Петък вечер е и телескопите на Роженската астрономическа обсерватория спят. Тази нощ няма да има наблюдения заради гъстата мъгла, увила Родопите от Асеновград до Смолян. Даже Асеновата крепост по пътя насам, осветена наскоро, сега от шосето се вижда замазана като неидентифицирано летящо зрелище, какво остава за планетите и звездите. За сметка на това, мъглата е идеално време астрономите на Рожен да ни покажат базата си, да разкажат за какво служи тя и да хвърлят повече светлина върху тазседмичната битова драма, чийто финал се игра в Министерския съвет в София с един премиер, двама-трима министри и един астроном в главните роли. По-точно, разказвачът е един астроном: зам.-директорът на обсерваторията д-р Никола Петров, който от няколко години живее тук постоянно.

Тази драма се поставя за трета поредна година, откакто правителството окастри бюджета на БАН и националната обсерватория влезе в хронични „пости”. Обсерваторията обяви, че ú трябват около 250 хиляди лева, за да си покрие разходите до края на годината, иначе ще трябва да спре. Финансовият министър Симеон Дянков отдаде теглилата ú на липсата на реформи в БАН и прати астрономите по дяволите. След което премиерът на тазседмичното заседание на кабинета обяви, че държавата все пак ще им отпусне парите чрез две министерства – на екологията и на земеделието, срещу няколко все още мъгляви научни проекта. И с насмешка ги прати обратно на „бойния им пост”, „за да не пропуснем никоя звездичка в планетата, да сме на бойния си пост – нито астероид, нито звездичка”…

Впрочем, в този срамен сюжет ръководството на БАН не игра дори епизодична роля в защита на колегите си.

Какво ще стане, ако обсерваторията спре?

„Явно, както аз не разбирам от държавно управление, така и премиерът не разбира от астрономия” – сдържано коментира Петров иронията на Борисов, докато ни въвежда в едно от малкото топли помещения в административната сграда.

В тази сграда освен канцелариите е и скенерът, с който се дигитализират снимките на съзвездия, галактики, планети, астероиди и др., които телескопите на обсерваторията улавят. Специален модерен принтер с „ю пи ес” (допълнително непрекъсваемо захранване), който се нуждае от постоянна температура в помещението. Ако температурата падне под определен градус, ще се развали. В съседната стая е „живият” пример за това какво би се случило – старият скенер. Казва се Joyce Loebl, „ембаргова стока”. През 80-те, когато е внесен от Англия (националната обсерватория е официално открита за честването на 1300 години България), е струвал над 150 хиляди щатски долара. Той също се нуждае от постоянно захранване и температура, но „през 2000 г. имахме криза и спряхме, и оттогава не работи”, казва Петров. Ремонтът му би струвал 20-30 хиляди лева.

Аналогично е и положението с телескопите. Макар че самите те не се нуждаят от постоянна топлина и в залата на големия телескоп подсмърчаме, някои от околните помещения трябва да са постоянно топли. Там са компютрите, които ги управляват, юпиес-системите към тях и спектрографът. Ако температурата на юпиеса за големия телескоп (наглед скромен метален шкаф в една зала с „архивната” апаратура) падне под 5 градуса по Целзий например, ще трябва да му се сменят акумулаторите, което ще струва 10 хиляди лева. „Не сме пробвали разбира се, пише го в спецификацията му”, казва астрономът.

Предстои в кулата на големия телескоп да бъде монтиран новият спектрограф, поръчан по проект за 300 хиляди лева. Сегашният е в голяма чисто черна зала и работи на тъмно. Уловеното от окото на телескопа минава като сноп лъчи през няколко уреда до получаване на крайното изображение. Спектралните изображения дават представа за химичния състав на планети и звезди, както и за движението им; благодарение на тях например е открито, че вселената се разширява, обяснява Петров. Този сложен уред се нуждае от постоянна температура и определена влага. Колебание от 1/10 от градуса може да повреди някоя от частите му заради конденза.

„Ето, вижте тази решетка”, казва астрономът и добавя „но не се приближавайте”. Внимателно изважда една стъклена плоча от жлеба ú. Това парче стъкло „разбива” светлината в спектрални линии. Толкова е фино, че всеки милиметър ширина съдържа 600 вертикални линийки. „Срещу тази решетка не бива да се говори, защото дори малка капка ще наруши чистотата на изображението. Почистване може да се направи само в чужди лаборатории в специални вани с ултразвук. А ново, това „нищо и никакво” квадратно стъкло струва колкото „Мерцедес”, посочва астрономът – около 45 000 долара. „Само крушката на спектрографа, която купихме наскоро, беше 820 долара”.

Та, какво следва, ако токът наоколо бъде спрян за дълго? „Да, всичко е поправимо – щом веднъж е направено, може да се поправи, но това ще струва камара пари”, казва зам.-шефът на астрономите.

Какво работят астрономите?

Напоследък по неволя се занимават с медийни изяви. Иначе - с астрономически наблюдения, анализи и снимки: на галактики, мъглявини, звезди, звездни купове, на слънцето, спътници, комети и астероиди в слънчевата система, на планети. Тук са открити около 100 астероида, които се каталогизират от години от международна астрономическа програма (с цел бъдеща превенция на планетата от тях). Много от тях имат български имена, първият открит се казва Джон Атанасов. (В последните дни вървеше виц, че премиерът трябва да стане кръстник на астероид, за да вземе по-присърце астрономията).

На Рожен са открити и две „екзопланети”. Това са планетите в други звездни системи на Млечния път, с размери и условия, близки до земните – обикалят около звезда, имат атмосфера, подходяща температура и т.н. Тъкмо те са хипотетичните извънземни люлки на живота. Впрочем, звеното в НАСА, което се занимава специално с търсенето на екзопланети в галактиката, се оглавява от българин – Димитър Съселов, посочва Петров. И той е тръгнал от роженската обсерватория и от години е преподавател по астрономия в Харвард. Лекция на Съселов по темата можете да видите тук.

В Рожен, както и в останалите обсерватории по света, всяка година се правят системни „пилотни наблюдения” за астероиди и комети. Макар че земята от десетилетия е опасана от оптични и радиотелескопи, всъщност те сумарно покриват малка част от небето.

„Давам ви пример с големия ни телескоп. Неговото фокусно разстояние е около 70 метра”, казва Петров и вдига пръст към мъглата. „Представете си монета от 1 лев, която сме сложили ей там на 50 метра във въздуха. Ето това е участъкът от небето, който телескопът покрива”.

Това вече дава представа защо още една обсерватория, като роженската, не е излишна на световната астрономия. „Например 90 % от кометите и астероидите се откриват случайно”.

Така и изказването на шефа на астрономите Таню Бонев, че ако затвори, обсерваторията може да изтърве някой астероид, който да удари земята след 10 години, звучи по-малко комично. „Предполагам, е визирал астероида Апофис”, казва сериозно Петров и разяснява: „той скоро ще мине между нас и луната и сега няма опасност, но се предполага, че ще бъде привлечен от гравитацията на земята и това ще промени траекторията му. Така че при следващото му преминаване – около 2032 – 2038 г. има вероятност да ни нацели”.

Между другото, докато сме на апокалиптична вълна (21 декември наближава), ето как науката вижда края на света.

„Това тук е Андромеда”, казва астрономът, изваждайки една фоотографска плака от в малкия подреден архив на Рожен. Това е галактика, сходна по възраст, еволюция и форма на Млечния път. „И понеже двете се носят една към друга, след 8.5 – 9 млрд. години ще се блъснат. Но дотогава така или иначе животът на земята ще е изчезнал, защото до 1.5 – 2 милиарда години слънцето ще се раздуе в червен гигант и ще ни погълне. Но животът вероятно ще е изчезнал оттук още по-рано – след неколкостотин милиона години, защото луната, която сега се отдалечава от нас с по 3 см. годишно, ще се е отделила, а тя има жироскопичен ефект върху траекторията на земята. Без нея планетата ще се движи хаотично, ще загуби атмосферата си и животът ще изчезне.”.

Какво не ú достига на обсерваторията?

„В никоя държава астрономията не се самофинансира. Това не е наука, която носи практическа полза и пари от днес за утре”, казва Петров.

Поради това, орязването на бюджета на БАН се е отразило автоматично и върху бюджета на астрономите. „Започваме всяка година с бюджетен дефицит и от самото начало е ясно, че няма да издържим до края на годината”.

Става дума не толкова за разходите за апаратура, колкото за режийни и заплати. Изброявайки мощността на всеки от електроуредите в станцията и харчовете за сградата за спане („тази ламя”), астрономът заключава: 120 000 лева. Толкова са само годишните разноски за ток. Отделно за поддръжка, за заплати на персонал. „От 2 години сами плащаме от собствения си джоб за охрана около 20 000 лв. годишно, след като МВР ни съкрати полицаите” (странно решение, при положение, че МВР е официално най-голямата охранителна „фирма” в страната- бел. авт.).

Конкретно, сумата от 250 хиляди, която не достигна сега, е била нужна за следното: 100 хиляди лева за заплати на целия институт по астрономия (80 души), 50 хиляди за текущи разходи на Рожен и 100 хиляди за забавено от миналата година съфинансиране на научни проекти.

„Ако продължаваме така, нищо чудно в краен случай да се продадем”, казва Петров. И обяснява: много държави наемат вече готови астрономически бази навън, вместо да правят свои. „Русия например искаше да купи 1 година наблюдателно време при нас”.

Още по темата

16/11/2012

България

Ще спасят ли обсерваторията в Рожен? (Резултати от анкетата)

14/11/2012

България

Астрономите получават финансиране с привкус на подаяние

14/11/2012

България

Рожен взема пари, за да бди над планетата

13/11/2012

България

Зам.-шефът на "Рожен": Печелим проекти, правителството ги спира