Quantcast

Струва ли си да емигрираме в чужбина?

И какво трябва да имаме предвид, преди да обърнем гръб на България

Петко Попадийски Последна промяна на 15 май 2014 в 15:14 22666 46

Текстът е препечатан от блога на автора

При пътуванията си съм се срещал с българи от всякакви класи прослойки. Условно мога да ги разделя на две групи – тези, които са се отказали от България, защото тук е гадно, мръсно, бедно, цигания и не могат да си купят последен модел нова кола. Втората група е тази, която живее в чужбина, за да спомогне развитието си, да обогати кръгозора, защото възможностите за образование и работа, а и размахът на икономиката там са по-големи.

Независимо обаче какво ни мотивира, преди да вземем съдбовното решение да емигрираме, е необходимо да направим някои елементарни финансови сметки, за да видим дали бихме живели по-добре в обетованата земя, където уж мед капе от чешмите. Защото сметките на един добре платен, решил да напусне България специалист често се оказват грешни.

В помощ се притича наскоро излезлия доклад от Международната сравнителна програма на Световната Банка, който ни помага да изчислим какъв би бил стандарта ни на живот спрямо сегашния ни тук.


Price Level Index или какво ни е нужно да живеем комфортно навсякъде

Основната цел на проекта е да направи възможно сравнението на цената на живот в различните държави. За да постигне тази цел Световната банка изчислява паритетът на покупателната способност (PPP = Purchasing Power Parity) и неговият ценови индекс (PLI = Price Level Index). Загубих ви? Просто казано – финансистите създават покупателна кошница за средностатистическо семейство. Тъй като най-често потребяваните продукти в различните региони са различни, светът е разделен на няколко области. Това предотвратява неясното сравнението на кошницата на Бай Генчо с тази на КимЧен Ун от Кореа.

Price Level Index-а отбелязва колко би струвала една стока в дадената държава, ако нейната осреднена международна стойност е 100. Пример – средната световна цена за един шоколад е единица. PLI индекса на Бразилия е 113.4. Следователно един шоколад в Бразилия би се продавал за 1.13 единици.

Какво ни засяга това ако искаме да напуснем България?

В покупателната кошница на Световната банка е включено всичко, от което стандартното семейство се нуждае –хранителни продукти, дрехи, цената на наемите, услуги, предоставяни от държавата като здравеопазване, образование. Включени са дори електроуредите, използвани в домакинството. Разбира се, както във вашето семейство няма точно 1.43 деца, така и тук изследванията се базират на статистика, но по мои наблюдения са доста точни в определянето на какви биха ни били разходите, за да постигнем същия или по-добър стандарт на живот.

Повечето изводи от сравнението трудно биха ни изненадали – най-скъпите държави са Австралия, Норвегия, Швейцария, Дания. Най-евтини са Египет, Пакистан, Мианмар. Това, което изненадва обаче е:


България – една от най-евтините страни в света

Не говорим само за Европа, а за световното равнище. С PLI индекс от 60.5, ние сме по-евтина дестинация от Китай, Сърбия, Турция, Конго, Джибути. Нищо чудно, че не сме от най-активните туристи по света. Но от друга страна това значи, че ако работим с международни клиенти, доходът от сравнително малки за света заплати биха могли да ни позволят голям лукс тук.

Дали да емигрираме поради финансови причини

Да вземем пример с Бай Иван, който слага климатици за 2000 лева на месец (чисто). Добра заплата, защото няма конкуренция в Долни Дъбник, а и бързо ги слага. Предлагат му постоянна работа в Англия да коси трева пред Бъкингамския дворец за 15 000 паунда на година (чисто). Да приеме ли?

PLI индексът на България е 60.5, а на Англия е 144.2. Тоест цените в Англия са почти два и половина пъти по-високи от тези тук. За да запази стандарта си неговите 1000 лева на месец тук биха се равнявали на 2000*144.2/60.5 = 4766 лева или почти 2000 паунда на месец. От тук правим лесна сметката, че с предложение от 15 000 паунда на година, което номинално е по-високо, неговият стандарт на живот би паднал с почти 1/3.

Или накратко казано, ако сте добре платен ИТ специалист в България, заплатата в Западна Европа почти гарантирано ще снижи стандарта Ви на живот. Защото там изнасят ИТ отделите си в по-евтините държави, конкуренцията е жестока и положението със съкращенията хич не е розово.

Дали да емигрираме поради нефинансови причини

Тук няма да споря дали колко е добър животът в чужбина и колко е зле в България. Аз съм за разширяване на кръгозора чрез пътуване, прекарване на повече време сред различни култури. Ако обаче искаме да отидем някъде, с намерение да останем за цял живот, трябва да се имат следните забележки:

- Културната разлика – винаги я има. Дали ще е в храната, в начина на бутане по рейсовете, шофьорските навици, работната обстановка, комуникацията между хората. И тези културни различния изникват в най-неочаквани места. Например докато в България сме свикнали да ходим по гащи от спалнята до банята, в Колумбия ми направиха забележка за това.

- Вие оставате емигрант за цял живот. В някой страни това е приятно – развиващият се свят (Африка, Азия, Латинска Америка) уважават Европейците, шансът да си намерите красива местна приятелка е неимоверно голям. А и не правят голяма разлика дали сте от България, Унгария или която държава. В Западна Европа обаче ние си оставаме мургави неквалифицирани пришълци за средностатистическия читател на жълтата преса.

- Данъците – Докато ние сме свикнали на плосък данък и осигуровки до определена сума, които общо не могат да надхвърлят 20% от заплатата, в Дания средната работна заплата се облага двойно – 35-40%.

- Храната – трудно е да се свикне с пластмасови домати и краставици, липсата на бяло саламурено сирене. С глобализацията този проблем намалява. Почитта на някои западни нации към студените блюда и сандвичи е потресаваща.

- Време на пътуване до работното място – Докато ние тука сме свикнали да се оплакваме, че сме стояли 10 минути на задръстване, в Европата често се случва хората да пътуват по час-два до работното си място. Психологически изследвания доказват, че времето във всекидневно пътуване е обратнопропорционално на щастието на даден човек.

- Бизнес обстановката – трудно е да се започне бизнес в чужда страна, където работната ръка е скъпа, профсъюзите поставят невъзможни условия, а целият бизнес мести производството и услугите си в чужбина. Да, тук бюрокрацията е огромна, но все ще намерим някой познат да помогне, ще наемете няколко студентчета да вършат черната работа и после всичко е fun, profit и салфетки в Син Сити.

- Приятелите – може би най-важната точка в този списък. Без хора, с които може да изпиеш бира и да се оплачеш от съдбата си, струва ли си да получаваш толкова много пари и да си самотен вечер?

А може би ще се окаже по-лесно да си подредим нашата кочинка, вместо да очакваме всичко наготово?!

------------

Текстът е провокиран от тази статия: Емигрирайте, докато сте млади...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.09 2014 в 15:48

Повечето от написаното горе не е много близо до реалността, или поне за Англия. Преди да замина имах бизнес във България а сега в Англия, разликата е от земята до небето в полза естествено на Uk. Няма данъчен тормоз, няма една торба с разрешителни сертификати лиценз за това и онова, ако пък ти потрябва все пак за нещо влизаш в сайта на съответната институция и си попълваш форма и после получаваш документите по пощата. Нямаш назъбени чиновници, опашки стрес и прехвърляне от една институция на друга. Другото което е че тук има бизнес, а не дай да свършим една работа а плащането да чака. Много моля който не е живял и работил и на двете места да НЕ дава оценки. Оценки могат да дават такива като мен, а тя е категорична. За умни и предприемчиви е МНОГО МНОГО по добре в чужбина. Щях да забравя тук няма мутри, никой не го интересува колко си успял и какво може да открадне от теб и семейството ти, да те псува на улицата защото той кара по хубава кола и е по силен от теб. Има дълъг списък но няма да ми стигне времето

18.05 2014 в 11:07

Истината винаги е някъде посредата. Авторът изглежда широко скроен, пътувал е доста явно, вероятно е добър специалист (най-вероятно ИТ). Супер. Човекът си е изразил мнението и след това има 50 страници помия.. Авторе, 'те това е България .. Аз лично от това избягах, ти си тръгнал на тия хора да им обясняваш Price Level Index-и.. Иначе за доста неща не съм съгласен с теб, доста често храната в западна Европа (в магазините говорим) е по-евтина и доста по-качествена от тази в България. Дори в Англия. И с други неща не съм съгласен, но няма нужда да ставам поредния хейтър :-)

17.05 2014 в 16:58

Има някои неща, които не могат да се измерят от статистиката, с цифри... може да си мерим заплатите, стандартите, но качеството на живота е несъизмеримо..
А иначе, да, умните и в Бг могат да прокопсат амаааа.... като се те бият и крадат циганьорите, като злобеят българите един към друг, като се мразят и клюкарят, като гледаш изпадналите лица по улиците.... ммм и кво като си прокопсал? Гледаш мутри по улиците, и други мутри дето точат последните капки живот от държавата. Мне, мерси...

17.05 2014 в 15:31

Не четох статията, не искам да я чета, за мен е глупава от първите си редове,още!Много ми се иска да ''изпраскам'' гадни и мръсни коментари на автора, но.... ще се въздържа.Струва ли си да емигрираме в чужбина? Да, струва си.....!!!!! Аз съм семейна, с малко дете, мъжът ми е в чужбина....и да , тъпанари , смотани.... живеем нормално, а не мизерно, както ни предоставя нашата прекрасна БЪЛГАРИЯ....

17.05 2014 в 05:34

Струва ми се че статията е писана по поръчка на др. Станишев. "Другарите" заграбиха икономиката на България но се ужасяват от мисълта че няма кой да им работи. Циганите и лумпените не се броят...
В средата на 90-те вече ми беше ясно какво става и емигрирах със семейството си. Имам добра професия и не съм "мил чинии", но естествено в началото беше трудно. Постепенно, с упорита работа се стабилизирахме и заехме своето място в една от най-развитите държави. Дрънканиците в тая статия ме карат да се смея на скудоумието на "другаря"...

16.05 2014 в 23:11

"Да, тук бюрокрацията е огромна, но все ще намерим някой познат да помогне, ще наемете няколко студентчета да вършат черната работа и после всичко е fun, profit и салфетки в Син Сити."

Мерси, успокои ме. Напускам! Шуробаджанащина, мързел и сметкаджийство - от това отървем ли се, добре ще е!

16.05 2014 в 13:20

До Иван - ше се изненадаш, че в Европа ИТ специалистите са масово налични, може да видиш цели групи от тях по улицата подбутвайки си очилцата с телени рамки и суркайки си раничката с лаптопчето. 90% от ИТ работата може да бъде аутсорсната към евтини страни като България, където ше са същите очилати младежи, но ше бъдат доста по-зле платени нетно. Разликата е, че в България тези младежи ше правят повече пари от лекарите и ше се мислят за много специални, но това си е проблем на приемащата страна.
Това, което се намира все по-трудно и струва все по скъпо в Европа са хората изпълняващи ръчен специализиран труд - дърводелци, водопроводчици, монтажници на климатици също. От друга страна истински ценените професии са тези на лекарите и аз смятам, че когато някой някога иска да говори за специалисти първият пример, който трябва да му дойде на ум са лекарите. Лекарите в едно правилно работещо общество са винаги на върха на социалната стълбица - и говоря за лекарите-специалисти – семейните лекари са друга категория.

16.05 2014 в 12:02

Виждам как автора сравнява работата и заплащането на ИТ специалисти с монтиране на климатици. След това ни показва някакви "прогнозни" заплати.

100% съм убеден, че дори той не си вярва на написаното.

Или пък дали държави като Англия, примерно, не плащат за такива статии?

16.05 2014 в 11:21

Рядко глупава статия - особено обобщенията в края. Авторските мисловни напъни са си чисто негови гледни точки, които обаче, по стар български обичай, той е представил като поучително мнение на крайна инстанция.

16.05 2014 в 09:44

"Аз съм за разширяване на кръгозора чрез пътуване, прекарване на повече време сред различни култури" - как ще си разширим хоризонта като сме най- евтини. Защо автора не направи сметка ако бай Иван иска да отиде на почивка напр. на Малдивите или пък в Париж, колко ще му струва и дали може да си го позволи в сравнение с датчанин напр. Или всяка жаба да си стои в гьола - май това иска да каже автора. Съдба - родил съм се в кочина и в кочина ще умра.