Горчивият финал на кратката любовна афера между българите и банките

Последна промяна на 28 февруари 2013 в 16:18 7788 17

Протест в София, 17 февруари 2013 г. Снимка: Сергей Антонов
Протест в София, 17 февруари 2013 г. Снимка: Сергей Антонов

"Мнозина в бившите комунистически държави не знаеха какво е кредит. Сега тези, които взеха прекомерно, се давят в дълг, но срещат слабо разбиране от банките", пише статия за България на "The Christian Science Monitor", провокирана от протестите, растящите "лоши кредити" и исканията за национализация. Публикуваме пълния текст на анализа от 27 февруари.

 

Когато Добромир Кюркчиев си купи нов дом в София, той взе 25-годишен заем от 45 000 евро при фиксирана лихва. Пет години по-късно, когато месечното му възнаграждение нарасна с 20%, банката уведоми Кюркчиев, че ще увеличи лихвата, въпреки че договорът на г-н Кюркчиев не позволява това. Въпреки че се обръща към комисията за защита на потребителите, не получава помощ и не може да принуди банката да върне първоначалното ниво на лихвата. Единственият изход е да плати целия заем – нещо, което е успял да направи, благодарение на успешна финансово година. Но това е нещо, което повечето от клиентите му, станали жертва на същия проблем, не могат да направят.

Мислите, че сте в Европа?

„Имаме огромен брой такива клиенти“, казва Кюркчиев. „Средната класа, млади хора между 25 и 35, които имат добра работа, не мислят за бъдещето и правят първата вноска. Ако останат безработни, моментално губят всичко, защото банката не иска да преговаря.

Сред растящите протести в България, които успяха да ускорят края на кабинета „Борисов“, кризата на потребителските кредити е сред многото предизвикателства за най-бедната страна в Европа.

През първото десетилетие на века мнозина в бившите комунистически страни не познаваха кредитирането и презадоволяването чрез харчене на кредит в ерата на нови, свободни пазарни политики. Сега мнозина от тези, които взеха кредити, се давят в дълг и страдат от хлабава банкова регулация и оскъдната защита от кредиторите.

Икономическите неволи на българите бяха това, което ги изкара на улиците, когато покачващите се цени на електричеството бръкнаха твърде дълбоко в бюджетите на много домакинства. Много българи бързат да обяснят, че сметките им за ток не са толкова различни от тези на други места в Европа. Проблемът е, че доходите, които средно са приблизително по-ниски от 550 долара на месец, са толкова ниски, че дори и малки колебания в сметките могат да ги парализират.

„Истината е, че хората определено са бедни. В момента има намаляване на доходите и увеличаване на цените, което засяга голяма група от хора“, казва Румяна Коларова, професор по политически науки в Софийския университет.

Този икономически климат подчерта финансовите проблеми на българите, които често дават половината от доходите си, за да платят сметките си.

През 2000 г. българите все още използваха слабо възможността за кредити, те бяха под 5% от БВП. Сега са повече от ¼.

Пикът на кредитирането в България беше през 2007 и 2008 г. Една трета от българите взеха кредити и от тази група повече от 50% взеха сума, равна на средния годишен доход на семейството им, за да направят една-единствена покупка.

В същото време на българите бе осигурена слаба защита от банките. В този период кредитните инспектори разглеждаха по около 400 заявления за отпускане на кредит на ден.

Това се оказа особено опасно за много български потребители, които бяха нетърпеливи да направят луксозни покупки след десетилетия живот под строгостта на комунистическия режим, но на които липсваше основно разбиране за това как се управлява бюджет.

Както в много бивши комунистически страни, кредитната и капиталистическата финансова система са все още не се разбират от хора, израстнали без обучение за основни икономически понятия като търсене и предлагане.

Следователно много българи с ниски доходи далеч надхвърлиха потенциала си, вземайки заеми, които не могат да си позволят да изплатят.

Около 22.5% от потребителите просрочват падежа на кредитите си. Процентът на „лошите кредити“ нарастнаха с 300% между 2008 и 2011.

За да е още по-лошо положението на потребителите, които не могат да платят кредитите си, в България няма никакви закони за банкрута. До преди скорошна законова промяна, някои банки не позволяваха предсрочно погасяване на кредити, банките все още могат да променят лихвените проценти по тях без предупреждение.

„Политици, бизнесмени и дори обикновени хора проявяват хронично късогледство относно икономическите въпроси“, казва Борис Гюров от БАН. „Българите, по някакъв начин, са дори по-големи индивидуалисти от американците. Те нямат ясна представа за това, че техните действия имат последствия да другите или за тях самите“.

Само пет-шест години, след като много от хората страстно се впуснаха в свободната пазарна икономика, преходът на нацията от комунизъм е поставен под въпрос. Част от тези, които продължават да протестират в България, призовават за преразглеждане на държавната политика относно приватизацията и искат повече регулация.

„Публичните политики не са много стабилни, защото липсва дългосрочна визия. Тяхната слабост е, че не могат да излязат с някакъв вид стратегически политики“, казва Димитър Бечев от Европейския съвет за международни отношения. „Сега, в кризата, голяма част от про-пазарния консенсус се разпада“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!