„Технологиите промениха света, но изкуственият интелект (AI) има потенциала да доведе до пълна революция“. С тези думи българския депутат от Европейската народна партия (ЕНП) Ева Майдел откри конференцията на високо равнище на Европейския съюз (ЕП) – Regulation4Innovation, а централната тема бяха регулациите на автономните алгоритми и как Стария континент може да си върне технологичното лидерство. Задачата е доста трудна, заради потенциалната фундаментална роля на AI решенията, които най-вероятно ще обхванат почти всеки аспект от ежедневието ни.

В същия момент, са замесени и доста морални решения и въпроси, заради размиването на действията между човек и машина. Политическият контекст се усложнява допълнително, покрай войната в Украйна, нарастващата киберопасност и постепенното регионализиране на технологичния пазар със силните санкции срещу Русия и икономическите такива от страна на САЩ срещу Китай.

Първите действия за нормативна рамка за изкуствен интелект датират отпреди 10 години. Тогава Европейският съюз започва да изследва възможностите на новата технология и само да теоретизира, какви правила ще са необходими за нея. Стремежът на Брюксел е да се максимализират позитивните възможности за индустриите, но и да се редуцират потенциалните проблеми и пречки, които тя може да създаде.

„Това е изключително вярно, когато става дума за AI“, допълва Майдел, която е организатор на Regulation4Innovation, но и главен докладчик на ЕП за регулаторната рамка за изкуствения интелект. „От известно време има международния диалог по темата, но ЕС първа започна да пише подобни правила“. В конференцията се включиха още легендарния руски шахматист Гари Каспаров и дългогодишния главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид.

Регулации с европейски привкус

Ева Майдел сподели, че в момента светът се дели на автократични и демократични общества и последните не споделят идеята за глобален, отворен и отговорен интернет. Което създава предпоставка за културен сблъсък и, че новите регулации трябва да отговарят на европейските ценности и норми. Което може да стане само ако компаниите могат да разработват, тестват и пускат AI решения в Европа, вместо те да идват отвън. Майдел допълни, че е необходим баланс, в който да може технологията да се контролира, но и да се насърчават иновациите в тази сфера.

„Руската война в Украйна и икономическата заплаха от Китай – показаха слабостите на Европа“, коментира още Майдел. Тя допълва, че ако Западът изгуби надпреварата за извличане на икономическия, социален и отбранителен максимум от AI, тогава ще навлезем в епоха на промяна на баланса на световните сили.

„Затова Европа трябва да се превърне в технологичен лидер“, коментира Ева Майдел.

Легендарният руски шахматист и световен шампион Гари Каспаров потвърди и дори подсили думите на Майдел. Според него високи технологии, като AI, са важен аспект в тези смутни времена, за да може да останем на гребена на вълната. Европа не трябва да остава зависима от Америка или Китай по отношение на иновациите и особено – киберсигурността. Вместо това трябва да изгради собствени системи от нулата. При това да го направи агресивно и бързо.

„В Европа има нужда от огнева сила, не само от огнени стени (т.нар. Firewalls – решения за опазване от хакерски атаки, бел. ред.)“, коментира Каспаров. Той допълни, че исторически технологиите не правят лоши неща, а хората, които ги прилагат. Същото важи с пълна сила и за изкуствения интелект.

Кое да е първо – иновациите или правилата

Дългогодишният главен изпълнителен директор на технологичния гигант Google Ерик Шмид също потвърди тезата, че сложни AI решения от страни като Китай няма да са надеждни и ще са в противовес с демократичните ценности. Както и изрази опасения, че в момента се подценяват възможностите за иновации на Пекин. Това в комбинация с регионализацията на света и разделянето ѝ на региони, правят ситуацията доста неблагоприятна за Обединена Европа.
Шмид още коментира, че ЕС слага регулациите преди иновациите, което може да бъде грешка. Според него, Брюксел първо трябва да инвестира в разработването на новите технологии, които след това да са последвани от регулациите. Призна, че Европа има отлична база затова и даде пример с нидерландската ASML, която реално е монополист в производството на фотолитографични системи. Без последните е невъзможно разработката и създаването на най-модерните чипове и процесори.

„С подобно ноу-хау, Европа има шанса да бъде технологичен лидер“, допълни Ерик Шмид.

На друго мнение е Грег Алън, директор в проекта за управление на AI към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Той смята, че не развойната дейност е ахилесова пета на Европа, а пазарното налагане на технологичните решения.

„Най-добрите и качествени патенти и изследвания идват от Европа, вие сте и сред лидерите по този показател, заедно със САЩ и Китай“, коментира още Алън. Той допълни, че една от причините регулациите в Щатите да са по-ефективни с времето, се дължи на факта, че те се създават на базата на нуждите на пазара, а не преди последния да бъде напълно изграден. Има и други разлики, например за AI, САЩ са въвели ограничени правила, но само в определени сектори. Причината е, че законотворците във Вашингтон действат на вертикален принцип и създават рамки за всяка индустрия поотделно. ЕС от своя страна предпочита хоризонталния и централизиран метод и в случая с изкуствения интелект тепърва ще се разбере, дали този подход е правилния.