Не губете надежда за еврото

Новата година не започна особено добре в Европа. В новинарските емисии и коментарните рубрики вече витаят опасения за стабилността на Еврозоната и бъдещето на единната европейска валута. Трикратният неуспех на гръцкия парламент да избере президент доведе до обявяването на предсрочни избори на 25 януари. Победителят като че ли отсега е ясен – радикалната лява партия СИРИЗА, начело с Алексис Ципрас. Нейното основно предизборно обещание е обезсилване на меморандума с омразната тройка (Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка), край на мерките за бюджетни ограничения и предоговаряне на държавния дълг. Разбираемо, реакциите в Германия не са възторжени. За “честита нова година” списание “Шпигел” пусна информация, че Ангела Меркел и финансовият министър Волфганг Шойбле са готови да отидат на вариант изход на Гърция от Еврозоната (на медиен жаргон “Grexit”). Как точно ще стане това при положение, че учредителните договори на ЕС не предвиждат излизане от общата валута, а само “ядрена опция” – прекратяване на членството в Евросъюза, не е ясно. “Шпигел” твърди, че немското правителство можело да разчита на доста “находчиви юристи” да намерят отговор.

Междувременно валутните пазари реагираха нервно. Еврото се срина до най-ниски нива за последните девет години (1.18 за долара). Голяма роля за спада има и очакването, че на 22 януари ЕЦБ ще вземе решение да започне да купува държавни ценни книжа, а може би и корпоративни облигации, което ще даде тласък на инфлацията в Еврозоната. Инвеститорите се насочиха към долара, тъй като се очаква Федералния резерв да покачва лихвените проценти.

Въпреки валутната нестабилност не трябва да изпадаме в паника. Не само поради факта, че левът е обвързан с еврото и сътресения не се очакват или заради ползите от поевтиняването за българския износ към страни и региони, където цените са деноминирани в долари. Не бива да драматизираме нито ситуацията в Гърция, нито действията на ЕЦБ.

Социологическите проучвания показват, че СИРИЗА най-вероятно ще спечели най-голям брой гласове на изборите, както се случи на вота за Европейски парламент миналия май. Те обаче няма да й стигнат да състави самостоятелен кабинет. На Ципрас няма да му е лесно да намери коалиционен партньор. Партията “Независими гърци” на Панос Каменос, която е също против “тройката”, най-вероятно ще остане под чертата. Комунистическата партия (ККЕ) е конкурент в ляво, не естествен съюзник. Нищо чудно бъдещият кабинет да се основава на широка коалиция, включваща партии, които са “за” статуквото. Въпреки декларациите на СИРИЗА, че няма да си сътрудничи с левоцентристите от ПАСОК, Потами или новата партия на Георгиос Папандреу. Не бих се учудил, че като премиер Ципрас да смекчи тона към Брюксел, Берлин и Франкфурт. Подобен завой няма да е безпрецедентен в гръцката политика. Да не забравяме как Андреас Папандреу дойде на власт през 1981 г. с гръмки обещания да прекрати членството на Атина в НАТО и тогавашната Европейска икономическа общност. Най-вероятно Ципрас да подходи като политик и да се опита да извоюва отстъпки от тройката.

Няма драма и при ЕЦБ, ако предприеме по-смели стъпки след заседанието на 22 януари. Проблемът на Еврозоната не е високата инфлация, а напротив – реалната заплаха от дефлация. Понижаването на цените ще доведе до порочен кръг: повишаване на дълговото бреме в Еврозоната, свиване на инвестициите, намалено потребление, негативен растеж. Мандатът на ЕЦБ е да поддържа цените стабилни – целта е около 2%. Данните за декември показват спад с 0.1%. С други думи, назрял е моментът председателят на ЕЦБ Марио Драги и неговите колеги да предприемат решителни действия. През юли 2012 г. Драги обеща да направи всичко необходимо, за да предотврати крахът на еврото, включително да започне директна покупка на облигации, издавани от правителства на държави в криза като Гърция. Това изявление беше повратната точка в еврокризата - то успокои пазарите и доведе до спад на лихвените проценти. Сега е назрял моментът думите да бъдат подкрепени с конкретни действия. Въпреки възраженията на Германия, ЕЦБ трябва да се намеси на пазара по подобие на Федералния резерв в САЩ или Bank of Enlgand.

Това определено ще е ход към по-дълбока интеграция на Еврозоната, която най-после ще се сдобие с истинска централна банка. И прекрасен повод в България отново да започнем усилия за присъединяване към единната валута, както направи наскоро Литва. Политическите и стопанските ползи от присъединяването са ясни - по-ниски лихви за бизнеса и домакинствата, елиминиране на валутния риск, допълнителна сигурност по линия на Банковия съюз и финансовите механизми за взаимопомощ, мощен сигнал към външните инвеститори, включване във най-вътрешния кръг на ЕС. Въпреки проблемите в Еврозоната и нелеката година, която се очертава, българският интерес е очевиден.

Още по темата

06/01/2015

Свят

ЕК и гръцки политици отричат излизането на Гърция от еврозоната

05/01/2015

Политика

Дончев очаква минимум 600 млн. от Европа през 2015 г. 

05/01/2015

Икономика

Мартин Заимов поиска да приемем еврото през 2015 г.

04/01/2015

Свят

Камерън иска референдум за еврочленството на Великобритания до 2017 г.

Следете новините ни в GoogleNews