Проучване: 56% от българите искат повече съдействие в ЕС за кризата

Георги А. Ангелов Последна промяна на 24 юни 2020 в 16:53 1519 0

Мащабно ново проучване, публикувано днес в доклад от Иван Кръстев и Марк Ленард на Центъра за либерални стратегии, опровергава три разпространени илюзии, очертали се по времето на пандемията с коронавируса, като установява широка подкрепа за водено от ЕС възстановяване от кризата.

Основавайки своите изводи на данните от девет страни-членки на ЕС (които общо съставляват две-трети от европейското население), Кръстев и Ленард оспорват твърденията за надигането както на националистическия евро-скептицизъм, така и на европейския федерализъм, за нарастване на подкрепата за масирани държавни интервенции и за издигане авторитета на експертите.

Проучването установява наличето на мнозинства във всяка страна-членка, поддържщи необходимостта от по-силно сътрудничество в рамките на ЕС, като 56% от българите твърдят, че кризата от коронавируса е доказала, че има нужда от повече съдействие на европейско ниво.

63% от гражданите участвали в изследването смятат, че кризата с коронавируса е показала необходимостта от повече сътрудничество на равнище ЕС. Разработката обаче предупреждава, че тази подкрепа за по-силно европейско взаимодействие е условна и не бива да бъде разглеждана като призив за допълнително разширяване на европейските институции или като вот на доверие за сегашната структура на ЕС.

Авторите на доклада “Europe’s pandemic politics: How the virus has changed the public’s worldview”, Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии, и Марк Ленард, основател и директор на ЕСВП поставят под въпрос разпространените мнения, че кризата с Ковид-19 рязко е засилила подкрепата за националните държави, възкресила е репутацията на експертите и институциите и е захранила с кислород движенията както на националистическия евро-скептицизъм, така и на проевропейския федерализъм.

„Илюзиите“, развенчани от паневропейското проучване на ЕСВП, включват:

ИЛЮЗИЯ 1: Кризата е създала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на държавата.

ИСТИНАТА: Анкетата показва, че общият брой на хората, загубили доверие в способността на държавата да действа, всъщност надхвърля броя на тези, които се настояват за повече държавни интервенции в резултат от кризата.

Проучването на ЕСВП и анализът на изразените мнения установява следното:

Във всичките анкетирани девет европейски страни само 29% изразяват по-висока степен на доверие в държавата и оценяват позитивно работата на собственото си правителство. Обратно на това, 33% са загубили доверие в способността на държавата и дават негативна оценка на свършеното от тяхното правителство.

В България 61% от участниците в проучването твърдят, че правителството се е справило добре с коронавирус кризата – но само 27% от тях заявяват по-силна увереност в способностите на правителството да се справя с проблеми, които влияят на живота на хората.



ИЛЮЗИЯ 2: Кризата с Ковид-19 е довела до по-висока степен на доверие към експертите.

ИСТИНАТА: Повечето европейски граждани не демонстрират висока степен на доверие към експертите и властите по повод кризата с коронавируса.

Само 1/3 от българите вярват на експертите

Само 35% от отговорилите на този въпрос са изразили становище, че работата на експертите е от полза за тях, докато 38% смятат, че политиците са използвали експертите и са укрили информация от обществеността; 27% от респондентите изразяват ниска степен на доверие към експертите по принцип.

Доверието към експертите е най-силно в Северна Европа, особено в Дания (64%) и Швеция (61%), където гражданите изразяват и висока степен на доверие в държавата. Най-ниско е доверието към експертите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%). В България само една трета (33%) от респондентите на проучването считат, че има полза от мнението на експертите по време на текущата здравословна криза.

ИЛЮЗИЯ 3: Кризата е довела до повишаване както на националистическия евроскептицизъм, така и на про-европейския федерализъм.

ИСТИНАТА: Кризата не е довела до повишаване нито на национализма, нито на федерализма. Напротив, създава подкрепа за сътрудничество в ЕС, когато сме изправени пред непознати заплахи, но не за повече интеграция.

Във всички участвали в прочуването девет страни мнозинството е на мнение, че съществува нужда от по-голямо сътрудничество между страните-членки в бъдеще. Това мнение се споделя от 63% от европейците. Повече от половината (56%) от участниците в проучването в България споделят това виждане.

Българите, редом с испанците (63%), италианците (57%) and португалците (70%), са сред най-склонните да подкрепят повече споделяне на финансовите несгоди в такива кризи. 54% от запитаните в България споделят това виждане.

В същото време, много хора във всички държави на ЕС считат, че съюзът не се е представил добре по време на кризата – множествата или мнозинствата във всички държави твърдят, че ЕС не отговаря на кризата по удачен начин. Това включва 63% в Италия и 61% във Франция.

Във всички държави множествата или мнозинствата твърдят, че никой не им е помогнал по време на пандемията или че не знаят кой е бил най-полезният им съюзник. Само малки малцинства избират ЕС, международните институции или най-големите икономически партньори на Европа – САЩ и Китай – като най-полезни съюзници.

При въпроса относно това как Европа трябва да се промени, мнозинството от респондентите в съответните държави (52%) желаят по-обединен отговор на глобалните заплахи и предизвикателства. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени варианти.

Кръстев и Ленард правят заключението, че преобладаващото мнозинство от европейците искат по-силно сътрудничество на ниво ЕС, независимо от това дали живеят в северната, източната, западната или южната част на континента. Но с уговорката, че няма да има ново ново на интеграция: "това е Европа на необходимостта, а не на предпочитанията", където "генератор на подкрепата за ЕС е засилването, а не подкопаването на националния суверенитет", смятат авторите.

Коментирайки разработката, както и данните, поръчани от YouGov в девет европейски страни, председателят на ЦЛС Иван Кръстев заяви:

"Най-големият парадокс на Ковид-19 е, че именно отсъствието, а не успехът на ЕС демонстрира неговата необходимост по време на първия етап на кризата и това подтиква европейските държави да се стремят към по-дълбока интеграция."

Марк Ленард, съосновател и директор на ЕСВП, добави:

"Стремежът към повече европейско сътрудничество не се дължи на апетит за градеж на институции, а по-скоро на дълбока тревога от евентуална загуба на контрол в един опасен свят. Това е Европа на необходимостта, а не Европа на предпочитанието. Европейският проект се преосмисля не като интеграционен процес, основан на идеалите, а като проект, закотвен в общата съдба. Солидарните действия се диктуват повече от споделяната география, а не от споделяните ценности."

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !