Боян Петров: Най-добрият алпинист е живият алпинист

Последна промяна на 03 декември 2014 в 13:57 9349 0

Снимка Боян Петров.

Боян Петров е един от най-добрите български и световни алпинисти. На 31 юли 2014 г. той стана първият българин, който покори най-опасния осемхилядник - връх К2 в Каракорум, Пакистан. Май месец същата година алпинистът стана и първият българин, стъпил на връх Кангчендзьонга (8586 м), а с покоряването си и на трети пореден осемхилядник в разстояние само на 100 дни - Броуд пик, Боян влезе в историята като 35-ия човек в света с това постижение.

Освен алпинист обаче той също така е биолог и зоолог, като често пъти съчетава двете си страсти - животни и планини.

OFFNews се срещна с Боян Петров, за да научи повече за уникалните му постижения, за работата му като биолог, какво изпитва човек над 8000 метра и за да разбере кой е следващият рекорд, към който се е насочил българинът.

Какво те накара да изкачваш тези осемхилядници и не само – да се занимаваш с алпинизъм като цяло?

Проектът „Българските осемхилядници” е все още незавършен проект. България до преди 5 месеца имахме само 10 осемхилядника изкачени. Това е от първото изкачване 1981 г. на Лхотце, като до началото на годината имахме покорени 10, а с изкачването на К2 и Кангчендзьонга имаме 12. Останаха още 2. Като човек, чийто тесен интерес е височинният алпинизъм, мен ме тормози, че България с толкова добре развит зимен туризъм нямаме изкачени всичките осемхилядници.

И сега съм се фокусирал изцяло върху това да изкачим всичките 14 върха и да знаем, че има забито българско знаме.

Височинният алпинизъм беше просто естествено развитие на кариерата ми на алпинист. Аз се занимавам със скално катерене, с ледено катерене, зимно. В един момент естествената крачка беше да опитам как съм на височина. 2000-а година изкачих връх Арарат – първият ми петхилядник. Видях, че дишам нормално, че всичко във физиологията ми е добре на тази височина. 2001 г. вече отидох на голяма експедиция на първия си осемхилядник Броуд пик, стигнах до 7300 м. и видях, че държа още по-нависоко. Някак си пред мен се отвори още една възможност за развитие. И оттогава всъщност изкачвам върхове, като при всяка експедиция си усложнявам задачата за изкачване – или ще направя няколко върха в рамките на една експедиция, или ще направя труден маршрут, не класическия.

Освен да изкачваш върхове като биолог слизаш и в пещери, занимаваш се с много такива изследвания на непознати територии в България, Турция и много други страни. Съществува ли любопитството да откриваш непознати територии не само за теб, но и за човешкия крак?

Абсолютно, аз като зоолог всеки път се чувствам като първооткривател, защото българските пещери и подземната среда крият ужасно много нови форми на живот. Тя е една от средите, която все още не е достатъчно добре изследвана поради това, че не много биолози са пещерняци и имат уменията да проникват в големи пропасти и дълги пещери, докато аз все пак с пещери се занимавам 25 г. и имам достатъчно опит. Проникнал съм в над 500 пещери по целия свят и оттам всеки път изваждам по нещо ново. Дори в България всяка година описваме поне по 5 нови вида за науката от българските пещери. Имаме данни от около 800 пещери, а ни остават още 5200 пещери, които очакват своя откривател биоспелеолог.

Наричал ли си нещо на себе си? Има ли гъба или гъсеница, или нещо друго?

Не, принципът, когато си откривател на дадено животно е колегата, който работи в съответната група да го наименова на твое име, а не аз на себе си. Ако аз открия животно, аз ще го кръстя на мястото, където съм го намерил, на името на пещерата, на името на планината, но не на себе си. Зоолозите не наименоват на себе си, може на жена си, но не на себе си.

Знаем, че над 8 хиляди е рекордът ти нагоре, а надолу?

Рекордът ми надолу е само минус 450 метра в една пещера в Албания, което беше в далечната 1993 г., защото установих, че фауната в дълбочина не се променя драстично и понякога участвайки в спортни експедиции предпочитам да се фокусирам върху проучването на по-лесните места, за да имам повече време за проучване на фауната.

Какво изисква алпинизмът като физически качества, не трябва да си бодибилдър, не трябва да си бегач, ами каква подготовка е необходима?

Гледал съм сравнителни проучвания за това какво притежават алпинистите в сравнение с другите спортисти. На практика ние сме едни най-обикновени по физика и структура хора, не сме нито много слаби, нито много пълни. Имаме обаче добре развити рамене, ръце и мускули на краката и дупе. Аз, като тренирам за върхове, изкачвам стръмнини. Не тренирам с бягане на равно в парка, не тренирам във фитнес зала, а се набирам със самите пикели, с които после ще се катеря, защото там има определен захват. Тренирам точно групите, които ще ми трябват за изкачването на върховете. Не ме интересува, че може да изглеждам несъразмерен, сега дори краката ми са по-големи отколкото други части на тялото, но това го преживяваш. С добрата подготовка в планините излизаме много бързо напред и правиш много по-бърз прогрес във височина и това се забелязва, когато се сравняваш с другите алпинисти, които не са тренирали толкова целенасочено.

                                                                      Боян Петров.

Каква разлика започва да изпитва човек, когато се качи на 1000, 2000 и т.н. метра, докато не стигне до над 8000? Знам, че си започвал да изпитваш и халюцинации?

За себе си съм установил, че съм достатъчно издръжлив на височина и получавам халюцинации, което е явен признак на недохранване на мозъка с кислород над 8500 м. Това обаче го изпитах само на първия си връх тази година – Кангчендзьонга, на К2 и на Броуд пик по никакъв начин нямах халюцинации. Те бяха звукови, чуваш глас извън тебе сякаш, но той започва да ти подсказа едва ли не – „върви напред”, „виж зад следващия камък”, „запален е примусът”, „палатката е отворена”. Тоест неща, които чуваш и спейки, и в събудено състояние.

Тази година обаче, когато имах вече аклиматизацията, имах чувството, че мога да се кача и на 9 хиляди метра. На 8600 на К2 все още имах прекалено много сила, можех още да катеря нагоре.

Не се ли плашиш, на К2 особено знам, че има много смъртни случаи?

Алпинизмът определено е спорт с големи рискове, аз съм го приел, обяснил съм го на жена ми, която го знае много добре, разбира се. С израстването си като алпинист аз съм станал дори по-страхлив, не правя необмислени крачки и когато видя, че е прекалено рисковано, просто се отказвам. Старата поговорка, че най-добрият алпинист е живият алпинист, непрекъснато ми е в мозъка. И сега някак си не скачам като лъвче на всичко по всяко време. Рискът започва оттам, откъдето свършват възможностите ти. Много добре знам колко стръмно мога да катеря без осигуровка, без да се пребия и се чувствам стабилен и сигурен. Това го тренирам тук в България със солови изкачвания във всякакви категории.

Страхуваш ли се, че в бъдеще алпинизмът и изобщо слизанията по пещери, посещението на недостъпни места и изкачването на върхове ще се комерсиализира твърде много, както в момента е станало с Еверест?

Наистина в световен план някак си натам отиват нещата – все повече върхове да се превръщат в комерсиални. Комерсиалните върхове обаче имат маршрути, по които като сложиш отгоре до долу въжете, клиентите могат да се чувстват в безопасност. К2 за щастие и още няколко върха няма да станат никога комерсиални заради трудността и стръмнината им. На К2 единственото равно място от цялата му стена е горе на самия връх. Нямаш място, на което да починеш, да седнеш, а клиентите обикновено са хора, които не са подготвени с годините за алпинизъм. Те просто плащат една огромна сума пари, с което едва ли не им се гарантира върхът. Агенциите, които организират комерсиални експедиции, те не искат да рискуват като отиват на прекалено трудни върхове. Те искат все пак клиентът да остане доволен, защото изкачва осемхилядник, а за повечето това се случва веднъж в живота. Еверест или Чо Ойю – за всичките остава веднъж и завинаги щастие, до което се докосват по един изкуствен начин, защото използването на кислород и височинен носач намалява в пъти постижението.

Алпинизмът отборен или индивидуален спорт е?

И двете. Отборен е, когато имаш много сериозна цел, при която единствено отборното катерене, представяне и възможностите на всеки един са предпоставка за успех. Докато е индивидуален, защото много от атаките във финалната фаза са само и единствено на индивидуалните ти способности. Аз Кангчендзьонга и К2 ги качих сам, вярно, имаше някакви хора около мен, но там сам си даваш командите, не те тегли никой, нямаш партньор, който да ти дава увереност, че всяка крачка се гарантира. Напротив, въпреки опасностите сам трябва да си даваш нагоре. Така че е по-скоро индивидуален спорт, в който особено в последните моменти на изкачването, си сам.

Какво те държи по време на дългите изкачвания, мисли за близките или...?

Тази година бях много бърз между лагерите, за около 2-3 часа успявах да стигна до всеки един от тях, и после почивайки си мислиш за най-тривиални неща, но по време на самото изкачване, на атаките, които са по 18 часа изкачване примерно, толкова съм се фокусирал върху самото катерене, че други мисли не ми идват в главата. Мисля за следващата крачка, оглеждам обстановката, следя с повишено внимание да не ми падне камък отгоре, лед, да не се срути някоя лавина, да не се подхлъзна. По време на самото катерене мозъкът ми е изпразнен от всякакво друго съдържание. Тогава единствено върхът ме е обсебил и докато не го стигна, не се отпускам. А като съм вече горе, си казвам, „Петров, тука си на 50% от изкачването, сега трябва да слезеш”. Оттам вече следват останалите часове, когато умората си казва думата и тогава се внимава най-много, защото повечето смъртни случаи са на слизане, когато си отпуснат, спокоен, че си изкачил върха, но същевременно си далеч от безопасността на базовия лагер.

                       Българското знаме до връх К2. Снимка: Боян Петров.

Мислил ли си да пробваш делта или парапланеризъм, които ще ти дадат различен поглед на планините, които изкачваш, да летиш на 4-5 хиляди метра около осемхилядниците?

Не, в момента ме привлича само чистият височинен алпинизъм, защото разсейването с други спортове губи фокуса на заниманието. Ти ставаш посредствено добър в много области и в нито една на световно ниво. Аз искам да бъда на световно ниво в една-единствена и тя да бъде всичко за мен. Може би като се пенсионирам, ще се отдам да карам колело, да летя, да се гмуркам, да карам сърф и т.н. Не, че не ми е интересно, напротив много ми е интересно, но съм си казал - „не, животът е един, имаш прекалено малко време, за да се разсейваш, фокусирай се в това и там ще бъдеш добър”.

А кога идва моментът, в който си казваш, че е твърде опасно да се катерят толкова високи върхове?

Зрелостта при височинния алпинизъм идва след 30-35 г. Най-силните височинни алпинисти са между 35 и 50 г. Тогава вече имаш опита, познаваш добре себе си, видял си много планини, преценяваш съвсем реално всяка една обстановка в планината и да кажеш, че не можеш повече, става много рядко. В началото на моите занимания с алпинизъм си спомням, че се отказвах много лесно, а сега колкото повече пораствам, толкова повече съм като куче, хванало кокала и не до пускам.

Все пак няма ли възраст, на която чисто физически човек да спре да се занимава с това?

В момента един от най-добрите височинни алпинисти е Карлос Сория. Един испанец, който започна да катери 8-хилядници, като навърши 60 г. Той започва от 60 г., а в момента е на 75 и има 12 осемхилядника, тоест той е почти на прага на финализирането на хималайската колекция. За повечето 75-годишният е пенсионер, който трябва да седи на пейката пред блока и да говори с останалите пенсионери, а този човек ходи и изкачва планини. Тоест аз си мисля, че пенсионирането ще дойде при мен, ако съм жив, на 80 г.

Вярваш ли в Бог?

Не съм кръстен и като не си кръстен и да вярваш, и да не вярваш, не би трябвало да има някакво значение, поне така знам според църквата. А и аз самият съм биолог, и не точно Бог е вярването ми, но винаги знам, че има помощ отгоре, но не го назовавам Бог, провидение, светлина, но има помощ отгоре. Никога нямаше да успея тази година, ако звездите не се бяха наредили, просто има експедиции, в които правиш, струваш, напъваш, но нищо не става. Тази година обаче се осъществиха брилянтно 2 експедиции. Както ги бях изчислил в София, така се случиха и там. Така че биолог не може да вярва в Господ, а вярва в себе си.

Никога не е късно – и на 40, 50, 60.

Това с Господ е абстрактна тема понякога. Не се моля на Господ, като трябва да се моля си казвам нещо като молитва, но не адресирана към Господ.

Накъде сега?

Миналата седмица подадох проекта за 2015 г. Това ще бъдат последните 2 осемхилядника – Манаслу и Шишапангма, които нямат българско изкачване, но усложних задачата, като на Шишапангма ще тръгнем по технически много сложен маршрут. Изкачването на осемхилядник не ме задоволява вече, искам да го направя по труден път.

Колко държави в света или в Европа и Балканите, като по-близки до нас, са изкачили всички осемхилядници?

Не знам точно, но знам, че само 35 алпиниста от 16 нации са успели да изкачат 3 осемхилядника за по-малко от 100 дена, което е моето постижение. Ние станахме 16-та страна, която има представител алпинист, който е направил хеттрик, равняващ се на три титли на световно първенство например. Защото алпинизмът е арена без зрители, там никой не те гледа, но не значи, че постижението не е сравнимо с която и да е от световните титли.

Боян Петров беше специален гост на най-големия български фестивал за екстремни спортове, туризъм и екология - "Дни на предизвикателствата", където разказа пред публиката за изкачването на два от най-смъртоносните върове на планетата – К2 (8611 м, Чогори, Пакистан) и Канчедзьонга (8586 м, Хималаи, Непал), и на Броуд пик (8047 м). 

Покоряването на върховете без кислородна маска и експедиции за по-малко от 100 дни в един сезон го нареди сред най-добрите алпинисти в света.

"Дни на предизвикателствата" продължава до 4 декември в аула "Максима" на УАСГ в София.

Еднодневни билети ще бъдат продавани на място на цена 10 лв. във всеки от „Дните“, продават се и промо пакети от 10 билета на цена от 15 лв/билет. За всички притежатели на тридневни билети входът за концерта на 4.12 ще е свободен. За останалите цената на концерта е 7 лв. на предварителна продажба и 10 лв. на място.