия в края на X и началото на XI век., който намира отражение и върху героичната съдба на знаменития български болярски род на Комитопулите. Надявам се по-скоро да дойде денят, в който българското кино ще разполага с ресурс, за да осъществи подобаващо една мащабна историческа продукция.

Някои не одобряват пространството на София да се насища с още паметници?

Уважавам това мнение, но не намирам, че градът ни е чак толкова наситен с паметници, че да не издигаме нови, които да ни свързват емоционално с нашата история и с родова памет. София придобива все по-нов облик и не виждам защо в една модерна европейска столица да не могат да съжителстват разнообразни по стил и жанр произведения на изкуството. Има критики и към естетическите достойнства на монумента. При обявяването на конкурсната програма за изграждането на паметника беше заложено условие за реалистично изобразяване на фигурата на владетеля. Програмата беше съгласувана с браншовите съюзи на художниците и архитектите, както и с Министерството на културата. Не чух критични аргументи от нито един от 21 творчески колектива, които участваха в конкурса. Предполагам, че дискусията относно релевантността на определен стил към градската среда тепърва ще се разгръща. Надявам се паметникът да намери своето адекватно присъствие в културния пейзаж на София, като място на националната ни памет, и символ на българската воля за свобода и независимост, за достойнство и бъдеще.

Използвам случая да изкажа благодарност на СБХ и САБ за съдействието около провеждането на конкурса, на археолога Полина Стоянова и Музея за история на София, на ландшафните архитекти Мария Гуркова и Росен Гурков, на Министерството на отбраната и Столична община за представения материал за отливане на фигурата на Самуил. Специални благодарности на проф. Близнашки за решителната подкрепа на инициативата и на учениците от I ЕГ – Варна за направеното дарение.

_______________

Паметникът на цар Самуил ще бъде поставен в градинката на базиликата „Света София” в столицата. Официалното откриване е на 8 юни, 12:00 ч.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.06 2015 в 14:32

Ще бъде добре - ако,бъдат изградени паметници на всичките ни Царе.Но не,само в столицата,а и в местата където са живяли.Паметника е за това-да се гордеем и помним,да съхраняваме миналото си,за да имаме бъдеще.Похвална инициатива!Благородно начинание,далновидно и значимо за поколенията.Дано да продължаваме в този градивен дух на себеуважение,зачитане и осмисляне на историческата ни памет.

08.06 2015 в 13:39

О,НЕРАЗУМНИ ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЩО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН??!!? ЧЕТИ, ЗА ДА ЗНАЕШ!!!!

08.06 2015 в 12:47

тая котка на гърдите на фигурата от къде я копираха ?

тая фигура не може да е паметник на великия и трагичен Български Цар Самуил

08.06 2015 в 12:47

тая котка на гърдите на фигурата от къде я копираха ?

тая фигура не може да е паметник на великия и трагичен Български Цар Самуил

08.06 2015 в 12:00

Добре, де - реалистични ли са такива размери? Като са решили да има реализъм в статуята, защо не я направиха с нормален ръст? Или царете са били изполини, може би?!? Докога ще се опитват да ни насаждат мегаломания? Или е паразитен навик от времето, когато с мегаломански паметниците се търсеше да се провокира култ към личността? Сякаш, величието може да е съизмеримо с размера! То, бива комплексарщина, ама това отчайващо много започва да прилича на диагноза.

08.06 2015 в 00:44

До Гвардеец'!

Всички извори, като се започне от византийските (Йоан Скилица; Кекавмен, който по майчина линия е внук на Самуиловия пълководец Димитър Полемарх; византийската принцеса Ана Комнина, която е праправнучка на цар Иван Владислав; Йоан Геометър; Лъв Дякон), мине се през сръбските (Летописа на Дуклянския поп, запазен на латински език, но съставен въз основа на славянски оригинал), арабските (Яхя Антиохийски), арменските (Стефан Таронски) и латинските (кореспонденцията между папа Инокентий III и цар Калоян), та се стигне и до средновековните български текстове (Ватиканския препис на Манасиевата хроника) наричат държавата България, а населението ѝ българи или, архаизирайки в някои случаи – мизи. Освен това, в институциите на държавата се наблюдава едно продължение на старата държавна уредба на Първото българско царство, което потвърждава връзката на Самуилова България с българската държавност преди похода на Йоан Цимисхий срещу Преслав и Дръстър през 971 г. На първо място, това е употребата на царската титла от Самуил и неговите наследници, а по това време на Балканите има само двама владетели, които имат признато право върху царската титулатура – византийския император, наричан в българските извори „гръцки цар”, и българския цар.

07.06 2015 в 23:19

Браво, наистина красив паметник.

07.06 2015 в 22:31

А се смеем на македонците... :)

07.06 2015 в 22:09

Синът на крадлив Хайто толкова може, толкова "свири" в склупрурата и паметниците! Официалната титла на Самуил е била "василевс на ромеи, власи и българи" и държавата му не е носила наименованието "България"! Всичко е изсмукно пропагандно от пръстите шибанякови през врабешкия мозък за да се реализира поредната мутро-ДС-патриотарска далавера за милиони народна пара! То и Симо Кобурга се самотитолува "цар на българите", но нито е българин, нито българите го зачитат и почитат за техен "цар" (особено след като ги "опарви" за 800 дни!), нито си има и нито ще има подвластно царство с табела "България"! БКП и ДС ЦИГАНИЯ до шия съчетани с соц-кич от където и да го погледнеш!

07.06 2015 в 22:06

На същата тази „чужда сила“, която окупира страната ни и поставя на власт комунистите, реализирали режим на репресии, терор, потъпкване на всички основни права и свободи на българските граждани, днес имаме огромен, НЕВИЖДАНО ОГРОМЕН ПАМЕТНИК на едно от най-хубавите места в София.