В Перник не е възможен трус над 6 по Рихтер

Александра Маркарян Последна промяна на 23 май 2012 в 15:31 8081 0

Балканите са сред една от най-сеизмичните зони в Европа.
Балканите са сред една от най-сеизмичните зони в Европа.

Максималната сила на трусовете в Перник не може да надхвърли 6 по скалата на Рихтер. Това показват изчисленията на сеизмолозите от БАН - проф. Николай Милошев и Димчо Солаков.

Балканският полуостров е най-активният възел за Европа от Алпо-Хималайския земетръсен пояс. Страната ни обаче има късмет. От всички държави на полуострова ние сме най-облагодетелствани в това отношение, каза проф. Милошев.

Причината е, че земетресенията тук са плитки до 50-60 км. Това означава, че силата им не може да надхвърли 5-6 по скалата на Рихтер. Типичен пример са трусовете в района на Стражица или сега този в Перник. В същото време броят им у нас е значително по-малък в сравнение с Турция или Гърция, където земетресенията също са плитки.

В съседна Румъния трусовете са още по-редки, но пък доста по-дълбоки - на 100-200 км дълбочина, което предизвиква големи поражения. Такива са районите на Вранча и Хеленската арка. Те оказват въздействие на големи разстояние, какъвто е примерът с Вранча през 1977 г., казват учените от БАН. Общо пет са земетръсните зони, на които се дели страната ни. Те са Шабла, Горна Оряховица, София, Марица, и Кресна, пише в доклад на БАН.

В зависимост от вида на зоните, които предизвикват земетресенията се обособяват три основни групи. В първа група са градове в близост до активни разломни структури. При тях има опасност от близки земетресения с магнитуди от 5.5 до 7.5. В тази група попадат София, Пловдив, Пазарджик, Сливен, Благоевград, Ямбол, Велико Търново, Хасково и Стара Загора, обясняват от БАН.

Във втора група са градовете, за които основен принос към сеизмичната опасност имат земетресения на територията на други държави - в случая става дума за  района на Вранча в Румъния. Това са градовете Видин, Монтана, Враца, Плевен, Шумен, Търговище, Силистра, Разград, Добрич, Ловеч, Бургас. За югоизточните части на страната преобладаващо е влиянието на силните сравнително далечни земетресения на територията на съседна Турция, казват учените от БАН.

Има и една малка, трета група градове - Кюстендил, Кърджали, Смолян и Перник. При тях влияние имат по-слабите близки земетресения с магнитуди до 5.5 -6. Изключение правят Варна и Габрово, където принос имат, както сравнително близки земетръсни зони в България, така и Вранча.

През изминалите векове в България е имало силни сеизмични въздействия. В исторически аспект внимание заслужават земетресенията от 1818 г. и 1858 г. до София. Трусът от 1858 г. е с магнитуд 6.5 и причинява сериозни разрушения като предизвиква появата на термални извори в западната част на града.

В началото на 20-ти век, от 1901 до 1928 г., на територията на България има 5 силни земетресения, те са едни и от най-значителните земетресения в Европа през 20 век. С висока интензивност е сеизмичната активност през периода 1904-1906 г. Тази сеизмична поредица започва на 4 април 1904 г. с две катастрофални земетресения в интервал от 23 минути. Първото е с магнитуд 7.1, а второто - със 7.8. Главният удар е усетен в Будапеща и според твърдения на очевидци в София са наблюдавани вълни по земната повърхност.

Разкъсванията от земетресението през 1904 г. все още са видими в Кресненското дефиле. През 1928 г., по долината на р. Марица се реализира поредица от три разрушителни земетресения, като най-силното е с магнитуд 7.0. Събитията предизвикват значителни разрушения в градовете Пловдив, Чирпан и Първомай. Силно засегнати са и много други селища. Напълно разрушени са 74000 сгради, загиват 114 човека.

След 1928 г., на територията на България, не са реализирани други катастрофални земетресения. Най-силното събитие след 1928 г. е земетресението от 1986 г. с магнитуд 5.7 близо до Стражица.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !