Тайно перо в бюджета, откъдето Дянков дърпа пари за кефа на Шефа

06 ноември 2012 в 07:23 6663 5

Бойко Борисов и Симеон Дянков. Снимка: БГНЕС
Бойко Борисов и Симеон Дянков. Снимка: БГНЕС

Цветан Цеков

Държавата даде още 15 млн. за изравнителни субсидии на общините.

Държавата даде 990 000 лв., за да гледаме мачовете от „А“ група, след като с тази допълнителната субсидия БНТ се разплати с футболните клубове за миналия сезон.

Държавата даде още 1 млн. лв. на перничани през октомври, за да се дооправят след земетресението, след като преди това им разпредели 13 млн. лв.

Държавата ще даде 1 милион лева за възстановяване на „Патриаршеската базилика” в Силистра.

Пчеларите в България ще получат 3 млн. лв. държавна помощ,

Държавата даде 600 000 лв. на футболния „Етър“ за пълна подмяна на тревното покритие на стадион "Ивайло".

Безкраен е списъкът от „държавни дарения“. Изброените са част от щедростта на Бойко и Дянков за последните три месеца. Нали се сещате, че нито земетресението е предвидено като разходно перо, нито пчеларите, още по-малко футболния „Етър“, който се е уредил с пари след последователни посещения на Бойко и на Дянков във Велико Търново?

Откъде се вземат тези спешни десетки, а може би и стотици милиони в годишен аспект?

Валутният борд е спрял завинаги печатницата за пари, а тези пожертвования не са и от предварително предвидени средства в държавния бюджет. Те не са и текущи свръхприходи от данъци, акцизи и мита, защото бизнесът продължава да се свива и да се скрива на сянка. Те не са и от икономии на разходи, защото предизборно това е равносилно на политическо самоубийство.Тогава откъде? Как така Бойко се появява на екрана в кризисна ситуация и казва: Казал съм на Дянков да намери еди колко си милиона?

Разкрихме поне едно тайно перо. В държавните бюджети от 2007 г. /когато на 1 януари ставаме член на Европейския съюз“/ насам, в разходната част на основния финансов закон на страната ни има глава IV "Вноска в единния бюджет на Европейския съюз". В нея се записват средствата, които заделя България, за да се напълни приходната част в Брюкселската хазна, откъдето се захранват разходите по страни за изпълнение на оперативните програми. През последните години - от 2000-а насам, се наблюдава една повтаряща се странност - планираните средства са доста повече от реално внасяните.

В годините на кризата от 2008 г. насам в Законите за държавния бюджет на Република България винаги са записвани прогнозни вноски в бюджета на ЕС, които са с от 40 до 150 млн. лв. по-високи от реално внесените след това суми. Така например за 2009 година "икономията" е почти 186 млн. лв. Планирани са 931.8 млн. лева, а са похарчени 746.2 млн. лв. За тази година в бюджета са заложени 895.7 млн. лв., а до края на октомври са платени само 682.6 млн. лв., което означава „икономия“ от 213.1 млн. лв.

За да разберем какво определя този феномен в поведението на управляващите, трябва да си изясним кои са приходните пера на Общностния бюджет. Той се формира преди всичко от собствени ресурси, както и от данъци и други приходи от чиновниците, работещи в институциите и органите на ЕС. В него се влизат приходи от административна дейност, вноски по различни споразумения, както и закъснели плащания и глоби. Собствените ресурси са митническите такси върху вноса от трети страни, селскостопанските налози, отчисленията от ДДС от всяка държава членка, които представляват 16-17 на сто от собствените ресурси на ЕС. Най-значимото перо, което вкарва почти 2/3 от средствата в общия бюджет са вноските на държавните членки според техния Брутен национален доход, за нас - Брутен вътрешен продукт. "Облагането" е 1.24% от БВП на всяка отделна страна.

Тъй като ЕС няма собствени данъчни и митнически органи, митата и налозите се събират от съответните национални органи. Митата например се събират от митниците на държавите, през която облагаемата вещ влиза на територията на ЕС, които ги превеждат всеки месец на Комисията.

Размерът на автоматичните отчисления от ДДС в момента е 0.5% от събраните суми.

Големите разлики между планирано и реално платено може да се дължи на грешни прогнози за развитието на българската икономика, залегнали в съответните кризисни бюджети. Но може и да е съзнателно надуване на разходи, за да се явявят изведнъж непредвидени икономии, т.е приходи.

Оказва се, че разликата между планирани и реално внесени пари в Общия бюджет е поредният таен резерв на финансовия министър Симеон Дянков. Това са пари под лично негова опека, с които той може да регулира дефицита и да праща бърза помощ на мина, болница и металургичен комбинат, по заповед на Бойко. По този начин, според финансистите, Дянков формира това "бюджетно пространство", с което разполага, за да може да се използва по негово, т.е – на премиера усмотрение. Но тези пари, както установихме, идват от бизнеса – от данъци, мита, както и от обикновените граждани през отчисленията от БВП, където, между другото влиза и инфлацията, която плащаме безотказно и целокупно. Не случайно държавните бюджети се правят така, че да може около 40% от БВП да се преразпределя като разход. „Икономиите“ като тези от еврозадълженията ни, са просто черешката на тортата на справедливостта.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови