Към изхода от 14-ия ден от началото на войната, въоръжените сили на Русия не са в състояние да извършат мащабно прегрупиране, за нанасянето на „съкрушителен удар”, както те се изразяват. Показателна в това отношение е тяхната активност във връзка с така наречените хуманитарни коридори. Те са принудени да допуснат гражданско население да бъде изведено от някои райони, които контролират, само защото им е необходимо време. Разбира се, ние също се прегрупираме.

Достигната е критичната точка на нашето противопоставяне на агресията. Практически, настъплението по всички основни направления е преустановено. Това, което те са в състояние да провеждат в момента, са контактни боеве на тактическо равнище. Но те нямат развърнати тилови органи, логистиката им е нарушена, а това означава недостиг на гориво, боеприпаси, храна. Освен това техниката и личният състав все повече се „стопяват”.

Нашето положение, разбира се, е тежко, но се стабилизира. Възникналата оперативна пауза може да изиграе положителна роля и да даде възможност на нашия Генерален щаб да подготви първите „щрихи” за преминаването към активни действия от наша страна. Не говоря за контранастъпление, а контраатаки по отделни направления за постепенно изтласкване на противника.

Без да влизам в подробности, струва ми се, че скоро могат да се очертаят реални перспективи за провеждането на обкръжавания, дори в оперативен мащаб, що се отнася до Южното направление.

Овладяването на Киев е основно звено в идеологията на Путин върху която той строи своята стратегия в тази война. През първата седмица на войната, когато врагът настъпваше по четири основни направления, нашите войски бяха в „разчекнато положение“. Ние отстъпвахме и се стремяхме максимално да сдържим натиска. Сега руската армия е в „разкрачено положение“. Те нямат оперативни резерви. Те не могат да маневрират. За нас, контролът върху вътрешните територии ни позволява успешно да маневрираме между отделните направления. Може някъде нещо да усилваме, някъде нещо да прехвърляме. Именно тези градове: Суми, Чернигов, Харков, Мелитопол, Николаев, Мариупол – те максимално сковават усилията на противника.

По-различно е положението в Донбас, където те имат крупна групировка, която се снабдява непосредствено от територията на Русия. Именно тук те могат да се опитат да пробият фронта, което би било за тях някакъв успех, поне по едно от основните направления.

Няма възможност Киев да бъде овладян

В този момент не виждам военна възможност Киев да бъде овладян. Те дори не са в състояние да го обкръжат напълно. Да, там продължават ожесточените боеве, но те не напредват, защото няма с какво да усилят ударната групировка. Щурмуването на Киев би било възможно единствено, ако в обкръжаването беше задействана цялата 175 хилядна руска групировка (това включва и силите на морската пехота, която е в акваторията на Черно море). Тогава те биха могли да се опитат да превземат Киев. Но подобна операция би се изродила в това, което руската армия постигна с „овладяването“ на столицата на Чечня – Грозни, по време на първата Чеченска война. Затова в свойта тактика те се стремят да избягват контактните бойни действия и все по-често използват ударите с тежкокалибрена артилерия, с крупнокалибрени, реактивни системи за залпов огън, плюс тактически ракети. Става дума за тактически балистически ракети, чиито точност обаче е крайно незадоволителна. При това, последните авиационни удари нанесени в района на Харков показват, че все повече екипажи започват да блуждаят без да преследват на всяка цена поразяването на набелязаните цели.

Прави впечатление слабата подготовка на летците за ориентиране на местността и за провеждане на точно бомбомятане. Тук тяхната спътникова навигационна система не работи. Украйна влиза в системата ГЛОНАСС, а Русия, за да не се възползваме ние, е изключила и собствения си GPS комплекс, който именно се базира на ГЛОНАС. Това обяснява и защо се срещат на полето случаи, когато подразделенията се придвиждат единствено „по карта” и постоянно разпитват местни жители, за да установят точното си местонахождение. Това е защото Северна и североизточна Украйна обхваща основно степни райони, където липсват достатъчно релефни и други характерни ориентири.

ПВО на Украйна "оживява"

Нашето ПВО постепенно „оживява”, но до момента не е направено нищо за усилването му с обещаните съвременни системи. Все пак над Киев зачестяват случаите, при които след взривове в небето на земята падат само отломки от самолети или ракети, т.е. ние продължаваме да ги сваляме. Това се отнася за стационарните системи на ПВО, които са предназначени за защита на цялата територия на страната. Постепенно нарастват мобилните сили на ПВО за защита на войските и колкото и да е странно, сме в състояние да използваме и отделни трофейни системи. Например, ние вече оперираме една батарея от мобилната занитно-артилерийска система ТОР на Русия. Много добра система със среден обсег, при това последна модификация.

С авиацията, разбира се, положението е тежко и за неговото решаване ще са необходими седмици. Нашият генерален щаб се стреми да запази нашата авиация, като пести нейното използване за случаи на крайна необходимост.

Противникът осъзнава, че в денят, в който ще им се наложи да започнат да отстъпват, е близко. Няма опасност следващите бойни действия да се изродят в позиционна война. Ако противникът се стремеше към такъв тип бойни действия, те следваше да овладеят цялата територия на страната. Това, което те рисуват на своите карти, че контролират като територия, не съотвества на реалността. Те контролират само маршрутите, по които те се придвижват. Представете си това като тесни, но дълги пипала, т.е. тиловите пътища не са осигурени с необходимото прикритие, което позволява ние да проведем успешно рейдови действия в бъдеще. Ние просто ще ги оставим без снабдяване.

Къде са подкрепленията

Главният въпрос в момента за руската групировка е къде са хората, които ще заменят ранените и убитите, възможно ли е въобще да се проведе някаква ротация за възстановяване на боеспособността на частите и подразделенията. Интересно е да се наблюдава това, как те ще ловят запасняци, за да им връчат повиквателните, за изпълнение на провеждащата се скрита частична мобилизация в Ростовска област. Представете си хората от вътрешността, които виждат или ще разберат за това, че Путин използва цели санитарни влакове за превозване на ранените във вътрешността на Русия. Тъй като капацитетите за медицинско осигуряване и особено за лечение на ранени в Беларус се изчерпват. Независимият антивоенен канал „ИнформНапалм” съобщава, че военно окръжие в Подмосковието е било атакуван с коктейл Молотов. В Красноярск се съобщава за пожар в отделение на полицията. Желаещите да се разходят до Украйна, за да пострелят по „укропите”, както те ни наричат, са все по-малко. А такива бяха масовите настроения през 2014 г.

В Приднестровието – окупиран в резултат на разпадането на СССР руски анклав в Молдова, на западната граница на Украйна – не виждам заплаха. В момента те самите се молят ние да не преминем в настъпление и да не ги изхърлим в Днестър. Това, разбира се, ще бъде направено, но по време на крайния етап на войната. Ние ще принудим тази групировка да се предаде или ще бъде унищожена, защото евентуалното запазване на подобен анклав в нашия тил крие заплаха, както за Молдова, така и за нас.

Там има около 3000 военнослужещи, т.е. танков батальон, два мотострелкови батальони, усилен артилерийски дивизион и всякакви други бойни и осигуряващи подразделения. Единствената вреда, която те в момента могат да ни причинят е да се опитат да прехвърлят от там диверсионно разузнавателни групи на наша територия.

На границата с Беларус ние поддържаме група, която може да предотврати евентуално нахлуване, при това беларуската армия досега никога не е воювала и не е „мирисала барут“.

Предстои ни решаваща седмица, през която главното е да се реализират предпоставките за преминаване в контранастъпление.