В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане.

По традиция , на този ден децата между 5 и 12 години, стават на зазоряване и обикалят къщите с дрянови сурвачки, украсени с пуканки и сушени плодове. С потупване по гърба на стопаните, пожелават здраве и благоденствие и прогонват нечистите сили от къщата. Домакините пък от своя страна даряват на децата кравайчета, дребни пари и лакомства.

 На този ден в някой краища на България се провеждат и кукерски шествия. Това са мъже- ергени, предрешени като зверове или обикновени персонажи. На главите си те носят кожени маски. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.

 По традиция в нощта преди Васильовден се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията са почти същите, които се слагат на трапезата на бъдни вечер, но има и някой съществени разлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са прясна погача, свинско месо, баница, свинска пача, орехи, жито, мед и плодове.

 Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура — то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод.

Св. Василий Велики

 Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

 През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

 Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.

През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

 С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

 Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" (ср. 1Тим. 3:15).

 Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".

 Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари (14 януари стар стил)

 Свети мъченик Василий Анкирски

 Светият мъченик Василий принадлежал към знатните граждани на Анкира. При царуването на император Юлиан Отстъпник, за изповядване и проповед на християнската вяра, той бил хванат и доведен при игемона Сатурнин. На въпроса на игемона вярва ли в Христа, свети Василий силно възкликнал:

 - Няма друг Бог, освен Него.

 Така светецът без страх засвидетелствал своята вяра в Христа, за което бил подложен на жестоки изтезания: закачили го на дърво и немилосърдно стъргали тялото му с железни оръдия.

 След това дръзновеният Христов изповедник бил изпратен в Константинопол и там отново бил подложен на същото тежко изпитание. После мъчителите започнали да разтягат тялото му с такава сила, че костите му излезли от ставите; при това одирали кожата му във вид на ремъци и пробождали тялото му с нажежени железни игли.

Свети Василий мъжествено претърпял тези мъчения, като бил подкрепян от Божествената сила. Накрая мъчителите го хвърлили в нажежена пещ. Запазен от Божията сила невредим, той бил отведен във вериги от Константинопол в Кесария и там бил осъден на разкъсване от зверове. С гореща молитва свети Василий очаквал мъченически венец и го получил, след като бил разкъсан от лъвица*.

 * Светият мъченик Василий пострадал около 362 година. Бел.ред.

 Някои от сродниците и приятелите на светия страдалец внимателно събрали свещените му останки, помазали ги с благовония, обвили ги в повивки и ги погребали с чест. Впоследствие при гробницата на светия мъченик бил построен храм.

Имен ден празнуват - Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa