Пламен Даракчиев: Скици и бележки от една кръгла маса на протестиращи

Последна промяна на 07 март 2013 в 00:45 5329 22

Пламен Даракчиев
Пламен Даракчиев

Автор: Пламен Даракчиев

Текстът оригинално е публикуван в dnes-bg.org

 

Вчера (вторник, 5.03), около 18.30 часа, залата на втория етаж в билдинга на КНСБ.

Вътре – около 50 граждани и представители на неправителствени организации. Тече кръглата маса на организаторите на протестите. По-точно на групата на онези, които наричат ”момчетата” – Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев. До мене седи Мариана. Тя е моя колежка от някогашния всекидневник „Демокрация”, но отдавна не е в България. Била е на работа в ООН, после в „Амнисти Интернешънъл”, а сега е в офиса на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Долетяла е от Варшава, където е един от офисите на организацията. Тук е буквално за няколко дни, за да види протестите.

След известна суетня и надвикване, най-сетне се оформя дневен ред. Но битката за това какво да влезе в него е жестока. От отсрещната страна на масата – мъж към 50-те упорито настоява да се обсъди връщането в експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ ”Козлодуй”. Малко по-нататък момиче от организацията на името на Махатма Ганди прави опит да прочете програмен документ, но я прекъсват. Откъм моята страна внезапно се надига мъж с изпито и бледо лице, с къдрава и разхвърляна коса, приличащ на застаряващ университетски професор. Виждал съм го през годините. Сигурно и вие. Мъжът обяснява гръмогласно философията на „Окупирай Уолстрийт”. После подканя присъстващите да не признават системата и нелегитимните институции. Залата не изпада в потрес. Само е озадачена. И не откликва. Мъжът сяда безславно на мястото си. След него скача слабичък, разпален младеж. При него битката на живот и смърт не са реакторите, а БДЖ. По-точно „Товарни превози”. Отляво на нас скача и възрастна дама, която има конкретно предложение – в София да се издигне грамада от камъни срещу властта. Като във Варна. Прекъсват и нея…

 

Докато Ивайло Франц – един от лидерите на предходната кръгла маса, се опитва да се надвика всички, пристига Ангел Славчев. Отваря се дума за парламента и за Изборния кодекс. Става ясно, че има законодателно предложение за промени. Ангел излиза на катедрата и почти прави опит да го прочете. Но сам разбира, че е нелепо, тъй като вътре има членове и алинеи, за които никой в залата си няма хабер. В следващият момент най-неочаквано ораторът признава чистосърдечно, че не го е чел. Малко по-късно се изяснява, че проектът все пак е внесен. Някой отваря лаптопа си и започва да го търси в сайта на Народното събрание.

 

Ние с Мариана се споглеждаме. Предния ден сме били на едно дълго заседание на група млади юристи. Резултатът от това заседание бяха няколко промени в Изборния кодекс, чиято цел е да облекчи процедурата за участие в изборите на независими кандидати.

 

Но вече сме в хаоса. А той е пълен. Групата, на която разчитаме и с която сме работили предния ден, се предава бързо и без бой. В крайна сметка се пристъпва към гласуване на първата точка за Изборния кодекс. В залата само аз, Мариана и още двама човека сме чели законопроекта на проф. Владимир Брезоев, внесен от бившия атакист, а сега независим депутат Гумнеров. В него липсва понятието „партия”. То е заместено от набедения политолог с понятието „Национален инициативен комитет”. Залата гласува охотно за безумието.

 

След като приключват веднъж завинаги с партиите, присъстващите се заемат със следващите точки. Първата е предложението за мораториум върху приватизационни и всякакви разпоредителни сделки от страна на служебното правителство. Не е ясно дали присъстващите знаят, че няколко часа по-рано, една от парламентарните партии – БСП, вече е направила същото предложение. След това, със същия устрем залата прегазва Конституцията. С третата точка се настоява законодателната власт да наложи мораториум върху всички искове и съдебни дела срещу потърпевши граждани. Барабар с Конституцията, под ножа отиват всички монополисти – енергийни, телефонни, банкови, всякакви.

 

Между точките, обаче, текат и други спорове. Някой се изказва презрително за другата кръгла маса. И по-точно за сексуалната ориентация на Десислава Петрова – Солджъра. Мариана влиза в ролята си на правозащитничка и се опитва да обясни, че така не може. Награкват я отвсякъде. Младежът, за когото борбата за БДЖ „Товарни превози” е на живот и смърт, внезапно изтичва до нас. Щем не щем трябва да изслушаме дълга тирада. От нея става ясно, че фондацията на Сорос, както и другите западни неправителствени сдружения, умишлено толерират хората с различни сексуална ориентация у нас. Така да се каже, за да ни пробият от вътре. Мариана млъква със зинала уста.

 

Но изненадите не свършват до тук. След малко пред двама ни каца лист с въпроси, над които пише „Комисия по външна политика на протестиращите”. В анкетния лист ни питат искаме ли чужди военни бази в страната, искаме ли намеса в близкоизточен конфликт и евентуално война. По-нататък ни питат дали не искаме да се разграничим от посочването на ливанската групировка "Хизбулла" като извършител на атентата в Бургас. Най-накрая ни приканват да осъдим „намесата в нашите вътрешни работи на тайни световни общности и НПО-та с външно финансиране”.

 

Тук вече не издържам и излизам да пуша. Насреща ми – адаш от Фейсбук, който ме разпознава. Той има идея. И тя е президентът да предложи извънредно положение. По този начин, след като са денонсирани определени положения в Конституцията, неговата администрация ще може да се заеме с изработването на нов Изборен кодекс. Млъквам. Нямам какво да му кажа. Адашът усеща, че нещо не е наред и се опитва да разбере дали освен неговия има и друг изход. Но аз вече съм си допушил цигарата.

 

На тръгване, долу пред входа на билдинга, се заформят малки групи, в които се обсъждат оживено проблемите. Доближава ме младеж, който ме разпознава като бащата на неговия съученик Иво Даракчиев. Обяснява ми колко лошо нещо е приватизацията и защо трябва да бъдат национализирани ЕРП-тата. Опитвам се да му кажа, че може би по-доброто е все пак да има възможност да се избира измежду няколко доставчици на ток. Соча му примери в чужбина. Но той е непоклатим в убеждението си. И знам, че няма да се разберат със сина ми, защото живеят в различни светове.

 

Малко по-късно сядаме в близката кръчма. Мариана, аз и тримата от групата. Между тях е Росен. За мое учудване, собственик на фирма за кризисен мениджмънт. Росен отпива от червеното вино, поклаща глава и казва: „Не, това не може да бъде. Така не стават нещата.” Отдъхвам. Направо съм радостен, че го срещнах.

 

На раздяла се прегръщаме с Мариана. На другият ден тя заминава. Нашето няколкодневно приключение приключи. Тя е жена, която е обиколила света, докато е била сътрудник във върховния комисариат за бежанците в ООН. И по силата на задълженията си се е срещала с мрачни режими и с хора, пролели кръвта на собствените си народи. Но сега виждам, че е истински притеснена.

 

Мъча се да я успокоя, че това не е истинската картина на нещата. Но не успявам. Защото това може да не е картината, но определено е част от нея. И то съществена.

 

Не знам какво ще напише в доклада си като се върне. Но определено в него със сигурност ще пише, че тук – в България, все по-трудно разговаряме по между си.

 

И че кризата е по-дълбока, отколкото си я мислим.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.03 2013 в 23:13

ТОЧНА КОНСТАТАЦИЯ ! ХАОС !... НО В ПРИВИДНИЯ ХАОС УМИРА СТАРОТО... И СЪЩЕВРЕМЕННО СЕ РАЖДА ОНОВА, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ...ВЪПРОС НА ВРЕМЕ.

08.03 2013 в 20:05

Да гусин Даракчиев, спомням си - ти беше един от активните участници в "промените" започнали преди 23-24 години. Хайде сега да те попитам, какво ни донесе ти със своята активност тогава? Не е ли всичко това което сега се случва, не си ли и ти съпричастен към това. . . щото беше активист, ама после или нещо се нагуши както трябва или се разочарова и отказа да си активен. И защо иронизираш ошашавения български народ, след като и ти си участвал много или малко в това ошашявяне. Хайде де дай някаква идея и ти за излизане от това положение.

07.03 2013 в 23:45

"В анкетния лист ни питат искаме ли чужди военни бази в страната, искаме ли намеса в близкоизточен конфликт и евентуално война. По-нататък ни питат дали не искаме да се разграничим от посочването на ливанската групировка “Хизбулла” като извършител на атентата в Бургас. Най-накрая ни приканват да осъдим „намесата в нашите вътрешни работи на тайни световни общности и НПО-та с външно финансиране”."
Да, а на Вас кое от тия неща точно Ви е проблем?

07.03 2013 в 13:42

Точно! :)

07.03 2013 в 13:03

Може ли да споделите фамилията на Марияна - описана в разказа?

07.03 2013 в 12:43

Пламен Даракчиев беше заместник на Тренчев, така че въпросът на Спас е съвсем уместен.
Е, по едно време се разделиха - "Боливар не може да носи двама".

07.03 2013 в 12:06

Пламене, чел съм много неща от теб и уважавам желанието ти за промяна. Но наистина живеем в различни светове. Да, хаосът е пълен, няма как да бъде друго. Разбира се, че някои пак се опитват да присвоят протестите. Участвам в тях, но нямам и никога няма да имам нещо общо с тези, които преди 23 години боядисаха недоволството в синьо и го насочиха към абсурдното унищожаване на социалната държава в името на реставрирането на отживяващия времето си капитализъм, отживяване, което личи по целия свят. Тези "герои" пак са най-агресивната част от протестиращите, въпреки, че времето показа какъв процент гласоподаватели са. А "преходът" си е такъв, какъвто единствено можеше да бъде, въпреки конспиративните теории, които същите тези хора отново пробутват напред. Никога няма да имаме привидното благополучие на мутренските държави, просто защото няма откъде да го откраднем. Нищо по-различно не се е случвало и при тях, просто донякъде задържат неизбежния край на антихуманната си система с вечните си грабителски войни, включително и с "мирното" ограбване на страни като нашата. Колкото до нашите "български капиталисти" които се възпозваха от "новия ред", всеки лично ще си носи отговорността, независимо от цвета си, макар, че същите, със силата на парите си, неистово се стремят да дискредитират социалната идея! Който се чуства прав, да им помага, аз - никога!

07.03 2013 в 12:03

А, пропуснах: простете, г-н Спасе, но не пишете само с главни букви. Никой не е повече и по-отгоре тук във Форумите. Иначе приличаме точно като на описаното от Даракчиев.

07.03 2013 в 12:01

Последните Ви 2 въпроса бих задал по-скоро на хора като Кръстьо, Тренчев и неколцината т.нар. "профсъюзни лидери" - които се водят такива толкова време, колкото и някои от ветеран-депутатите на прехода. Не точно на Даракчиев.
Но през ония 45 години наистина ни отучиха /освен от доста ценности, вяра, мечти и добродетели/ и да бъдем солидарни. Всъщност, г-жо Арх., думичката е съпричастие - по-българска, по-Христова някак и не навява на соцминалото. Но го няма, това е истината.
И винаги е било по-лесно да се хванем сами за гушите, отколкото да поведем разколебаните с развято знаме. Е, това сега се случва, естествено е и да не знаем всичко как се прави, но и мен ме тревожи разнобоят вътре. И че, според мен, демокрацията не би трябвало да е нещо като "експроприация и диктатура на пролетариата".
Мисля си още, че и по Освобождението /от турско робство, не от "османско владичество" само/ и в няколкото години преди 9.ІХ загиналите четници, хайдути и 100-тината истински идеалисти-партизани са в пъти по-малко от изкланите и разстреляните от народа. От хората като мен и като Вас. Което подсказва нещичко и за манталитета ни като нация. Ботев бил "бохем". Леваневски бил "криминално проявен". Българи говорят това за българи. Нищо странно тогава в духа и атмосферата на "кръглите маси" днес.
Няма "нежна революция". И да, "революцията изяжда децата си". Има ли урок, който да сме научили генетично за последните 5-6 века?

07.03 2013 в 10:15

ЖАЛКА ИСТОРИЯ -- ПИШМАН ДИСИДЕНТ СЕ ОПИТВА ДА ИЗДИГНЕ СОБСТВЕНОТО СИ ВЕЛИЧИЕ ПЛЮЕЙКИ ПО ДРУГИТЕ! СЕГА ОСТАВА И НЯКОЙ АКТИВЕН БОРЕЦ ОТ 44-ТА ДА ОБЯСНИ ЧЕ И ДАРАКЧИЕВ И СЕГАШНИТЕ НИЩО НЕ РАЗБИРАТ!
А ВЪПРОСЪТ Е - ВИЕ КАКВО НАПРАВИХТЕ ЗА НАРОДА ГОСПОДИН ДАРАКЧИЕВ ТА СЕГА ДЪРЖИТЕ СМЕТКА? НИМА ВИЕ И ПОДОБНИТЕ ВАМ НЕ СА ВИНОВНИ ЗА СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ?