Зам.-шефът на "Рожен": Печелим проекти, правителството ги спира

Никола Петров работи в Националната астрономическа обсерватория в Рожен от близо 16 години, в момента е заместник директор. В интервю за OFFNews Петров разказа за източниците на финансиране на обсерваторията, научните проекти и постиженията, както и за ниските заплати на служителите в института. В сряда вечерта представители на НАО ще се срещнат с премиера Бойко Борисов, за да обсъдят решаването на проблема.

Г-н Петров, как се финансира НАО „Рожен“? 

Всички големи обсерватории в света са на държавна издръжка. Няма обсерватория в такива мащаби като нашата, която да се издържа с частни средства. Затова ние сме звено на БАН и нашите пари идват от Централно управление на БАН. Всички институти на БАН дават своите заявки за това какви средства са необходими като бюджет за годината. Академията приема, коригира и дава своята заявка към сформирането на бюджета, който го прави управляващата партия в момента. Накрая парите се отпускат от годишния бюджет на държавата към БАН и оттам вече се разпределят към институтите на БАН.

Допълнителните средства, които можем да имаме, са в две насоки. Първата е свързана с научни проекти, които правим. За жалост тези проекти не предвиждат по никакъв начин заделяне на средства за издръжка и поддръжка на инфраструктурата и материалната база. Това означава, че те могат да бъдат използвани само по предназначението на договора, който е свързан с научните изследвания. Тоест - ние можем да си купим възможно най-скъпата апаратура за наблюдение, но не можем да си платим тока, който ще похарчим за тази апаратура. Можем да си направим чисто нов телескоп, който да бъде най-големият в света, но не можем да  платим за камиона, който ще ни го докара.

Вторият начин за допълнителни средства е чрез посещения на туристи в Националната обсерватория, организирането на лагер-школи за младежи. Но тези средства не надвишават 25 000 лева годишно. Няма обсерватория в света, която да разчита на туристо-поток, за да може да се издържа.

За тази година до момента повече от 15 000 туристи са посетили обсерваторията. Но цената за вход е съобразена със ситуацията в страната, с възможностите на хората. Три лева е билетът за възрастни. Това не ни носи кой знае какви печалби, за да може да се поддържа институтът.

Разкажете ни за научните проекти, които сте осъществили през последните години.

Най-големият ни проект възлиза на 1 600 000 лева. Той е от Фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието. Първата сума от 1 000 000 лева беше отпусната през 2010 г. С нея успяхме да подменим електрониката за управление на нашия най-голям телескоп. Той струваше 280 000 евро. В момента този телескоп е абсолютно конкурентоспособен с тези по света. Вторият транш от парите по този проект не можахме да го получим, защото имаше съкращения заради кризата. Получихме само 300 000 лева допълнително. Вече имаме фирми, които са спечелили обявения от нас търг за нова наблюдателна апаратура, на стойност 300 000 лева.

Този проект осигури посещения на международни конференции на наши колеги и на практика това е един от най-успешните проекти, които сме имали.

Спечелихме още един проект, който е обявен като „Европейска пътна карта за развитие на научни инфраструктури“. В него участваха 12 държави от Източна Европа, като целта беше тези държави да бъдат конкурентноспособни на западните научни инфраструктури. Ние спечелихме този конкурс през септември 2010 г. и сме на първо място. Правителството трябва да разреши финансирането му, но от две години то не го прави. Защото това е европейски проект, но всяка държава е включена като донор за осъществяването на тази европейска пътна карта. 

Защо правителството не разрешава финансирането по този проект?

Тук няма как да ви отговоря. На 21.09.2010 г. е прието решение на Министерски съвет. Там участват още няколко подобни организации за научни инфраструктури, но ние сме на първо място.

 А какво е обяснението, което те дават?

Криза!

В сряда на срещата ви с  Бойко Борисов ще говорите ли и за този проблем?

Задължително. Ние на това разчитаме. Ако това не се случи, ние догодина с вас отново ще си говорим за същия проблем.

В момeнта какви са заплатите на служителите в обсерваторията?

Заплатата варирa в зависимост от стажа, от научната степен, от позицията, която се заема. Младите учени - физици, завършили висше образование, започват със заплата 364 лева брутно. Служители, които са помощен персонал, които отговарят за поддръжка на обсерваторията – инженери по поддръжка на телескопите, електротехници, получават заплата около минималната. Ние не можем да си позволим повече. Най-високите заплати са за доктор на науките и професор, със стаж от около 30 години. Брутната им заплата е между 1000 – 1100 лева. Това са най-високите заплати. С такива в момента са четирима човека.

Колко служители работят в НАО "Рожен" в момента?

 Около 80 човека. В това число докторанти, физици и обслужващ персонал.

Успявате ли да задържите младите хора при вас?

Има млади хора засега. Но много често се получава така, че ги задържаме, докато получат една много добра квалификация и в рамките на 3-4 години намират друго място за реализация.

Разкажете ни за научните постижения на НАО „Рожен".

От нашата обсерватория са открити повече от сто астероида в Слънчевата система, като множество от тях имат български имена. Разработили сме физика на това как възникват и еволюират звездни купове, както и какво представляват някои гравитационни изкривявания в галактики. През 2000 г. на международен конгрес по астрономия в Москва беше приета нова компонента, съставяща слънчевата корона, наричаща се „сублимационна“. Участниците са руски и наши колеги. Говорим за международни постижения, защото в чужбина много повече ни знаят, отколкото тук. Миналата година две нови екзо планети са открити с нашите телескопи. За първи път е намерена и наблюдавана двойна звезда в най-малък период на обикаляне една около друга. Това противоречеше на всякакви теоретични модели до момента. По тази тема имаме повече от 20 публикации. Също така за първи път се наблюдават по-специален клас звезди в период на избухване и затихване. Т.е. ние определяме цял нов тип клас звезди по наблюдения от нашата обсерватория. Това са неща, които са трудно разбираеми, опитвам се по най-лек начин да ги обясня.

Освен това, нашата обсерватория в световен мащаб е на 37 място по публикационна активност от общо 196 държави. Това проучване е направено по поръчка на предишното правителство на САЩ. Обсерваторията е на първо място в нашата страна по непознаваемост в световен мащаб. Така че институтът по астрономия има много с какво да се похвали. 

 Парите, които сте получили през миналата година, за какво са похарчени?

За заплати и за поддръжка на обсерваторията. Ние искахме 960 000 лева, но са отпуснати 700 000 лева. Липсва една сума от бюджета, който сме заявили. От там идва дефицитът от миналата година. За момента на нас са ни необходими 250 000 лева, за да можем да покрием тези разходи.

Още по темата

12/11/2012 България

Новата анкета: Ще бъде ли спасена от затваряне обсерваторията в Рожен?

10/11/2012 България

Затварят обсерваторията в Рожен заради безпаричие

Следете новините ни в GoogleNews