Quantcast

Когато историята стане реалност

Николаос Цитиридис Последна промяна на 03 март 2016 в 09:07 16627 6

Снимка Мартин Стаматов

Марио Мишев (близък план) и Иван Кънчев

Те са млади, засега неуморни. Не намират причина да спрат. Обичат историята, наистина обичат и родината. Те са патриоти. Не онези, които бият, плюят и мразят различните от себе си, а онези, които милеят за България. Истински родолюбци, които се опитват някак да изчистят петната върху националната чест.

Те са Иван Кънчев и Марио Мишев. Те са „Българска история“. Срещаме се с тях в офиса им в центъра на София. Закъсняват с няколко минути, пристигат задъхани и се извиняват - задържали ги по работа. Не им се случва често да не дойдат навреме. С тях са и други хора от екипа, дошли да свършат някоя и друга работа, оставена за последния момент.

В малкото помещение прави впечатление огромен календар, на който са отбелязани задачите за месеца. Почти няма "празна" дата, а за тях работният ден не е само 8 часа. Всъщност денят им дори не може да се нарече работен, защото правят това, което им харесва и което обичат. За Марио и Иван българската история е работното поле, на което те излизат всеки ден.

За тях родното минало не е свързано само с дати, събития и личности. За тях историята е реалността.

Всичко започва през 2012 година, когато Марио и Иван решават да създадат Фейсбук страница с името „Българска история“. Било е само идея, която „просто тръгна“, разказа ни Марио. Тогава двамата са били в XII клас, а страницата - само странично занимание. С времето тя се превръща в марка, която хората познават и обичат. През изминалите години двамата младежи работят неуморно, за да направят разказа за историята ни по-достъпен, да избяга от скучните определения и наистина да ни научи да вземаме по-добри и смели решения.

Именно с Марио Мишев през 2000 година седяхме на един чин в 6-то Основно училище в София и научавахме през коя година е създадена България, кой е хан Аспарух.

"Абсурдно е да ползваме историята, за да ни разделя. Единствено и само тя показва, че във времето, когато българите са били обединени, те успяват. - Така Иван започва да излага тезата си след въпроса, който му задаваме. - Характерно е за нас като народ повече да мразим, отколкото да обичаме. Водеща емоция днес е омразата към нещо или някого. Любовта е оставена на заден план. И това е родило нашата действителност. Историята е нашият начин да въстанем срещу това. Тя носи много отговори и решения".

Питаме каква е разликата между патриот и човек, който обича България. В българския речник едното е определение на другото. В българска реалност това са две взаимноизключващи се понятия.

"Етикетите и посланията на политическата класа опорочиха любовта към родината. На тезгяха са се опънали партии, които се броят за патриотични, но не притежават родолюбива ценност. Не прокарват идеята за любовта към родината, а отклоняват смисъла, на думата, като сеят омраза. Аз желая тези две неща да бъдат водоравни. Май родолюбие остана чисто, но само за сега. Нищо чудно някой да си го вземе и опетни", казва Марио.

"Последните години "патриот" прие друга форма. Притеснявам се да ползвам тази дума. Трябва да се покаже, че има и други хора, които наистина обичат родината. Не са шовинисти или ксенофоби. Проблемът им не са циганите. Не скандират "смърт за турците". Осъзнават, че за да просперира една държава, тя трябва да прави правилните външнополитически ходове, а населението ѝ да проумее, че разрешаването на проблемите зависят от него", допълва Иван.

Минали са само 10 минути от началото на интервюто, а в темата вече влезе думата „политика“. Няма как.

Питам ги дали са мислили да правят партия или организация, която да се яви опозиция на политическата класа. Иван почти се скарва.

"Каква политика на 22 години? За да го правиш, трябва да си изключително зрял като личност, да си стабилен и в мир със себе си. Да понасяш удари и да си интелигентен". Иван описва качества, които, всъщност, мнозина от тези "горе" нямат.

Зарязваме тази тема и се връщаме на историята.

„Историята ни показва, че разделението не води до нищо добро. Има конкретни исторически примери, както преди 100 години, като не искам по никакъв начин да се смята, че ние сме с розовите очила и смятаме, че в началото на ХХ век всичко е било прекрасно и е нямало вражди. Имало е обаче идеал, който е бил отразен навсякъде, без значение какъв си. Този народ е имал нужда и е помагал един на друг. И е успял“, смята Иван.

Марио също дава за пример началото на миналия век. Тогава българите са били един от най-образованите народи в света. Дори в селата. Икономиката ни също е била за пример през 20-те и 30-те години.

100 години по-късно това вече дори не се обсъжда.

И друг пример можем да вземем от същия период, смята Иван. Тогава младите са се връщали след обучение в чужбина. Ключът към по-доброто развитие е да се води политика, насочена към младите.

В главите и на двамата съществуват паралелът и сравненията между годините след 89-та и следосвобожденска България.

„Голямата прилика е, че и тогава, и сега сме били изправени пред огромни проблеми. След Освобождението го е имало желанието за обединение и независимост. Тогава сме се справили. В началото на прехода пак същото – митинги, милиони по улиците. Изпускат положението и нещата се провалят. Какво ни липсва? Виждаме един свръхегоизъм, който сме развили като народ и сме се затворили вътре в себе си и търсим вината в някой друг. Преди всеки е знаел своята задача, гледал е в себе си и своите дела. Сега обществото е сбирщина. Виждаме, че това е някакъв безумен преход."

Клиширано питаме какво трябва да стане, за да се оправим.

"Голямата промяна трябва да започне от хората. Училището има огромно значение във формирането на една личност. Родолюбието трябва да е вплетено в училищния материал. Онзи ден разговаряхме с един генерал от Втората световна война и ни сподели, че дори в часовете му по математика са го учили да обича България. Децата трябва да излизат от училище и да имат самочувствие, че са българи. Не онова изкривено самочувствие, а това, което ти помага да си по-уверен. Да ти е останало нещо в съзнанието.

Когато се прави реформа у нас се слагат пет приоритета. Нека има един. Точка 1 – Повдигане националното самосъзнание на подрастващите. И нека това се вплете в учебния материал. Съдебна реформа: Точка 1 – Да се изкорени корупцията. 

Приоритетът трябва да е един. Тук сме адски разпилени. Управляващите ги е страх да правят реформи, защото реформата само по себе си означава непопулярен метод за справяне с проблем. Това е промяна на статуквото", смята Марио. "Често една реформа може да значи вдигане на данъци, за да се осигури приходна част на бюджета. Това как би се приело? Властта е хванала кокала, а от своя страна суверенът няма никаква политически култура."

Има-няма 15 минути и отново се връщаме на темата "политика". Но каква би била историята без политиката?

„Ето например данък "вредни храни". Не сме дорасли за такова нещо и икономически. България е на челно място по инфаркти и инсулти. Демографската катастрофа ще префасонира страната тотално. Много сме закъснели.

Политическата класа се подигра със съдебната реформа и за нея вече не се говори.

Най-голям обществен интерес събра дискусията за учебниците. Това доказва, че се вълнуваме от тези въпроси, но не по правилния начин. Сигурен съм, че при пренаписването на един учебник и подредбата му по никакъв начин няма да доведат до промяна в учениците. Посетили сме стотици училища и сме разговаряли с деца и учители. Като набутат всичко на Ботев и Вазов, хората ще са доволни и щастливи. После какво? Как ще се справим с по-големите и на практика пагубни проблеми за българското образование?“

Въпреки че говорят за проблемите на държавата, в техния изказ липсва каквато и да било нотка на самосъжаление. Марио и Иван са от младите, които виждат какво не е наред. Но запретват ръкави и знаят, че за тях е важно да бъдат полезни. От началото на „Българска история“ до сега те могат да се похвалят с десетки различни инициативи, дори с написването на няколко книги. 

За близо 4-те години дейност Марио, Иван и техният екип могат да се похвалят с изданията „Българската история в 100 събития“, „Българската история в 100 личности“ и "Владетелите на България".

Можем да кажем и едно голямо "Браво!" за поредицата им от филми "Легендите оживяват". Младежите вдъхнаха живот на подвига на Владимир Серафимов с филма "Забравеният герой от Родопската Шипка".

Тяхно дело е и "Швейцарецът с българско сърце", посветен на Луи Айер. След успеха на филма и пътуването на "Българска история" до Швейцария, за да разговарят с роднините на Луи Айер, негови лични вещи са били предадени на България от името на близките на швейцареца.

По стъпките на Алеко тръгнаха стотици хора две години подред. "Българска история" започна инициатива за изкачването на Черни връх всяка година в памет на неповторимия Алеко Константинов.

В София може да видим информационни табели, които разказват историята на личностите, чиито имена носят улиците из столицата.

Днес вече можем и да си поръчаме първия брой на списание "Българска история", което е посветено на Освобождението. 

През последните години хиляди български ученици са чули разказите на Марио и Иван за истинската българска история, без добавени "консерванти". Наричат всяко нещо с истинското му име. Смеят да произнасят думи, забранени от българското образование: робство, комунизъм, война, предателство.

Няма как да съществува народ, който нехае за историята си, който създава фалшиви герои и забравя истинските. За да се помни историята, ние трябва да я преоткриваме непрестанно. Честит 3 март!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.03 2016 в 11:43

"Тогава българите са били един от най-образованите народи в света. Дори в селата. Икономиката ни също е била за пример през 20-те и 30-те години."

Четох дотук. Пожелавам им първо да научат историята, после да дават интервюта. Много имат за наваксване.

03.03 2016 в 10:53

До номер 4 - бягай Путинова подлога!!!
Комунистите нямате задръжки бате!
И не Браво, путиноиде - ЕВАЛА или МАШАЛАХ да ти е никнейма, еничарин!

03.03 2016 в 10:26

Браво! Подобни млади хора са бъдещето на България! А колкото по-бързо се научим да игнорираме дребни бездушевни елементчета като този от първите три коментара, толкова по-бързо ще я сколасаме като народ!

03.03 2016 в 10:22

Прочетохме цялото "интервю" втори път, и пак не ми стана ясно, от тази млада двойка европейци, кой е мъжът и кой е жената???
:D

03.03 2016 в 09:39

Забравих да посоча, че цитираните стихчета са от учебника по музика за трети клас на издателство „Булвест”, одобрен през 2004-та.

И, ше добавя:
„Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол. Във водата се разтварят редица твърди вещества, течности и газове”
учебник „Човекът и природата” за 3-ти клас. :D

Та и това списанийце, ще е добълни ециклопедичните знания на тези учебници, но в историческа насока. :D
Ще има -
Ето, иде Аспарух,
прави немците на пух...
Хаххаах... Мила моля майнольо! :D

03.03 2016 в 09:27

Преглеждам този сайт, само за да сверя официалните опорни точки на кукловодите на Лапнишарания. Прекрасно ги отразява offnews, без излишен шум и странични глупости.

За учебниците и образованието само ще коментирам. По комунистическо време, в последния етап, на 45 годишното строене, точно преди да започнем 25 годишният етап по строежа на Демокрацията, в кухите кратуни на децата и младежта набиваха мечти да станат лекари, космонафти, инджинери - да учат за да не работят.
В днешните учебници, особено в късната Гробаристанска епоха, на която сме очевидци, положението е:
„Отдолу иде джип „Митсубиши“
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
– Но на кого е? Кой ли го кара?
– Вълчо го кара. Свири и гази!
– А във колата коя е тази?
– Лиска е вътре. И много иска
на мис-конкурса да стане миска.
– Давай, Вълчо, и наддавай
златна пара звънка -
мис да стане твойта Лиска,
гиздава и тънка!”
Така, започва се. Останалото го вижте тук, това ще е, и е новата реалност за децата на българският етнос, не народ - етнос.
http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zadacha-za-vtori-klas-Mahala-otiva-na-miting-Kolko-kebapcheta-sa-pol_28781.htm l