Парите за болниците през тази година са раздавани без ясни принципи, показва съпоставка между прогнозните бюджети за 2012 г. и изплатените средства за 2011 г. Логика защо парите на едни са увеличени, а на други са намалени, няма. Или ако има, тя е всякаква друга, но не и свързана с дейността им. Разчетът колко пари дава здравната каса на болниците през последната година беше сред най-големите тайни. Касата отказваше да публикува като данните за изплатените средства за миналата година, така и прогнозните бюджети за тази. Въпреки това OFFNews се сдоби с първоначалните разчети. Сега, когато официалните данните излязоха на бял свят се оказаха не по-малко скандални. 1.2 млрд. лв. е платила здравната каса на болниците през миналата година, горе-долу толкова се очаква да им даде и през тази. Въпреки че изглеждат много, средствата не са достатъчни за всичките 400 договорни партньора за болнична помощ на касата - в тях влизат около 360 болници, останалите са различни центрове и хосписи. Още по-лошото е, че тези средства се разпределят абсолютно безпринципно - както на регионално, така и на национално ниво. Това се получава заради липсата на ясни правила, по които да работи системата. Жертва на финансовите и нормативни недъзи стават пациентите и лекарите. Най-много от парите отиват в столицата, тъй като в нея са разположени и най-много от клиниките, които работят със здравната каса, съответно през тях минава и най-голяма част от пациентите от цялата страна. Прогнозният бюджет на столицата за болници за тази година е 347 млн. лв., в края на годината към тях ще се добавят още няколко милиона от оперативния резерв на касата. Тези средства са предвидени за 71 клиники или с 8 повече в сравнение м.г. Сред тях са както най-големите университетски и високотехнологични болници, така и малки частни структури. Принципът, по който са разпределени средствата между тях обаче остава неясен. Прогнозните бюджети на почти всички държавни и общински болници в столицата са намалени в сравнение с парите, които са получили през миналата година. Така например "Св. Екатерина" през миналата година е заработила 30 млн. лв., за тази обаче прогнозният й бюджет е 23 млн. лв. При "Пирогов" и "Св. Анна" плануваното  намаление е с половин милион, за "Св. Иван Рилски" със 100 хил. лв.  В същото време за "Александровска" има увеличение от 100 хил. лв. Орязани са парите и на ведомствените болници - с 4 милиона по-малък е бюджетът на ВМА, а на "Лозенец" - с 1.2 млн. лв. Бюджетите на общинските болници са намалени от 500 хил. лв. до 1.3 млн. лв. На фона на тенденцията в София за понижаване на прогнозните бюджети при държавните и общинските лечебни заведения, има увеличение на парите за някои, но не всички, частни болници. Така например през миналата година специализираната АГ-клиника " Д-р Щерев" е заработила 1.8 млн. лв., за тази обаче - бюджетът й е увеличен на 1.9 млн. лв. Увеличени са и парите на клиниките"Люлин" - с 400 хил лв., "Зора" и  "Полимед" - с по 10 хил. лв. и "Сердика" - с почти 1 млн. лв. Безспорно обаче най-интересен е бюджетът на новата болница "Софиямед", която получава бюджет от 9 млн. лв. при положение, че в някои първоначални разчети на касата е с 3 млн. лв. В същото време бюджетите на други частни болници като "Доверие", "Вита", "Св. София", "Св. Панталеймон" и др. са намалени. Здравната каса разделя парите между болниците на базата на методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ. Правилата в нея обаче очевидно са недостатъчно логични и аргументирани. Поради тази причина преди два месеца депутатите поискаха методиката да се промени. Досега това не е станало. От здравната каса пожелаха отлагателен срок, тъй като имаше персонални пормени в ръководството й. Освен това обясниха, че окончателните бюджети ще са ясни в края на годината, когато се разпределят средствата и от оперативния резерв. Дори методиката да се промени, съмненията за субективизъм при раздаването на парите на здравната каса ще останат, докато не се смени и методът на плащане на болниците - клиничните пътеки. Сега техните стойности се формират по усмотрение на лекарския съюз и касата. В зависимост от връзките на различните лобита се дават и повече или по-малко пари за една дейност. Дълго време най-силно беше дружеството на кардиолозите, през миналата година клиничната пътека за инвазивна кардиология беше намалена, но през тази стойността й беше почити възстановена. В същото време се намали цената на пътеката за химиотерапия. Тези цени на клиничните пътеки нямат нищо общо с реалните разходи на болниците. Това води, както до извиването на ръцете на пациентите за още пари, с които да се покрие разликата, така и до изкривяване на статистиката. Често медиците предпочитат да отчитат диагнози за по-скъпите клинични пътеки, за да получат повече средства от касата, въпреки че реално пациентът е бил болен от друго. За да се избегнат тези недостатъци отдавна се говори за въвеждане на диагностично-свързани групи (ДСГ), които да заменят клиничните пътеки. При тях се прави реално остойностяване на всяка манипулация при каквато и да е диагноза и така се формира крайна обективна цена за цялостното лечение на пациентите при всяка болест. Бившият здравен министър Стефан Константинов изведе тази идея и до правителствено решение. Скритата съпротива сред лекарските среди и сред самите управляващи в партийните редици на ГЕРБ да се въведе този метод го блокира още преди да е тръгнал. Причината за този отпор е, че ДСГ ще намалят възможностите за точене на касата. Друг недъг на системата, който новата методика за финансиране на касата не би разрешил е броят болници, които имат право да сключват договор с нея. Те се увеличават всяка година с около десетина. Новите лечебни заведения обикновено се строят в райони като София, Пловдив, Варна, където има достатъчно клиники и няма нужда от повече. Типичен пример за това е появата на нови болници в столицата, където концентрацията им е висока и без това. Само две от тях - "Токуда" и "Софиямед", през тази година имат планирани бюджети общо от 41 млн. лв. Най-вероятно те ще глътнат повече пари, тъй като само "Токуда" през 2011 г. е заработила 45 млн. лв. Нейната дейност обаче се дублира от над 15 високоспециализирани държавни клиники в столицата, които съществуват от десетки години. Подобно необосновано дублиране на структури е пагубно за системата, защото те гълтат финансов и кадрови ресурс, който по принцип е дефицитен. По този начин много болници, някои от тях в райони без много клиники, започват да остават без персонал и да фалират. Контролиране и реално съобразяване с нуждите на страната при този процес - липсва. Крайният резултат за пациентите е понижено качество на лечение и много разходи на ръка, а за лекарите - напрежение и принудителна комерсиализация. Затова трябваше да се въведе задължителна здравна карта, която да казва в кой регион от колко болници има нужда, а касата да работи само с толкова. Нито депутатите, нито лекарите обаче искат подобна промяна да се приеме, тъй като отново ще спре кранчето с парите. Доказателство за това беше и отхвърлянето преди месец на промените в Закона за лечебните заведения, които предлагаха подобен вариант на регулация. Без ясна ясни правила обаче здравеопазването ще загине - младите лекари ще продължат да бягат зад граница, високите технологии да липсват от болниците ни, а  парите никога да не стигат за нищо. Крайно време е управляващите да намерят политическа воля, за да спрат разсипването на този сектор.  Това означава две основни неща - повече пари в системата и ясни принципи за разпределянето им, които да почиват на нуждата на пациентите, а не на партийните и частните джобове.