Генералът, гасил пожара от хеликоптер: Нямаме право на грешка

Юлиан Христов Последна промяна на 03 юли 2012 в 13:35 3784 1

хеликоптер МИ-17
хеликоптер МИ-17

Близо пет часа и половина продължи вчерашната помощ на военните хеликоптери по гасенето на пожара на Витоша. Двата Ми-17 извършиха 72 захода като над стихията бяха излети 216 тона вода. Какви са опасностите при такава операция - попитахме единият от пилотите и командир на екипаж - бригаден генерал Златко Златев, който е и командир на 24 авиобаза "Крумово".

Има ли технически изисквания, които засягат летенето на хеликоптерите при изпълнение на задачи?

Всеки екипаж има норматив, който може да изпълни, като продължителност на летателно време, което значи началото на първото излитане и краят на последното кацане. Например за ден можем да направим 10-15 полета. За специални задачи ограничението е 12 часа, тоест това не е превишено, но като нальот, който може да изпълни един пилот на ден е 5 часа и половина. Ние вчера го прехвълихме, тъй като първият полет беше 2 часа и 40 минути, вторият беше около 1 час и 50 минути и третият полет ни беше пак около 2 часа и 40 минути. Ориентировъчно около 6 часа на екипаж.

Как действа системата на "бамби бак", с която гасите?

По принцип сме обучавани да работим с нея на Ми-17. Ще направим по-нататък запитване дали може  да използваме и с "Кугър", който също може да използва система за гасене на пожар, но тя е може би е малко по-различна от тази, която ние имаме налична. Това не зависи от вертолета - дали е Ми-17, дали е Кубър, дали е Блекхоук...

Просто тази система, която имаме ние със съответните въжета и кабели, е прикачена за МИ-17. Това е  проблемът, защото е тази, която имаме в момента. Не е ограничение на типа вертолет.

Налага ли се кацане на хеликоптера, за да се зареди с вода или от въздуха става всичко?

Всичко става от висене. Системата е на около 15 метра виси под вертолета, носи до 3 тона вода и зависва над водоема, който трябва да е поне 2 метра дълбок - това е изискването, и може би да е два на два или три на три да може да влезе тази система вътре във водоема. Тя се спуска, потъва от само себе си от тежестта и се пълни. След това вертолетът продължава да зависва все по-високо и по-високо, докато вземе необходимата височина да прелети над препятствията, които са около водоема. Това зависи от температурата на въздуха, зависи от надморската височина, откъдето се взема водата, зависи от препятствията. Има доста особености, които трябва да се знаят. Като цяло хубавото е, че много бързо става самото изпълняване на пожара - от вземане на водата до пускане над пожара. Например вчера за около 6 минути изпълнявахме вземане на вода, пускане, следващо вземане.

Самата операция по пълнене освен, че е доста сложна, най-вероятно е и доста рискована?

Това е от гледна точка на техника на пилотиране. Изисква наистина голяма подготовка на пилотите. Също така особено е и при хвърляне на вода, когато вертолетът е на максимален режим, малка скорост и максимално тегло, защото тогава той не е маневрен. В този случай грешките трябва да се сведат до минимум, да не кажа, че не трябва да има. Това е една подготовка, която се извършва комплексно на пилоти и на бордни техници, тъй като бордният инженер насочва захода, мястото и времето на пускане на водата.

От колко души е съставен екипажът на хеликоптера?

От 4-ма - двама пилоти и двама бордни техници. При гасене на пожар направихме и една програма преди две години, по камандване на генерал-майор Попов, обучихме няколко колеги от противопожарна и аварийна безопасност за защита на населението, които също влизат в състава на екипажа. Вчера например в двата вертолета имаше по един техен представител. Така че 5 човека са вътре във вертолета.

Особеностите на терена, където се гаси - наистина ли там се получава турболенция и  има особеност при летенето, която допълнително усложнява гасенето с вода?

Първо вертолетът минава много ниско, на около 30-40-50 метра е между "бамбито" и най-високите борове, а те са високи около 50 метра. На второ място е важен самият полъх на вятъра, тоест вятърът отзад и отдясно е най-опасен. Пилотът трябва да избере най-правилното направление на посоката на вятъра. Отделно от нагряването на температурата на пожара също се  получава тази турболенция, за която вие споменахте. Има такива низходящи-възходящи течения, които допълнително възпрепятстват самия заход за хвърляне на вода.

Вие как преценявате къде да бъде изсипана водата?

Споменах вече, че полетът е комплексен. Пилотът и бордният техник съвместно изпълняват един заход, насочваме се към пожара по билото на планината и според върховете на боровете изпълняваме заход, който обикновено някой път е възходящ, друг път - напряко на наклона. Бордният техник ни насочва прецизно и ни казва мястото за пускане на водата. Той вижда кога "бамбито" точно е застъпило пожара, така че като се пусне да падне над него и да го потуши.

Какви са разпорежданията за третия ден от пожара?

Ще продължим да гасим. Вчера около обяд почти беше потушен. Колегите от противопожарна и аварийна безопасност за защита на населението гасиха отдолу техните с техните способи.

Екипите от вашата база взеха участие в други спасителни акции и една от тях е на село Бисер?

Не мога да правя сравнение. В първия случай бяха застрашени човешки животи и имоти, а в този случай е застрашена природата. Не могат да се сравнят бедствията, а техниката на пилотиране - условията при село Бисер бяха много тежки от гледна точка на метеорологична обстановка, като ниска облачност и намалена видимост. Докато при гасенето на пожарите обстановката е сложна като планински релеф тоест планината е от 1300 до 1700 метра където е пожарът. Особеното е, че пилотът и екипажът трябва да преценят най-правилния подход и  маневра, за да изпълни това, което трябва.

До сега през годините вземали ли сте други участия при гасене на пожари?

Да, участвал съм миналата година в района на Любимец и Вакарел. По-миналата година в Тетевенския Балкан...

Този пожар на Витоша има ли своя аналог?

В Тетевенския Балкан особеното беше, че имаше много силен вятър, беше 20 метра силен, което е много дори за вертолет. Самите огнени съчки се прехвърляха от един на друг хълм. Като площ пожарът на Тетевенския балкан беше по-голям. На Витоша особеното е, че е висока температурата и е малко тежко като заход. Всеки пожар си е опасен за себе си, така че не мога да сравня. Но за първи път включваме два вертолета при пожар. Това повишава с пъти способността за гасене на пожари. Преценяме на моменти риска.

Цялото интервю с бригаден генерал Златко Златев може да чуете ТУК.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X