Ексклузивно Иван Калчев - Глиги: Връщам се, за да участвам в същата война, но с други средства

Студ и глад: стратегията на Кремъл за близкото бъдеще

Игор Федик, специално за OFFNews Последна промяна на 18 юли 2022 в 20:42 8132 3

Продоволствена криза

Снимка Getty Images

Създаването на продоволствена криза е един от инструментите за натиск, които Русия използва.

Вече почти пети месец Кремъл се опитва да нанесе военно поражение на Украйна, но благодарение на два важни фактора - ефективните действия на украинските сили за отбрана и подкрепата за Украйна от западните партньори - досега не успява. Освен това непрекъснато го притиска и трети фактор - наложените срещу Русия санкции. Следователно, не можейки да повлияе на първия фактор, Русия активно се опитва да неутрализира другите два. Прави това чрез провокиране широкомащабни газови и хранителни кризи, които, според плана й, трябва да се превърнат в такива проблеми за западните партньори на Украйна, поради които те просто няма да издържат и ще бъдат принудени да свалят от Русия санкционната примка.


Неуспешни усилия

Вече почти пети месец Русия безуспешно се опитва да победи Украйна на бойното поле. Украйна неочаквано се оказа за нея костелив орех. Очевидно той не може да бъде строшен само с груба военна сила. Още повече, че с доставката на западни оръжия, които и преди това бяха използвани доста ефективно, този орех постепенно не само става по-силен, но и нанася болезнени ответни удари. Редовното унищожаване на руски складове за боеприпаси, командни пунктове и системи за противовъздушна отбрана с помощта на западната далекобойна артилерия, наблюдавано през последния месец, е ярко потвърждение за това. И това кара Кремъл да излиза от себе си. В отговор нанася ракетни атаки срещу украинските градове, резултат от което стават мащабните разрушения на гражданската инфраструктура и множество цивилни жертви. Въпреки това, вместо да посее паника сред украинското население, да потиска волята му за конфронтация, Русия продължава да получава твърда съпротива на фронта. За капак санкциите на Запада висят като дамоклев меч над руската икономика и въпреки цялата дързост на Кремъл и неговата пропаганда не предвещават нищо добро за Русия.

Разбирайки, че един от ключовете към успешната конфронтация с Украйна безусловно е военната и финансова помощ на Запада, една от основните задачи на Кремъл днес, наред с продължаването на офанзивата на фронта и ракетните атаки по украински градове, е да лиши Украйна от тази помощ. Друга важна задача е премахването или поне отслабването на западния санкционен натиск. Рецептата му за това е една – нещо, в което е много добър: да създава проблеми на Запада. Сега са очевидни две основни направления, в които Кремъл ще работи, за да реши си реши двата проблема.

Газовият фронт

Първият - това е създаването на газова криза в Европа. Газовият шантаж е основният и любим инструмент за влияние на Кремъл върху Европа. Според неговия план газовата криза трябва да разцепи ЕС и да насочи вниманието и ресурсите му изключително към решаване на вътрешните проблеми, които е създал, докато помощта на Украйна трябва да мине на заден план.

За тази цел, Кремъл иска да проточи войната в Украйна до зимата и да открие „втори фронт“ в Европа, тоест да отприщи срещу нея газов терор. Може да се предположи, че през този период Кремъл ще бъде особено агресивен както на военния фронт в Украйна, така и на газовия фронт в Европа. По всяка вероятност Путин разбира, че тази зима е последният му шанс, защото по-нататък нито газовото, нито нефтеното му изнудване няма да проработи. Следователно той ще бъде принуден да играе вабанк.

Това наколко успешно Европа ще може да премине тази зима зависи от много фактори: от обема на запасите в газовите хранилища до температурата на въздуха. Кремъл пък се стреми да неутрализира всички положителни фактори. И е възможно да успее, защото през последните две десетилетия ЕС, с участието на руски лобисти, приспособи собствената си икономика към газова инфраструктура, в която доставките от Русия играят ключова роля. Разбирайки това, Кремъл ще оказва максимален натиск върху Европа, за да постигне енергийния и крах и в резултат – общоевропейска криза. При такива условия той разчита, че пред заплахата измръзне Европа ще принуди Украйна да подпише капитулация, а самият той после някак си ще се измъкне от тоя проблем.

Санкциите срещу хляба

Второто важно за Кремъл направление, работата по което трябва да повлияе на западната подкрепа за Украйна и в същото време да облекчи санкционния натиск върху Русия, е създаването на глобална хранителна криза. Първоначално този аргумент беше внимателно прикрит от Кремъл: на думи той изрази дълбока загриженост, декларира готовност да осигури непрекъснатостта на транспортирането на зърнени товари и т.н. Сега тези външни прояви на приличие са отхвърлени. Един от рупорите на руската пропаганда Маргарита Симонян по време на Петербургския международен икономически форум заяви, че Западът в крайна сметка ще бъде принуден да отмени санкциите, наложени на Русия на фона на заплахата от световен глад. По думите й, тя няколко пъти била чула хора от Москва да казват: „Цялата ни надежда е в глада“. „Това означава, че сега ще започне глад и те ще премахнат санкциите и ще дружат с нас, защото ще разберат, че е не е възможно да не дружат с нас.

За да въплъти тази стратегия, сега Русия целенасочено унищожава украинската селскостопанска инфраструктура и краде украинско зърно и селскостопанско оборудване. Нейната война срещу Украйна оказва сериозно влияние върху световните вериги за доставка на храни. Продуктите, които Украйна, поради военните действия и блокирането на пристанищата си, не може да достави на световния пазар, предизвикват верижна реакция: развитите страни увеличават запасите, много страни ограничават търговията на фона на несигурността. В резултат това води до още по-високи цени и риск от глад в по-бедните страни.

За да реши проблема, създаден от Русия, Украйна вече създаде нови логистични маршрути за доставка на зърно на световния пазар чрез товарен, железопътен и речен транспорт. Въпреки това, без деблокирането на украинските черноморски пристанища само при използване на горните маршрути, ще са нужни години за износа на текущите запаси от зърно в допълнение към новата реколта.

Има ли изход?

Най-общо настоящите цели на Кремъл са очевидни: да предизвика глад и студ и да постигне желаните резултати за себе си под формата на лишена от западната подкрепа Украйна и отслабване или премахване на санкционната примка от Русия. Може ли нещо да се противопостави на това?

Ако Европа действа заедно, тя ще може да устои на газовия шантаж на Кремъл. Да, ще бъде трудно, но си заслужава, защото, ако устоят, европейците ще могат завинаги да лишат Кремъл от газовия лост за натиск върху тях. Освен това в Европа може да бъде въведен съгласуван механизъм за енергийна сигурност, който да помогне за ускоряване на прехода към по-чиста енергия.

Що се отнася до глобалната продоволствена сигурност, деблокирането на украинските пристанища е един от ключовите компоненти на нейното осигуряване. Украйна полага значителни усилия за възстановяване на доставките на храни на световния пазар. По-специално, заедно със своите партньори, тя работи върху създаването на хуманитарен коридор в Черно море под егидата на ООН, който ще поеме експлоатацията на морските пътища за износ на украински селскостопански стоки. При това не трябва да се изключват плановете на Русия да използва този коридор за нападение срещу Одеса и Южна Украйна. Затова за възстановяване на корабоплаването са нужни ефективни гаранции за безопасност. Такива гаранции трябва да бъдат предоставени чрез снабдяване на Украйна с подходящи оръжия за защита на бреговата линия от заплахи откъм морето. Силната позиция на украинските отбранителни сили в Черноморския регион ще гарантира националната и регионална сигурност, ще възстанови безопасното корабоплаване и ще осигури доставките на храни за световните пазари.

Игор Федик е ръководител на секция Югоизточна Европа в New Geopolitics Research Network. Има магистърска степен по международно право от Украинския държавен университет по финанси и международна търговия. Работил е като заместник-главен редактор на англоезичното списание „The Ukrainian Defence Review“. Научните му интереси са насочени към политическите, икономическите и социалните аспекти на развитието на балканските страни, а след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари анализира процесите и случващото се в Украйна и Русия. Автор е на редица статии и анализи в различни украински и чуждестранни медии.

Превод: Красимир Крумов

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-160

3

редовно четящ

19.07 2022 в 17:05

Кремлините ги чака студ, глад и един....

1810

2

Maxim

18.07 2022 в 21:55

Такива като Путлер завършват трагично, или се самоубиват, или ги самоубиват, или като Садам Хюсеин и т.н, в историята примери колкото щеш, безотказно е като АК. Путлер много ускорено се е запътил към своята неизбежна участ.

904

1

luba6a2016

18.07 2022 в 21:01

червено-кафявата руска чума не е забравила многомилионният убиец сталин и неговите подли нимера