"От МВР бяха отцепили района - не ни позволяваха да влезем и да помогнем на бедстващите, въпреки че бяхме с подготвени машини и екипировка. Като разбраха, че сме тръгнали да помагаме, казаха: "Момчета, минете отнякъде другаде, ние ще се направим, че не ви виждаме, но няма да минете от тук....Казахме им: "Няма да ни попречите... Нещата бяха извън контрол." Това е само част от разказа на един от спасителите край Николаево - Илиян Белов от Стара Загора. В полунощ срещу 23 декември той прочита в един от най-големите форуми в България: OFFRoad-Bulgaria.com, че десетки хора са закъсали с колите си на 7 километра от селото, че положението е критично. Пали колата и тръгва натам, за да спасява бедстващи в снежната буря. На място заварва апокалиптична картина: закъсали са над 30 камиона и около 100 леки коли. Вятърът е ураганен, има обърнати автомобили, снегът стига до стъклата. Осем часа той и още притекли се на помощ участници във форума спасяват блокирани в снежната буря хора.
Ето и пълния му разказ за преживяното през нощта.
- Г-н Белов, участвахте в спасителната операция край Николаево. Какво се случи, когато пристигнахте на място?
- След като видяхме темата в OFFRoad-Bulgaria.com на бедстващ колега, беше много лесно да подценим ситуацията, понеже сме участвали много пъти в спасителни операции, но случаят не беше точно от този тип. Ситуацията беше изключително критична - мога само да кажа, че беше нещо страшно и никой до момента не беше участвал в подобна операция.
Нещата още от началото ги подценихме и попаднахме в една страшна снежна виелица, страшна снежна буря. Имаше над 100 автомобила, не става въпрос за спасяване на екипаж, семейство, няколко коли, а за глобална криза, за масирани действия и объркана координация на всички звена за взаимопомощ. Изключително лошо впечатление ни направи, че службите на МВР бяха отцепили района и не позволяваха да се отиде дори с подготвени машини и екипировка като нас, за да помогнем на бедстващите.
- Те вероятно си имат своето обяснение - че тяхната работа е да пазят реда, че са обучени, че имат програма за действие и че примерно са си мислели, че вие само може да се набъркате.
- Точно така беше. Те изпълняваха техните си разпореждания, но като разбраха, че сме тръгнали да помагаме, казаха: "Момчета, минете отнякъде другаде, ние ще се направим, че не ви виждаме, но няма да минете от тук". Така и направихме - заобиколихме в нивата и избягвахме постовете на КАТ, само и само да можем да достигнем до района, където бедстваха повечето хора.
- Виждаш ли как доброто идва в България. Доброто до хората идва така: "Вие сте в правото си, момчета, и добре, че сте тук, обаче сега не минавайте през бариерата, ами ей там, долу, в долчинката, пък ние ще се направим, че не ви виждаме.
- Да, така се случи. Момчетата ни влезнаха в положение, а изпълниха и разпорежданията си, без да ги нарушат.
Казах им: "Вие няма да можете да ни попречите по никакъв начин - ние за това, за което сме дошли, ще го свършим". Но можеше да не се случва, да имаше координация, "Гражданска защита" да знаеше за какво точно е дошла, да има обратна връзка с екипите. А липсваше координация, никой не знаеше какво точно се случва. Самите трактори на областните звена закъсваха. Чудехме се спасителите ли да спасяваме, хората ли да спасяваме. Нещата бяха извън контрол.
- Как се справихте все пак?
- Дори и да прозвучи нескромно, даваме си много добра оценка, защото това, за което отидохме, го направихме. Спасихме няколко семейства. Нашата цел основно беше да помогнем на жени, деца, на хора, които бедстват, които нямат гориво, храна. Успяхме да извлечем над 15 автомобила, да ги обърнем в обратното движение, за да могат да си отидат. Това наистина не е лесна задача. Може би звучи просто и елементарно, но ни отне 8 часа, за да го направим, понеже имаше и трактори закъсали, счупиха се няколко от високо проходимите машини на други екипи и това възпрепятства спасяването на хората.
- А какво всъщност правеха екипите на "Гражданска защита" и полицаите?
- Хората недоумяваха какво точно се опитват да направят полицаите и "Гражданска защита". През повечето време "Гражданска защита" спасяваше счупените трактори, чиито хидравлики отказваха, които се окопаха в снежните преспи и не можеха да излязат. През повечето време се спасяваха самите те. Много късно започнаха да пускат греблата, да отнемат от снежните навявания. Липсваше координация между тях. Полицаите не знаеха за какво са там, но не ги упреквам - ситуацията беше извън контрол.
- Колко екипи на "Гражданска защита" имаше и колко полицаи?
- В нашата зона имаше около 4 коли на полицията - имаше офицери, които сновяха нагоре-надолу. Всъщност нищо не правеха, макар че разполагаха с "Ниви" и с други подготвени автомобили. Само минаваха и ни питаха: "Вие какво само минавате нагоре-надолу". Казвам им: "Не виждате ли - вадим хора!", а те: "Да бе, да - виждаме, че вадите хора, ама престанете да сновете нагоре-надолу", а после: "Добре бе, добре - помагайте на хората, няма проблем". Те не знаеха какво да ни кажат, не знаеха как да се държат.
- Споменахте жени и деца. В какво здравословно състояние бяха хората, на които успяхте да помогнете. Има ли пострадали, в болница?
- Не, няма. Наистина бяха уплашени хората. Всички бяха в шок и стрес от случващото се. В тази неприятна ситуация няма и как иначе да бъдат. Хората, на които успяхме да помогнем, с усмивка ни изпратиха и благодариха за помощта. Няма никой пострадал или да се чувства зле.
- Колко часа са чакали те?
- Предполагам, че преди нашето пристигане са били от 4 часа там, докато успеем да ги извадим. Бяхме първият екип от доброволния отряд, който пристигна - около 23:30, "Гражданска защита" дойде около час и половина след нас. След това дойде и пловдивската група от доброволния отряд. Момчетата се включиха да помагат успешно. Продължихме, докато не отпадна необходимостта от нашата помощ. Пристигна високо проходима техника и започна да вади закъсалите трактори. Усетихме, че вече почваме да пречим и се оттеглихме. Нямаше място за действие.
- Колко души отидохте да помагате?
- От доброволния отряд бяхме три джипа само. Нямаше как да се реагира. Само много добре подготвени джипове можеха да реагират в тази ситуация. Нормален 4х4 автомобил не можеше да се справи. Три джипа извадихме - луксозни, на хора, които не можеха да се преборят със стихията.
- Всяка година се случват такива неща, около празници на нас, българите, все ни се случват такива неща, и по-лоши. А от топлите канцеларии все нещо се мисли, програми се пишат, все се оправдават с предходните и все нищо не се променя. Иначе щеше да дойде една Коледа, на която никакви такива апокалипсиси няма да се случват. И тогава щяхме да знаем, че вече сме стъпили на онази пътека - на заедността, на разбирателството, на човешките отношения, на гражданското общество. Какво ни пречи това да не се случи?
- Не знам. Липсва отборният дух в последно време. Самите хора се разединиха и дърпа по един или друг начин нещата към себе си да извлече лична полза. Няма го това, което го имаше преди години - всеки да опира гръб о другия и рамо до рамо да се борят в кризисни моменти. По този начин и координацията се наруши между всички хора. Няма стимул за работа. Няма стимул за добри човешки отношения.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Ловец простреля 22-годишен младеж край Самоков
ГЕРБ и ''Демократична България'' продължават преговорите и утре
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Защо сега се иска имунитетът на Бориславова: Едва сега излязла експертиза в прокуратурата