След заменките и продажбите на гори отиват в Брюксел

Милен Енчев 29 януари 2013 в 13:50 2661 0

Гора край плажа Иракли. Снимка: БГНЕС
Гора край плажа Иракли. Снимка: БГНЕС

В очакване на решение от Брюксел дали замените на гори в България са нерегламентирана държавна помощ, екоорганизациите ще сезират Еврокомисията за аналогична нередност - преобразуването и продажбите на държавни гори. Това обяви днес Александър Дунчев от WWF (Световен фонд за дивата природа) на пресконференция за промените в законодателството след скандалния случай с продажбата на дюни в Несебър

Много от продажбите на терени от държавния горски фонд са сключвани при очевидно ниски цени и представляват аналогична на замените схема за ощетяване на държавата, обясни Дунчев. Макар че през 2010 г. бе актуализирана наредбата, по която се оценяват и продават тези терени, и тарифите за продажба формално скочиха от 6 до 10 пъти, горите продължават да се оценяват на стойности много под пазарните, посочи природозащитникът. Всички експерти по сделки - и независимите оценители, и държавните чиновници в комисиите по продажбите, "пропускат да видят" разликите между нормативните и пазарните цени, посочи той.

Жалбата "Заменките 2" до генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия вече се подготвя.

Всички дюни в кадастъра

Ключов проблем при опазването на пясъчните дюни от застрояване е, че те не фигурират в кадастралните карти, припомни Тома Белев от организацията "Зелени Балкани". Основен проблем, който се премълчава, е, че контролиращите строителството институции чакат да видят в кадастралните карти, че даден терен е с начин на трайно ползване "дюни", а такова нещо в кадастъра все още няма, подчерта Белев.

По закона за черноморското крайбрежие, в сила от 1 януари 2008 г., всички пясъчни дюни по Черноморието е трябвало да бъдат картирани и включени в кадастъра в 6-месечен срок, за пореден път посочи природозащитникът. Това не се е случило. По думите му, отговорността за този пропуск е на Агенцията по кадастъра към министерството на регионалното развитие (МРРБ).

Едно от предложенията на институциите за законови промени, касаещи дюните, е екоминистърът да инициира изработването на специална кадастрална карта за пясъчните образувания. Поправката предвижда това да се случи в срок от 1 година или с близо 6 години закъснение. Вместо това, екоорганизациите днес предложиха МРРБ в 3-месечен срок да отрази дюните, както и границите на зона А (100-метровата ивица от брега) и зона Б (2-километровата ивица) в кадастъра.

Според Белев, колебанието на институциите дали един терен е дюни или не, е абсурдно, защото където има пясъци по Черноморието, става дума или за плаж, или за дюни. И двете по закон са изключителна държавна собственост, така че сделките с тях, както и застрояването им, са забранени.

Предложенията на екоорганизациите

Организациите от групата "За да остане природа" разпространиха серия от предложения за дългосрочното опазване на пясъчните дюни и все още незастроените черноморски плажове. Част от самото начало на скандала с дюните, бяха обявени но до момента институциите ги отхвърлят. Сред отхвърлените досега е да се даде пълен достъп на гражданите до информация и правосъдие за всички устройствени планове на общините (общи и подробни), и за всички строителни разрешения.

В момента по Закона за устройство на територията Общите устройствени планове са необжалваеми, което противоречи на Орхуската конвенция (конвенция за достъпа на гражданите до информация и правосъдие по въпроси, касаещи околната среда). Освен, че е в разрез с по-висшестоящ акт, ратифициран от България, ЗУТ вече даде негативи като решението на съда за общия устройствен план на Царево. Планът, предвиждащ застрояване на няколко хиляди декара по Южното Черноморие, бе приет с некачествена екооценка. Това доведе до наказателна процедура срещу България за неспазване на европейското законодателство, която тече и сега. Въпреки това Върховният административен съд реши, че екоорганизациите нямат право да обжалват ОУП-а.

Днес природозащитниците предложиха следните решения:

- Парламентът да наложи мораториум върху изключването на земи от държавния горски и поземлен фонд до изработването на цялостна концепция за развитие на Черноморието. Забраната да обхване и издаването на строителни разрешения за защитените зони по морето, гласи още идеята.

- Отпадане на възможността за застрояване на дюни в закона за Черноморието и ЗУТ. Сега и двата закона позволяват да се строи върху дюните, ако строителните проекти са законно одобрени преди 2008 г. (преди влизането в сила на закона за черноморското крайбрежие). В резултат вече са изчезнали няколко от ценните пясъчни образувания край морето.

- Спиране на всички процедури по продажба на държавни имоти в защитените зони (мрежата "Натура 2000"), с промени в Закона за горите и в Закона за опазване на земеделските земи. Актуване на всички държавни и общински земи в тези зони като публична собственост, както е при защитените територии - национални и природни паркове, резервати и др.

- Екоминистерството да издаде заповеди за обявяване на всички чакащи защитени зони за местообитанията по морето и в тях да се запише забрана за строителство в 2-километровата зона от брега. Зоните са: "Езеро Дуранкулак", "Езеро Шабла - Езерец", "Комплекс Калиакра", "Долина на река Батова", "Златни пясъци", "Галата", "Камчия", "Плаж Шкорпиловци", "Емине - Иракли", "Ахелой - Равда - Несебър", "Поморие", "Атанасовско езеро", "Бургаско езеро", "Мандра - Пода", "Залив Ченгене скале", "Плаж Градина - Златна рибка", "Острови Св. Иван и Св. Петър", "Ропотамо", "Караагач", "Странджа". Те вече са приети за включване в "Натура 2000" от Министерския съвет, както и от Европейската комисия, но още не са официално обявени.

- Отделно, парламентът да възложи на екоминистерството да обяви за защитени територии крайбрежните образувания като плажове, дюни, влажни зони и крайморски степи. Това кореспондира с вече обявеното искане на екоорганизациите да бъде обявен цял крайбрежен парк "Българско Черноморие" - национален или природен. 

- Министерството на земеделието да развали всички сделки с държавни имоти след 2008 г., в които попадат дюни. Според природозащитните държавата не трябва да харчи пари за обратно отчуждаване на тези имоти, а да развали сделките като незаконни.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови