Как "Белене" се мести в "Козлодуй"

Последна промяна на 30 март 2012 в 19:05 4438 0

Николай Дамянов е главен дежурен и инструктор в АЕЦ „Козлодуй“. Освен това е и отявлен участник във форумите на OFFRoad-Bulgaria.com, където е познат като Херби. Той даде интервю за OFFNews.bg,  в което говори както за преустановения проект АЕЦ "Белене", така и за работата си в АЕЦ "Козлодуй".

-Г-н Дамянов, в полза или в ущърб е на България решението за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“?

-От сума ти време мисля и честно казано не знам. Нищо не е окончателно все още – няма 100% гаранция, че ще се спира „Белене“ - това ще се разбере след преговорите на енергийния ни министър в Русия. Това дали ще има Седми блок в „Козлодуй“ също никой не го е казал на 100%. Ние ще си вземем реактора оттам (от „Белене“ - бел. ред.), но дали няма да го продадем... да речем, че настане някаква финансова ликвидност и не ни достигат пари, може и да се наложи да го продадем. И това не се знае дори.

Но тая централа в „Белене“, освен всичко, което сме чели в медийното пространство, просто струва много пари. Просто нямам представа откъде ще ги вземем – около 6,2 млрд. евро първоначално, а това ще расте до 9, може би 10 млрд. евро. 20 милиарда лева са това и дори да намерим инвеститор, който да поеме 50%, а и вече сме вложили 2 милиарда, пак 8 милиарда лева ще трябва да извадим. А откъде ще ги намерим, аз нямам никаква представа. Може би точно това е проблемът и точно това спира засега „Белене“.

-Добре, хипотетично казано, при какви условия и с каква технология се мести реактор от АЕЦ „Белене“ към АЕЦ „Козлодуй“?

-Реактор се мести с голям камион и кран, който да го натовари и разтовари. Необходимо е и доста внимание за да не се повреди многомилионното оборудване.

-А какви са опасностите, стоящи при въпросното пренасяне?

-Не бих казал, че има рискове – реакторът е един стоманен цилиндър, десетина метра, няколко десетки тона – трябва един голям камион да го сложи и да кара внимателно. Подобен товар се транспортира по море, по Дунав, може и по самолет да се транспортира... Не е никакъв проблем – това е едно желязо. В него няма нищо.

Между другото, във форума (на OFFRoad-Bulgaria.com – бел.ред.) има една тема „АЕЦ „Белене“ се прекратява - в мазето ли да го сложим?“ или нещо от този сорт. На трета или четвърта страница на тази тема има един колега, който е писал за Кримската АЕЦ, която е изградена донякъде и така е зарязана. И има снимки на реактора на АЕЦ, който го разрязват с горелки и е стоял на 300 метра от блока – изхвърлен и ръждясал и вече не може да се ползва. Като нагледно там може да се види идеално. Но това е желязо, което не трябва да се тресе, да се изпусне някъде и т.н. След това има съхраняване. Това е специална стомана – вътрешната страна, където след това се зарежда горивото, е със специална накладка. Тя има изисквания към околна атмосфера и т.н. Трябва да се консервира внимателно, периодично да се проверява. Транспортната операция е малко по-сложна единствено заради по-големия обем и теглото – нищо повече.

-Къде точно ще се намира този хипотетичен 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй"? Къде на площадката всъщност има подходящо място или терен?

-Искрено се надявам да има 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй", защото след време ще загубим цял отрасъл в енергетиката, в който сме едни от най-добрите в света. По предварителни проучвания възможно е да се намира северно от 6-и блок или източно от 1-и блок, но предвид отдалеченоста от реалното строителство е доста хипотетично.

-А има ли нужда всъщност АЕЦ „Козлодуй“ от още един реактор, имайки предвид, че към момента работят само два блока?

-То отива и се слага в един склад там, където да има определени климатични условия и това е. Много хора сега са в една безтегловност заради това, че от шестте блока, сега функционират само два. До 2020 г. някъде са гарантирани парите от различни фондове, по програми на извеждане, прехвърлят се хората от първи до четвърти блок към Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Но им се гарантира заплащането и участиевто в извеждането на тия блокове в експлоатация. По-нататък какво става? Това са специалисти, това е обучение, опит... незаменим опит. Ако всичко е наред и няма спънки – а аз не виждам такива – да удължим срока на експлоатация на пети и шести блок. Но не можем да го удължаваме до безкрай. Да речем до 20 години ще се удължи, а после? И аз както писах цял един отрасъл в ядрената енергетика, изчезва от веднъж, ако не вземем някакви мерки за възстановяване, за строене от време на време на някой блок... Много трудно се учат такива хора. Чисто академично не може да се научи професията. Аз съм завършил топлоядрена енергетика и когато дойдох навремето в АЕЦ „Козлодуй“, си викам „Край – започвам да работя“. Оказва се обаче, че всяка година трябва да взимам по 7-8 изпита.

-Отварянето или поне поставянето на този седми реактор ще отвори ли място за нова работка ръка?

-Разбира се, разбира се! Ще има малък икономически бум тук, в нашия северозападнал резерват. Все пак това е строеж, и то огромен. Много хора са нужни за строежа и за монтажа. Невъобразимо ще е. А и цялото обслужване извън енергетиката – хранително-вкусовата промишленост, транспортната и т.н. Нещо уникално ще е за Козлодуй!

-Да разбираме ли, че по-скоро Ви се иска този реактор да дойде в Козлодуй или не Ви се занимава с цялата „хамалогия“, която ще последва от това?

-Не, просто то си е предизвикателство – това ми е професията. Ако има някой, който да държи за построяването на Седми блок или за АЕЦ „Белене“, аз съм „За“. Но винаги се замисля човек.

-Има ли нещо в АЕЦ „Козлодуй“, което Вие, като човек отвътре, виждате и искате да кажете за него, а няма къде, кога или как?

-По-скоро искам да кажа, че няма нищо скрито и потайно в АЕЦ „Козлодуй“. Нищо, което би станало сензация, ако се е случило вътре в централата и не е казано. Гарантирам го. Ние сме проверявана централа. Ние сме държавна собственост. Ние все пак сме в не толкова авторитетна, а по-скоро в слаба държава сме, така че ни проверяват до дупка. Това, което може да е скрито, може най-много да е нещо строго технологично, което за широката публика не представлява никакъв интерес. Няма никакви интриги, никакви сензации при нас.

-А всъщност колко хора работят към момента в АЕЦ „Козлодуй“?

-Преди няколко години бяхме над 4000 човека, а сега при пети и шести блок основно са горе-долу 2000 човека – горна граница. Но си има фирми, които изършват най-различни дейности – ремонтни например. Това също са хора, на които се плаща, но там вече бройката не я знам.

-Там, където трябваше да бъде АЕЦ „Белене“, най-вероятно ще има газова елетроцентрала. Колко такива има в България и каква е тяхната ефективност?

-Газовата централа (грубо казано) е обикновена ТЕЦ, в която вместо въглища се изгаря природен газ. По-екологични са от въглищните. В София има газова централа – Топлофикацията. Разбира се, и тук има варианти – да бъде парна турбина и котел на газ - а не на въглища - който да загрява водата до изпаряване и тая пара да върти турбината, или газови турбини, които работят с изгорелите газове и т.н. Както са например самолетните двигатели. Характерното за тях е, че много бързо излизат параметри и могат да поемат някакъв товар в енергийната мрежа. Докато атомните централи работят в базов режим. За да произвежда оптималната продукция, реакторът трябва да си работи на определената мощност, зададена му предварително – 1000 мегавата например. Когато трябва малко повече да се добави или да се отнеме малко от енергийността, се използват ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове и други такива, които са малко по-маневрени.

-Как бихте степенувал видовете електроцентрали по ефективност, но и съответно как бихте подредили техните минуси?

-Зависи от гледната точка. Ако възникне дадена авария във въглищна, газова, във ВЕЦ или атомна централа – последствията са коренно различни. Проблемът е там, че в АЕЦ-а има закони, законови уредби, при проектирането още трябва да е направено всичко, за да може възможната тежка авария да се получи само при много години работа на голяма степен. Трябва примерно на 10-20 хиляди години да става една такава авария. Проблемът при тях е, че се постига това нещо. Постига се, но се постига с много пари. Като технология, като осигуряване, като презапасяване АЕЦ няма равна. Тя е единствено с цел да не се допусне такава авария. Оттам илиза и по-евтина като крайна цена на елекетроенергията. Докато газовите централи, въглищните централи – при тях доста по-малко се влага като капитал при строеж, но за сметка на това има този бавно натрупващ ефект върху екологията и околната среда, въглищен прах, правят се допълнителни инсталации и т.н. Мисля, че баланс е намерен някъде, но теоретично като обстановка, като защита на околната среда, АЕЦ-ът е може би номер 1. Дори даже не е АЕЦ, а може би ВЕЦ. Но и при тях винаги съществува риск от авария, например нещо подобно на това, което стана със с. Бисер. Винаги може и там да има голямо скъсване при някое земетресение и т.н.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !