Джефри ван Орден: Москва не се притеснява от силата на Брюксел, но НАТО може да спре Русия

Джефри ван Орден е британски политик и бивш военен офицер, евродепутат от групата на консерваторите. 

Той е докладчик за напредъка на България за членство в Европейския съюз. Ван Орден е и един от най-ревностните поддръжници на удължаването работата на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Британският политик пристигна в България за форума “Мир и енергетика” по покана на евродепутата Николай Бареков. 

Господин Ван Орден, първият ми въпрос е свързан със сигурността в Европа. Какво смятате за идеята за войска под флага на ЕС, за която заговори преди дни председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер?

Европа има нужда от повече военна мощ. Много години позволявахме на нашата военна мощ да намалява. Идеята за европейска армия обаче не е отговорът на този проблем. Идеята за европейска армия е по-скоро свързана с политическата интеграция на Европа, а не със създаването на реална военна мощ. Имаме страхотна структура за сигурност в Европа и това е НАТО. Силата на НАТО е в това, че свързва САЩ с идеята за сигурността на Европа. Но, разбира се, САЩ искат европейците да направят повече в тази посока. Това е отговорност на отделните държави членки. Всяка държава членка трябва да създаде по-голяма военна мощ. Не просто въоръжени сили, които са способни и могат да бъдат разгърнати, но и държавите да имат волята да ги използват, когато е необходимо. НАТО притежава надеждност. Москва не се притеснява от силата на Брюксел, НАТО притежава мощта, която може да спре Русия, да я накара да помисли. Разбира се, ако Русия види, че НАТО действа като едно цяло и не е разделена. Идеята за европейска армия няма да укрепи НАТО, а ще доведе до разделение. 

Това ме води и към следващия въпрос - проблемът с терористичната заплаха и бежанците, който може би даде тласък на идеята за европейска армия. Какви стъпки можем да направим за разрешаването на този проблем и къде е границата между съчувствието към бежанците и грижата за безопасността?

Идеята за европейска армия не е свързана по никакъв начин с бежанците. Идеята е от десетилетия. Идеята за европейска армия е с цел по-голяма политическа интеграция и е крайно време хората да разберат това. Тя е свързана с общ бюджет, обща система на доставки, общо командване и система за контрол, възможността за това войниците от различните армии да имат различна лоялност. Мигрантската криза изисква политическа воля, законодателни действия и действия на полицията, а въоръжените сили са по-далечно свързани с тази тема. Идеята за европейска армия е свързана до известна степен с проблема с тероризма. Той има едно военно измерение, макар че също така е свързан с използването на разузнавателни данни и на полицейски действия. Един от източниците на тероризма е ДАЕШ. Борбата с ДАЕШ изисква военни действия, които се провеждат от коалиция от силни нации, които биха могли да изкоренят този проблем. Подкрепям усилията на Бойко Борисов за укрепване на границата на България, построяването на ограда на границата, защото може да се каже, че това е стъпка в правилната посока. 

Нека не забравяме и риска терористична заплаха да дойде и чрез мигрантите, които пристигат в Европа. Има ли начин да намалим този риск и какъв е той?

Вече видяхме един или два примера за непосредствен риск. Но истинският проблем е дългосрочната заплаха - създадохме място в обществото ни за общности от хора, които не са напълно интегрирани и продължават да живеят така, както са живели в страните, от които идват. Британският опит е, че мигрантите, които идват от държави, които не са в ЕС, като цяло се интегрират добре и допринасят за икономиката и обществото, но има и малка част, които не се интегрират. И проблемите възникват при второто поколение. Заплахата не е само непосредствена, но и дългосрочна, затова трябва да намалим броя на мигрантите.

По време на изказването си по-рано споменахте, че в миналото са правени грешки, макар че са били свързани с добри намерения - ставаше дума за Ирак. Как гледате на ситуацията в Сирия от тази гледна точка - дали не се смесват добрите намерения с различни интереси и какъв според вас ще бъде изходът от сирийската криза?

Ние се намесихме в други страни и изходът не беше такъв, какъвто очаквахме и се надявахме. Не се намесихме в Сирия и резултатът не беше такъв, какъвто очаквахме и се надявахме да бъде. Затова е погрешно хората да обвиняват политиката на Запада за това, което се случва в тези страни. Проблемите са по-фундаментални. Според мен се стига до това, че много хора се запознават с възможностите и свободите, които те самите нямат, в този век на социалните медии, на новите медии. Така в много страни млади хора протестират и искат промяна. Към това се добавят религиозните разделения. На много места управляващият елит принадлежи към различна религиозна или племенна основа от тази на народа. В случая със Сирия към това се добавят и интересите на външни сили, които не целят свобода или демокрация - тук визирам Иран, от една страна, и Русия, от друга, които имат своите интереси. Във всичко това са въвлечени хора, които просто искат свобода. Има много различни сили, които са въвлечени в конфликта. В крайна сметка трябва всички заинтересовани страни да седнат на масата за преговори и да се сложи край на конфликта. Не е маловажно и това - въпреки че много от мигрантите в Европа не идват от Сирия, немалка част от тях идват точно оттам. 

Следващият ми въпрос е свързан с Турция и последвалите репресии след неуспешния опит за преврат, при което бяха сериозно нарушени човешки права. Отношението към Турция в този случай беше по-внимателно и проблемът не беше поставен категорично от международната общност. Каква е причината за това? Има ли връзка със сложната ситуация - Турция затопли отношенията си с Русия, а в същото време е член на НАТО, или със заплахите, които Анкара отправя по отношение на бежанците?

Мисля, че е защото ситуацията е наистина сложна. Различните хора имат различно виждане по въпроса с Турция. Аз винаги съм бил много положително настроен към Турция в идеята тя да следва пътя на демокрацията и също така в качеството ѝ на силен съюзник на НАТО, ангажиран със западните либерални идеи. Надявам се, че Турция ще остане обвързана с тези идеи. Има някои индикации в последните години, че Турция тръгва по малко по-различен път, което не ме изпълва с голяма надежда. 

Последният ми въпрос е за Брекзит и за бъдещето на Европа след него. Преди референдума във Великобритания вие обявихте, че сърцето ви е "за" излизане от ЕС, а умът ви е "за" оставане. Какво е мнението ви сега, след решението за Брекзит, и как виждате бъдещето на Европа, още повече, че напоследък има тенденция към възход на националистическите партии? 

Ще ви кажа моята лична позиция. Това беше много трудно решение за мен. Сега мога да кажа, че позицията ми е на неохотно подкрепящ оставането в ЕС. В това отношение много си приличаме с новия ни премиер Тереза Мей, която също неохотно подкрепя оставането на Великобритания в ЕС. Защо неохотно? Защото не харесвахме толкова много от нещата, които ЕС правеше - подкопаваше много неща, които са важни за нас, като националната демокрация, парламентарния процес, законодателната инициатива, намесата на ЕС, както и идеи като тази за европейската армия. Защо поддържам оставането? Защото Великобритания успя да си договори редица отстъпки. Имаме и силен икономически интерес да останем в ЕС, заради който би било добре да останем в този клуб. И също така, докато сме в него, ние можем да му влияем. След като британците направиха своя избор, това беше един демократичен вот, съм удовлетворен и оптимистично настроен за бъдещето на Великобритания. Имам някои икономически притеснения, които обаче мисля, че можем да преодолеем. Важното е, че ние развихме добри взаимоотношения с ЕС, конкретно по отношение на единния пазар. ЕС също разви добри отношения с нас и се надявам, че България ще бъде добър партньор на Великобритания за един разумен изход на преговорите. 

Крайнолявото обича идеята за излизащи на сцената националистически партии. Това е част от митологията, ако щеш, както на крайнолявото, така и на крайнодясното. Ако европейските страни слушат гражданите си и разбират какво искат от тях, ако не преследват сляпо някакъв идеологически път, не виждам защо идеята за Европейския съюз да не продължава да съществува перфектно. Но има нужда от големи реформи. Иска ми се ЕС да се фокусира върху единния пазар, а не върху политическата интеграция, защото според мен не това искат хората. 

Искам накрая да кажа, че съм в България по покана на Николай Бареков. Възхищавам се на работата, която господин Бареков прави в Европейския парламент. Той е силен член на нашата група на консерватори и реформисти, той изявен поддръжник на НАТО и подкрепя съюза със САЩ, което трябва да се признае. Мисля, че той е на прав път със създаването на нова партия. Винаги съм искал да има дясноцентристка партия, която отразява различни политически интереси и в която хората могат да разберат идеята за модерен консерватизъм - това означава да се грижиш за най-добрите традиции и интереси на страната си, но в същото време да гледаш напред, да знаеш, че са необходими реформи и да можеш да управляваш страната за общото благо. Господин Бареков заслужава силна позиция в българската политика и да се надяваме, че премиерът Борисов ще признае това. 

Още по темата

23/09/2016 Политика

Бареков обединява консерваторите в коалиция, променя името на ББЦ

18/09/2016 Европа

Юнкер: Няма да изпращаме войски под флага на ЕС

16/09/2016 Политика

Юнкер: Даваме исканите 160 млн. евро на България за защита на границата

15/09/2016 Европа

Юнкер: Не можем да избегнем това, че някои мигранти ще са терористи

Следете новините ни в GoogleNews