Русия се стреми да разшири територията на войната

Сергей Климовский Последна промяна на 14 март 2022 в 11:50 5060 2

Авторът Сергей Климовский е украински историк и популярен блогър

От 8 март Русия се стреми да разшири обхвата на войната и да произведе нови оправдания за нахлуването си в Украйна. Обект на такива провокации са тези страни, които по някакви причини Русия счита за „слабо звено” с цел да повлияе на отношението на народите и на правителствата им към войната на Русия с Украйна.

В Кремъл разбират, че Русия все повече затъва в международна изолация и трескаво търсят способи да демонстрират, че печелят подкрепата на нови, макар и чисто „символични съюзници”.

За реалната изолация на Русия може да се съди от това, че от 11 март казахската авиокомпания „Air Astana” официално и окончателно отмени полетите в Русия. Като последва в това отношение и двете авиокомпании на Азербайджан. За Русия небето се закрива не само над Европа и над Америка, но над Централна Азия.

В тази обстановка Кремъл реши отново да разиграе и „Карабахската карта”, като окаже натиск и на Азербейджан, и на Армения. За това частната руска компания за наемници „Арцах” от втората част на денонощието на 8 март до сутринта на 9 март водеше провокационни обстрели с пехотни оръжия срещу постове на Азербайджанската армия в Ходжалинския и в Геронбойския райони на Азербайджан. Тези обстрели явно нямаха никакъв военно-практически смисъл. Те просто целяха да предизвикат ответен огън и възможни по-активни действия от азербайджанска страна, за да се „вдигне шум” за подновяване на войната в Карабах. И това да способства за изместване на вниманието встрани от войната в Украйна.

Но армията на Азербайджан не се подаде на провокациите, не се помръдна от мястото си и само потисна някои от позициите, от където се водеше огън.

Правителството на арменския президент Пешинян отреагира вяло на този ход на Кремъл, а войнствените викове на руската агентура в арменските медии не породиха отглас. На повечето арменци вече им омръзна да воюват с азербейджанците. За тези, които все още запазват плам, в навечерието на нахлуването в Украйна Москва учреди нова частна военна компания за наемници „Орлите на Армения”. Тя е призвана да приюти онези арменци, които жадуват да повоюват и с НАТО. Ако се съди от това, че „орлите” досега не са наблюдавани над Украйна, вербовъчната работа на тази компания не изглеждат особено резултатни.

Следващата точка, в която Кремъл положи усилия, стана Хърватия. „Ненадейно и вероломно” и без „предварително обявяване” в медиите, сутринта на 11 март около Загреб се приземи един добре запазил се при спускането с парашут, и самият парашут, древен разузнавателен дрон от епохата на СССР „Стриж” Ту-141. За тези, които не са посещавали музея на Въоръжените сили на СССР в Москва, тази революционна за времето си система стартира от катапулт, но се приземява по парашутен способ. И е въведена на въоръжение през 1979 г., повтарям през 1979 година.

По повод на инцидента беше изказано експертно мнение, че дронът не е бил запуснат от въоръжените сили на Руската федерация, от окупираните райони в Украйна, или от територията на Беларус. Без да уточнява пусковия район, това експертното мнение напомни, че след разпадането на СССР, на Украйна по право ѝ се паднаха такива дронове. (Още за инцидента) За конкретния случай за основна се счита версията, че виновно било не програмното осигуряване. Операторът не бил отчел, че данните се въвеждат на кирилица, а не на латиница, и координатите на украинското село Ярун в Житомирска област, Украйна, в момента под контрола на руската армия, са били разчетени като названието на населено място в околностите на Загреб, което звучи подобно на Ярун. Именно тази версия доминира в сръбските медии понастоящем.

Когато е бил на въоръжение в СССР, максималната далечина на полета на дрона е била 1200 километра. Хипотетично запуснат от най-западната част на територията на Украйна, която не е под контрола на Руската армия в момента, поради изчерпване на горивото, дронът не би могъл да долети до околностите на Загреб. Освен ако системата не е била модифицирана за дозареждане във въздуха. Поради това, и като се има предвид посоката на полета, остава като валидна хипотезата, че този Ту-141 е излетял от територията на Република Сръбска в състава на Босненската държава. С подхипотеза - от територията на самата Сърбия, като аргумент в спора ѝ с Хърватия за бъдещето на Босна в момента. Не бива да се елиминира от движение и възможността пусковият район да се намира в окупираното от Русия по време на разпадането на СССР Приднестровие, руски анклав в Молдова. Където има, макар и скромен руски „мирнотворчески” контингент.

Третата точка, върху която Кремъл съсредоточава усилия, стана Беларус. Лукашенко е готов на всичко, но неговият примитивизъм и реални възможности да влияе на войната с Украйна смущават Кремъл. Кремълските стратези се стремят да легендират максимално правдиво собствените си цели и действия, докато Лукашенко може да изтърси с патос, например: „Панама се готви да нападне Беларус”, без да му трепне нито едно от очите.

Още в първата фаза на войната, пред Кремъл възникваха три проблема: Как най-удобно да нахлуе от територията на Беларус към Волин, за да пресече пътищата за снабдяване на украинската армия с военни материали, постъпващи през територията на Полша.

Вторият проблем е свързан с необходимостта за успешното щурмуване на Киев да бъде разширена окупираната зона западно от столицата. Понастоящем там Руската армия контролира тясна полоса, изложена на опасността от франгови удари от района на същия Волин.
Руската страна се стреми възможно най-бързо да реши тези свързани задачи. Но не могат да съсредоточат необходимите сили поради изчерпване на резервите. Първоначалните съблазъни в този участък да използват беларуски войски не се оказа перспективен поради съмненията в реалната боеспособност на беларуската армия. Още преди да бъде въведена в бой. Военните в Беларус, особено тези, които Лукашенко може все пак да изкара на предната линия, не горят от желание да влязат в бой. В Кремъл имат обосновани предпоставки да подозират, че беларуските военни ще се въздържат от активно участие в бойните действия под всякакви предлози. Ще се губят масово и поединично из приграничните гористо-блатисти райони, ще търсят къде да се предадат в плен. А някои дори могат да започнат да формират „доброволческа бригада”, на основата на която по-късно може да бъде развърната Национално-освободителна армия на Беларус.

Появата на Лукашенко на 11 март в Кремъл има пряко и единствено отношение към оперативното решаване на посочените проблеми.
За това свидетелстват и нанесените от руската авиация въздушни удари на беларуска територия, в района на беларуските села Бухличи и Верхний Теребижив. В същия момент, когато пред екраните на беларуската телевизия Лукашенко се взираше сурово в предоставената му от Путин разузнавателна карта за неизбежното и предстоящо след часове „вероломно нападение” на Украйна срещу Беларус. За да може най-после Лукашенко да стовари открито на главите на беларусите цялата тежест на войната с Украйна.

Но след известно стъписване беларуският генералитет оперативно погреба идеята и цялата легендировка с участието на руската авиация рухна и изчезна от медиапространството. В официално беларуско комюнике беше отречено някой въобще да е нанасял каквито и да било, в това число и въздушни удари в посочените райони в Беларус.

Това обаче не е пълен и окончателен провал на замисъла за прякото въвличане на Беларус във войната. Логиката и досегашните резултати за Русия неизбежно ще принудят Шойгу да поднови опитите.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-8390

2

Русия е мега зависима от Боинг и Ербъс. Само да ти кажа че даже и това смешното самолетче на Сухой е пълно със тяхно оборудване. Аре стига преписвай опорки

Ето един интересен факт :Русия е страната с най-голяма консумация на хероин.