Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в областта на социалните и политическите проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на Алфа Рисърч. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.

В последното проучване на Алфа Рисърч посочвате, че българското общество запазва значим протестен потенциал. Да очакваме ли нови протести? Преди или след вота?

Малко вероятно е да има значима вълна от нови протести преди вота. Българското общество остава обаче много неспокойно. Основните икономически индикатори са лоши, безработицата расте, доходите са в стагнация, потреблението - в застой. Всичко това показва, че социалното напрежение тлее, макар и в латентно състояние.

Сезонът на протестите обикновено е есента и зимата. Ако следващият парламент и правителство създадат усещането за слабост, ако не представят убедителни икономически стъпки, това отново ще разбуни улицата. Преминаването обаче от икономическа в нова политическа криза е на една ръка разстояние. В този смисъл е отговорност и на политици, и на анализатори, и на граждани, да проявяват настойчивост, но и реализъм за възможните мерки. Национал популизмът не премахва нищетата, а води всички към нея.

Ще видим ли партия на протеста в следващия парламент?

Не мога да отговоря сега на този въпрос. Протестите активизираха хората с най-ниски доходи, социален статус и без жизнена перспектива. Реабилитираха радикално-популисткото говорене, но не излъчиха силен и разпознаваем лидер. Разпиляха енергията си в различни посоки и фрагментираха потенциалния протестен вот. 14% от анкетираните в последното ни проучване твърдят, че биха гласували за хипотетична партия на протеста. Същевременно нито едно от новите движения, или от рестартиращите се партии не получава засега различима от електорална гледна точка подкрепа. Всеки, който следи обаче политическите процеси в Европа, има едно наум покрай изборите в Гърция и Италия и знае, че в ситуация на икономическа криза и социално напрежение, изненади не са изключени.

Има ли капан за победителя в предстоящия вот – ситуация, в която никакво мнозинство не може да управлява? Какви са следизборните сценарии за коалиции?

Не един, а два потенциални капана се очертават в момента. Първият, ако по-малък брой партии влязат в парламента и се установи практически паритет между възможните коалиции. В такъв случай мнозинството би се крепяло на няколко гласа, опозицията би била силна, всеки закон и всяко решение биха минавали изключително трудно. Вторият капан е, ако се стигне до силно фрагментиран парламент, при който за две партии би било математически невъзможно да формират мнозинство, а за три или повече - политически невъзможно. Тогава животът на 42-то Народно събрание ще бъде много кратък.

На база сегашната снимка на електоралните нагласи всички сценарии за коалиции включват два, по различни причини неприемливи, партньори – Атака и ДПС. Римейк на тройната коалиция би бил доста слаб вариант. „ГЕРБ – Атака“ - атакуем външнополитически, „ГЕРБ – ДПС“ – ерозиращ за ГЕРБ. В момента не виждам печелившата коалиция, но, както казах, има време за изненади.

Всъщност има ли оптимистичен сценарий след вота или влизаме в спирала от нови избори и протести?

Оптимистичният сценарий е съгласие за определени икономически и политически стъпки, с подкрепа на правителство, което да ги изпълни. При реализация на необходимите реформи и мерки е възможно да се проведат догодина предсрочни избори, успоредно с европейските. Ако управленската формула е успешна, кабинетът може да изкара и по-дълго време, в очакване Европа да излезе от кризата. Ако не се постигне стабилизиращо мнозинство, остава дестабилизационният сценарий.

През ноември миналата година френският социолог Мари-Жозе Форисе цитира във „Фигаро“ проучване, според което 50% от французите се надяват, че кризата ще свърши след 2013-а, а 40% смятат, че кризата никога няма да свърши. Мнозинство ли са българите, които смятат, че кризата никога няма да свърши?

Отговорът на този въпрос е много повече социално-психологически, отколкото социологически. От една страна, мнозинство са българите, които смятат, че ние винаги сме живели в криза, на ръба на оцеляването и пр. Оттук, прословутото ни черногледство. От друга страна, българинът е оптимист в дългосрочен план, но песимист в краткосрочен. Поради което не предприема по-активна стратегия за справяне с кризата (извън емиграцията), но смята, че не може да живее по-зле от сега. Може ние и да не успеем да направим времената по-добри, но те сами ще станат такива.

Кои са важните изводи след скандала с „тайното американско проучване“ на МБМД?

Тайната е неразделна част от властта, показва по великолепен начин Елиас Канети. В тази връзка изводите са два. Ако искаш да участваш във властта като манипулация на мненията, то тайните, подшушнати тук-там проучвания, са великолепен инструмент. Ако искаш да си на свободния пазар и да печелиш клиенти, търговията с информация е най-лошият възможен избор. Не виждам кой рационален бизнес клиент би възложил проучване, за което да знае, че ще се разнася „тайно“ по жълтите софийски павета. От това нормалният пазар и нормалните компании не печелят, а само губят.

Още по темата

03/04/2013

България

Отново ще има мъртви души в избирателните списъци

29/03/2013

Интервю

Андрей Райчев: Българите не искат капитализъм

28/03/2013

Анализи

Кънчо Стойчев: Нито Борисов, нито БСП ще могат да управляват

26/03/2013

Анализи

България след вота: барикади или коалиция ГЕРБ - Атака