Зам.-шефът на "Рожен": Печелим проекти, правителството ги спира

Последна промяна на 13 ноември 2012 в 20:38 9290 11

Никола Петров, зам. шеф на НАО
Никола Петров, зам. шеф на НАО "Рожен". Снимка: Solar Observations in Bulgaria

Никола Петров работи в Националната астрономическа обсерватория в Рожен от близо 16 години, в момента е заместник директор. В интервю за OFFNews Петров разказа за източниците на финансиране на обсерваторията, научните проекти и постиженията, както и за ниските заплати на служителите в института. В сряда вечерта представители на НАО ще се срещнат с премиера Бойко Борисов, за да обсъдят решаването на проблема.

Г-н Петров, как се финансира НАО „Рожен“? 

Всички големи обсерватории в света са на държавна издръжка. Няма обсерватория в такива мащаби като нашата, която да се издържа с частни средства. Затова ние сме звено на БАН и нашите пари идват от Централно управление на БАН. Всички институти на БАН дават своите заявки за това какви средства са необходими като бюджет за годината. Академията приема, коригира и дава своята заявка към сформирането на бюджета, който го прави управляващата партия в момента. Накрая парите се отпускат от годишния бюджет на държавата към БАН и оттам вече се разпределят към институтите на БАН.

Допълнителните средства, които можем да имаме, са в две насоки. Първата е свързана с научни проекти, които правим. За жалост тези проекти не предвиждат по никакъв начин заделяне на средства за издръжка и поддръжка на инфраструктурата и материалната база. Това означава, че те могат да бъдат използвани само по предназначението на договора, който е свързан с научните изследвания. Тоест - ние можем да си купим възможно най-скъпата апаратура за наблюдение, но не можем да си платим тока, който ще похарчим за тази апаратура. Можем да си направим чисто нов телескоп, който да бъде най-големият в света, но не можем да  платим за камиона, който ще ни го докара.

Вторият начин за допълнителни средства е чрез посещения на туристи в Националната обсерватория, организирането на лагер-школи за младежи. Но тези средства не надвишават 25 000 лева годишно. Няма обсерватория в света, която да разчита на туристо-поток, за да може да се издържа.

За тази година до момента повече от 15 000 туристи са посетили обсерваторията. Но цената за вход е съобразена със ситуацията в страната, с възможностите на хората. Три лева е билетът за възрастни. Това не ни носи кой знае какви печалби, за да може да се поддържа институтът.

Разкажете ни за научните проекти, които сте осъществили през последните години.

Най-големият ни проект възлиза на 1 600 000 лева. Той е от Фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието. Първата сума от 1 000 000 лева беше отпусната през 2010 г. С нея успяхме да подменим електрониката за управление на нашия най-голям телескоп. Той струваше 280 000 евро. В момента този телескоп е абсолютно конкурентоспособен с тези по света. Вторият транш от парите по този проект не можахме да го получим, защото имаше съкращения заради кризата. Получихме само 300 000 лева допълнително. Вече имаме фирми, които са спечелили обявения от нас търг за нова наблюдателна апаратура, на стойност 300 000 лева.

Този проект осигури посещения на международни конференции на наши колеги и на практика това е един от най-успешните проекти, които сме имали.

Спечелихме още един проект, който е обявен като „Европейска пътна карта за развитие на научни инфраструктури“. В него участваха 12 държави от Източна Европа, като целта беше тези държави да бъдат конкурентноспособни на западните научни инфраструктури. Ние спечелихме този конкурс през септември 2010 г. и сме на първо място. Правителството трябва да разреши финансирането му, но от две години то не го прави. Защото това е европейски проект, но всяка държава е включена като донор за осъществяването на тази европейска пътна карта. 

Защо правителството не разрешава финансирането по този проект?

Тук няма как да ви отговоря. На 21.09.2010 г. е прието решение на Министерски съвет. Там участват още няколко подобни организации за научни инфраструктури, но ние сме на първо място.

 А какво е обяснението, което те дават?

Криза!

В сряда на срещата ви с  Бойко Борисов ще говорите ли и за този проблем?

Задължително. Ние на това разчитаме. Ако това не се случи, ние догодина с вас отново ще си говорим за същия проблем.

В момeнта какви са заплатите на служителите в обсерваторията?

Заплатата варирa в зависимост от стажа, от научната степен, от позицията, която се заема. Младите учени - физици, завършили висше образование, започват със заплата 364 лева брутно. Служители, които са помощен персонал, които отговарят за поддръжка на обсерваторията – инженери по поддръжка на телескопите, електротехници, получават заплата около минималната. Ние не можем да си позволим повече. Най-високите заплати са за доктор на науките и професор, със стаж от около 30 години. Брутната им заплата е между 1000 – 1100 лева. Това са най-високите заплати. С такива в момента са четирима човека.

Колко служители работят в НАО "Рожен" в момента?

 Около 80 човека. В това число докторанти, физици и обслужващ персонал.

Успявате ли да задържите младите хора при вас?

Има млади хора засега. Но много често се получава така, че ги задържаме, докато получат една много добра квалификация и в рамките на 3-4 години намират друго място за реализация.

Разкажете ни за научните постижения на НАО „Рожен".

От нашата обсерватория са открити повече от сто астероида в Слънчевата система, като множество от тях имат български имена. Разработили сме физика на това как възникват и еволюират звездни купове, както и какво представляват някои гравитационни изкривявания в галактики. През 2000 г. на международен конгрес по астрономия в Москва беше приета нова компонента, съставяща слънчевата корона, наричаща се „сублимационна“. Участниците са руски и наши колеги. Говорим за международни постижения, защото в чужбина много повече ни знаят, отколкото тук. Миналата година две нови екзо планети са открити с нашите телескопи. За първи път е намерена и наблюдавана двойна звезда в най-малък период на обикаляне една около друга. Това противоречеше на всякакви теоретични модели до момента. По тази тема имаме повече от 20 публикации. Също така за първи път се наблюдават по-специален клас звезди в период на избухване и затихване. Т.е. ние определяме цял нов тип клас звезди по наблюдения от нашата обсерватория. Това са неща, които са трудно разбираеми, опитвам се по най-лек начин да ги обясня.

Освен това, нашата обсерватория в световен мащаб е на 37 място по публикационна активност от общо 196 държави. Това проучване е направено по поръчка на предишното правителство на САЩ. Обсерваторията е на първо място в нашата страна по непознаваемост в световен мащаб. Така че институтът по астрономия има много с какво да се похвали. 

 Парите, които сте получили през миналата година, за какво са похарчени?

За заплати и за поддръжка на обсерваторията. Ние искахме 960 000 лева, но са отпуснати 700 000 лева. Липсва една сума от бюджета, който сме заявили. От там идва дефицитът от миналата година. За момента на нас са ни необходими 250 000 лева, за да можем да покрием тези разходи.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.11 2012 в 08:29

Аз пък искам да знам, с какво младите учени хранят семействата си. Практиката показва, че с 364 лв бруто човек не може да живее дори сам, без чужда финансова помощ - наем, парно, ток, вода, храна, дрехи, пътни, общински и др. данъци... няма нужда да изброявам за колко неща се харчат пари в едно домакинство. Та в този ред на мисли, познавайки родния манталитет, предполагам, че има странични доходи в този бранш. Може би всичките тези научни открития след, като не могат да се използват у нас биват продавани другаде? Аз лично колкото и да обичам едно нещо, няма да остана да го работя и да се лиша от семейство и деца в името на някаква сляпа и неблагодарна идея. Освен ако както пише по-горе -работят няколко години, усвояват едни умения и дим да ги няма... Не съм съгласен с това изхранване на мозъци за чужди организации. Някой някъде печели от вискчото това. И ако държавата не може да се възползва от обсерваторията - да я даде под наем на чужди учени, а паричките от наема във фонд за лечение на деца. На родители виждащи как им гасне звездичката в ръцете, хич не им е до звездите в небето. 1 000 000 лв годишно са 50 живото спасяващи операции на година - 50 детски живота...

14.11 2012 в 20:59

А на тебе колко колко проекти ти трябват, за да вършиш нещо? Май не те пускат спомените за тъкачките - многомашиннички. С болниците работата е същата. Това не са бакалници които продават семки, и колкото продадат - толкова са спечелили. Някой съвсем нарочно и системно не ги дофинансира, и това е причината за проблема.
А ти на практика си мрънкащ юзер, който очевидно никога не е виждал как това работи отвътре, но държиш да имаш публично мнение. Което е проява на обикновенна глупост.

14.11 2012 в 20:11

Слаб ПР имате, роженци!

Толкова астероиди двойни звезди и планети сте открили, но колко от тях се сетихте да кръстите на Бойко? Като не сте се сетили и той не ще се сеща за вашия бюджет!

14.11 2012 в 11:18

При научната дейност, когато е новаторска и откривателска, сумите за съответният развой имат само условни рамки! Не може да се предвиди какъв ще е разхода на наблюдение или анализиране на нещо, което още не е известно. В процеса на самата дейност се разгръщат и текущите нужди. В цял свят науката е звено, което с години поглъща огромни суми, за да може в един, но неповторим миг всичко нужно да е на лице и да се извърши научният скок. Свързано е с натрупването! Ако искаме ние наистина да развиваме потенциала си, то това е начинът. Инвестираш, инвестираш и пак инвестираш. За това се казва "пари за наука". Да финансираш наука не означава да субсидираш добро образование, а означава да се инвестира в несигурното, в неизвестното, в неприложеното все още. И когато се получи натрупване на потенциала, тогава може да се очаква финансово възвръщане от национален и световен мащаб. И винаги е било така. Като не искаме да даваме на национално равнище такива суми, то няма да има и институти. БАН пръскат средства не за практическата наука, а за да си стоят по креслата и да ви пишат лицеприятни доклади. За да има как хората от обсерваторията да се борят и получават добри бюджети по финансирания, най-вероятно им трябват външни експерти, които да им изготвят документите. И тук има една много противна действителност - наетите по общини лица са некадърни и не желаят да помагат в написването на тези проекти. Специализираните фирми искат баснословни суми като процент от общата стойност на проектите, още преди да се е стигнало до финансиране. А до колкото разбирам с оглед на икономии в бюджета в Рожен работят само тясно специализирани в съответната област експерти.
Считам, че голословното анонимно заяждане е с цел единствено да се поддържа уронването на обществената подкрепа за науката, а не цели да изрази аргументирано мнение, основано на загрижеността за харченето на обществените пари!

14.11 2012 в 11:02

България не може да се похвали с много неща в приноса си за световната еволюция! Само с едни от най-важните технически открития, които са основата на съвременното техно общество. И защото можем да се похвалим със сигурност с нашите инженери, то трябва да сме сигурни, че ще ги държим в нищета и на прага на оцеляването. Е за да бълват творчески успехи!!!! Мили приятели от Рожен, като дете съм била на лагер-школа там, с курса по физика, до ден днешен голяма част от българите се чудят за какво сте там. Всички са чували за фестивала "Рожен пее" - нали е свързан с пиене и ядене, помолете някак от там да ви финансират. Аз не зная как на човек, който не вижда по-далече от задният си двор можете да обясните какъв е приносът ви за статуквото на България в световно отношение. Какъв е тоя космос, моля, физика, атоми и многоизмерни частици!!! Първо трябва да излезете пред обществото и повече от година да му обяснявате как вашата дейност представлява метафоричното строителство на човешките магистрали към себепознанието и откривателството. Никола Тесла, Юл Браун, Иван Ночев ..... все личности с научни идеи, които света обезценява, а после изгражда върху тях най-новите си технически постижения!!!! Нацията ни трябва да се превъзпитава към важните ценности, а това става възможно само с грамотно общество. Не можеш на някой с диплом от университета, който не знае какви са програмите които е преминал през периода му на обучение, а още по-малко знае как да практикува придобитата професия, понеже не се е стремял към нея, а към хартиеното удостоверение за висше образование и работа с костюм на бюро, да разкажеш за важността на изследването на космоса и връзката му с нашият земен свят.

14.11 2012 в 09:50

Да, обсерваторията в Рожен е уникална и е повод за национална гордост. Т.е. ако за малко изоставим простащината и цинизма на ежедневието си и ако успеем да надникнем в света на науката веднага разбираме, защо е важно учените да бъдат уважавани. Не уважение, обаче а унижение залива учените в България. Не знам защо всеки тук смята, че има право да наднича в паницата на учените и да разпределя колко пари трябват за наука.

Каква е реалната обстановка в България през 2012 г.? Правителство начело с ЕДИН ПОЖАРНИКАР и съставени с лично избрани от него министри. БАН не е пожарна команда, г-н Борисов, не мерете академията със същия аршин, защото тогава мястото Ви в историята ще бъде гарантирано ама едва ли ще Ви хареса.

14.11 2012 в 08:15

Нека не забравяме, че НАО Рожен се състои от екип от учени астрономи, а не от бизнесмени. Винаги може да се направи поръчка за независим консултантски одит относно възможностите и перспективите за финансиране на обсерваторията. Но при всички положения 1 милион от държавния бюджет за една от малкото останали ни гордости в такъв мащаб е нищожна сума. Наливат се милиони в тв права, хеликоптери и какви ли не щуротии, за сметка на наука и развойна дейност. Народ без наука и образование е обречен на лумпенизация, БАН от известно време го играят бизнесмени, още с шистовия газ имаше елементи които си лобираха открито за международни компании, така че НАО Рожен може да бъде отделено с цел да се избегне това посредничество във финансирането и опорочаване.

14.11 2012 в 02:07

На практика целия институт има спечелен един проект и то към фонд Научни изследвания към МОН - доста мизерен резултат! То всички Институти към БАН печелят подобни проекти. След като от обсерваторията твърдят, че много добре стоят в публикациите и са известни недоумявам защо нямат международни проекти. Явно нещо от твърденията на г-н Петров не е точно така. Друго от изказванията си е откровена лъжа, във всички проекти има отчисления за административни разходи, стандартно те са 7-10% и се използват точно за заплащане на ток, консумативи и т.н. Освен това по много други програми част от финансите могат да са за научни консумативи, химикали, софтуер. Дали те са предвидени при писането е друг въпрос но това е проблем на колектива от обсерваторията. С една дума това е поредния институт от БАН мрънкащ за пари. По тази логика всяка болница в страната може да иска директно средства от бюджета защото е забравила да предвиди финанси за ремонт и ток например на скенера. А логично погледнато това е по-важно от звездите, нали?
Всички знаем, че това правителство не е склонно да дава пари за наука, но все пак когато БАН иска да е автономна трябва да решава дали е по-важно да изхранва мизерно 7000 човека (мизерията не важи за секретарките на председателя), или с приоритет е издръжката на базата и оборудването. Иначе е много лесно, дайте ни пари и не ни се бъркайте в харченето, а като свършат да мрънкаме за още защото сме уникални.

13.11 2012 в 22:59

И каква точно е ролята на БАН, за безумието в две министерства?

13.11 2012 в 22:55

Пояснявам - в БАН стават подобни работи...