"Гардиан" прописа на руски, за да се чува гласът на революцията

OFFNews Последна промяна на 09 юни 2014 в 13:02 3995 12

От днес британският всекидневник Guardian пуска специално приложение на руски, посветено на „15-те държави, изградени върху руините от СССР“.

Възникналото в Украйна напрежение между тези, които искат да задълбочат отношенията си с Европа, и тези, които запазиха предаността си към Москва, доведе до избухването на насилие, чиято кулминация е руската анексия на Крим през март 2014 г. Отново се разгоря и старият спор между Изтока и Запада и последствията от него се усещат на територията на целия регион, пише в уводната рускоезична статия на британското издание.

В този критичен момент от своята еволюция "Гардиан" – в сътрудничество с множество регионални експерти - започва проект под название „Новият Изток“ (Новый восток - The New East), за да разкрива и анализира най-актуалните събития в постсъветското пространство, пише още в редакционната статия.

Партньори при изготвянето на съдържанието за „Новый восток“ ще бъдат EurasiaNet, московският Карнеги център, порталът Caucasian Knot, Baltic News Network, информационният портал на беларуската опозиция Charter 97 и др.

"20 години диктатура и на една революция разстояние от Европа"

В уводната статия с това заглавие "Гардиан" разказва за живота през 20-годишната диктатура на Александър Лукашенко:

"Закътан зад огромни, грозновати жилищни блокове и широки пътни артерии, така обичани от съветските специалисти по градоустройство, историческият музей Минск се хвали с най-добрата изложба на лятото в Беларус. "Обратно в БССР" (Белоруската съветска социалистическа република, както някога се казваше тя) е витрина на съветската пропаганда и забележителности и връща посетителите към времето, когато страната бе една от 15-те съветските социалистически републики.

"Спомням си го, разбира се. Беше моето време и тая добри чувства. Но сега живеем по-добре. В магазините има стоки. Напълно различно е", споделя Мая Борисовна.

А дали е различно? Все още улици носят имената на Маркс и Енгелс, в центъра на града стои статуя на Ленин, а билетът за метрото струва около 20 пенса (около 50 ст.) Пушенето на закрито е позволено. Почти никой не носи татуировки. Изглежда като изостанало с поне една революция, а може и повече.

Да не забравяме и лидера. Това лято най-дългогодишният европейски държавник - единственият постсъветски президент на страната, ще закръгли 20 години служба. Откакто Александър Лукашенко идва на власт през 1994 г., парламентът е "кастриран", политически опоненти са пратени в изгнание или изчезнали, а медиите - заглушени. В Беларус КГБ все още се нарича КГБ. Това е и последната европейска държава, запазила смъртното наказание. Миналия месец Лукашенко обяви, че ще връща "крепостничесвтото" - за да научи селяните на по-ефективен труд.

Известният като "Батка" (баща на нацията) диктатор е любопитна фигура в пантеона на световните диктатори. Всяка вечер той е водещата новина на телевизията - дори като инспектира трактор.

Свободата на словото и критиката към властта не се приемат добре, разказва Наталия Пинчук - съпруга на осъден активист за човешки права. "Ситуацията е като на конвейер - затварят хората, после ги пуска, те критикуват системата, в резултат на което отново ги затварят", казва тя. Добавя, че съпругът й "не се оплаква", но тя е загрижена за психическото и физическото му здраве в трудовия лагер в Бобруйск. "Хората излизат от там без зъби. Това е от липса на витамини. Храната си е направо шега", обяснява жената.

Едно е сигурно след идването на Лукашенко на власт: резултатът опт изборите. Любимият му процент изглежда е 80. Според някои проучваният той се радва на широката подкрепа на около 50% от населението. Те биха му осигурили победа, но изглежда недостатъчна за него. На изборите прес 2010 избирателната комисия го обяви за победител още преди края на изборния ден.

"Мислите ли, че стоя във властта, само защото й наслаждавам, казва той в скорошно интервю. - Позволете ми да бъда нескромен, но направих нещо за тази страна. Не искам всичко това да се срути за час."

Кризата в Украйна не е застрашила реално, но разтърси администрацията на Лукашенко. Много хора попитаха: ако Русия може да вземе Крим, тогава защо не и Беларус? От 10-милионното население на Беларус, 15% са етнически руснаци. Беларус е далеч по-руски от Украйна: езикът и културата са почти идентични.

Лукашенко заяви наскоро, че е вижда страната си като "най-проруската провинция" и се съгласи, че Крим е е част от Русия. В същото време се обяви в подкрепа на Киев. Макар да твърди, че руснаците са най-близките приятели на Беларус, той заяви: "Ще се боря с всеки за белоруските земи, дори да е с Путин".

Бъдещето на диктатора

Лукашенко казва, че би слязъл от власт само ако изгуби вота или способност да управлява. А избори предстоят през 2015-а.

“Ние имахме нашия Майдан през 1996 г., 2001 г., 2006 г. и 2010 г., казва опозиционният лидер Андрей Санников. - Въпреки тормоза, хората все още протестират. Тъй като няма други канали Лукашенко да мине в опозицията, отново ще има масови протести и демонстрации преди и след изборите."

А междувременно Беларус се готви да отпразнува още една година от управлението на Батка."

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.06 2014 в 11:11

Аха!!! Ясно , започва да работи западната пропаганда отново!@;)))))))

Вива ла революсион!;)
Но пасаран!;))

10.06 2014 в 18:51

Дори и най-скапаните и мракобесни империи си отиват бавно, на някои им отнема столетия, а пък с известни превъплъщения и ГМО-химери някои успяват за стотина години да залъжат приближаването на горчивия край.
Византия е продължила с упадъка си, столетия след разпада на римската империя, Отоманския цирей се пукал бавно и гнойно още няколкостотин години след поражението пред Виена.
А сега и РФ се опитва да направи уродлива карикатура на двете си "майки" - Московия и СССР и да повтори всички техни грехове без да свърши като тях. Страданията на хората, по тия географски ширини,докато чудовището-химера бавно умира, ще продължат.

10.06 2014 в 00:07

Обонго е цар на Вселената.

10.06 2014 в 00:05

Пиндустан е центърът на света. Четвъртия хилядолетен Райх е вечен.

09.06 2014 в 15:49

Браво, таваришчи от "Гардиън", добре са ви дошли на мръсната капиталистическа хранилка нови комун-милицейски попълнения от рАЗИЯтския въсток, легендирани като "независими" журналисти, "блогъри" и прочее. Освен че "филят" рАЗИЯта, повече от всичко на света те филят доларите, еврата, в краен случай британските паунди. На печелившите честито!

09.06 2014 в 15:40

Брей, spirit ти верно си бил половин Явор Дачков

А ето отговора на двама казаци дето нещо не се кефят на мракобесната евразийска доктрина:

Уважаеми Александър Гелевич!

Познаваме Ви като крупен мислител, способен да въздейства върху мисленето на хората, а ние като научни работници от Казахстан решихме да се включим в предложеното от Вас в книгата “Нашият път” обсъждане за бъдещето на Русия, най-вече поради това че настоящата тематика е със свръхактуална важност.

Съгласни сме с Вас, че пред лицето на надигащата се глобална катастрофа, е необходимо да се въплъти в живота “изначалната руска воля към универсален идеал – към осъществяване на спасителната мисия за утвърждаване идеалите на Доброто и Справедливостта” (цитат от книгата). Но споделяйки вложеният патос на тази идея, ние не можем да се съгласим с някои конкретни детайли от програмата, представена в “Нашият път”.

1. Според нас, работата не е в това да се изгражда бъдещето на базата на “аналогични примери от миналото” (цитат от книгата), тоест по аналогия с миналото, а в това, да се движим към бъдещето. Бъдещето, това е този Път по който още никой не е минал и никой от обикновените хора не го знае, и този Път към бъдещето не е подвластен на тривиалните прогнози на никой изследовател. Неговата същност не се открива чрез обичайната екстраполация на примери от миналото. Следователно, никакви аналогови примери от миналото не могат да помогнат за очертаването му.

2. Вие призовавате към създаване на Държава, Империя. А какво ще стане с Вашите идеи за “общината” като най-подходящата органична форма на човешко общежитие? Толкова повече, че общинността се явява действително отличителна черта на руският народ (цитат от книгата)…

Но забележете, общинност – това не означава имперски схващания относно общината и държавата (обществото въобще) – неща които са много различни и Вие много добре го знаете: общината според Вас би могла да бъде гарантирана по модела на развитие на Евразийската империя – със силата на парите и оръжието (според цитат от книгата).

Но защо? Нима парите и оръжието не са разделяли постоянно хората в хода на цялата човешка история? Империята на Силата и Страха – това е Империя на недоверие, завист, озлобеност, хитрост и т.н., а това значи, че тя е остаряла както света, който се намира също пред разруха.

3. Вие пишете за “Евразийски федерализъм”. Но как би могъл той да бъде установен?

Как би могъл да бъде поддържан? И към каква цел ще се движим в него? И къде е гаранцията, че той няма да се превърне отново в тоталитаризъм?

В качеството на гаранти за създаване на устойчиво развитие на “Евразийската империя” Вие виждате парите и оръжието. Но нали този “Евразийски федерализъм” по този начин ще заприлича на света, който е осъден да рухне?

4. В сравнение с Вашата книга “Основи на геополитиката и бъдещето на Русия”, издание 1997 год., Вие сте посмекчили програмата на експанзия на Русия в планетарен мащаб. Затова и може би въвеждате много по-гъвкави способи за разрушение на “атлантизма”, например чрез “манипулирани хаотични процеси” (цитат от книгата).

Казано на прост език, Вие предлагате да се предизвикват всевъзможни катастрофи в Атлантическия свят. Но нали тази манипулация ще се превърне в бумеранг спрямо самите манипулатори! Целият съвременен свят е взаимосвързан още повече – цялата Земя представлява единна жива система, жив организъм.

И да се внася хаос в живота, според Закона това не остава безнаказано.

Разбира се, ние сме съгласни, че предназначението на Русия е месианско и адресирано към цялото човечество. (Това са го изразили не само в Русия, но и от запада още преди половин столетие).

Но нима може да се допусне, че с военна сила може да се установи господство над света?

Вие считате, че господството е необходимо за “освобождението на народите” – но нима господството на другите представлява освобождение за самите тях?

И кого всъщност е нужно “да победи Русия” (цитат от книгата)? Нима не самата себе си, не собствените си несъвършенства? Главната опасност се намира винаги в нас самите. И колкото по-малко ние се явяваме вредоносни, толкова по-малка заплаха съществува спрямо нас.

5. Патернализмът – пишете Вие – е “длъжен да стане норма” в “Евразийската държава” (цитат от книгата). Но тогава кой ще остане в средите на чиновниците? И по каква причина те ще трябва “бащински” да се грижат за народа? И накрая, защо народът непременно да е длъжен да приветства патерналистката форма на съществувание?

6. Също така не е понятно по нататък защо етническото смесване на масата от хора трябва да бъде открито пред елита и ограничено за разбиране на нивото на масите. (според цитат от книгата)

И въобще възможно ли е според вас, въобще мислимо ли да се управлява чрез любов? Освен това, ако на елита е “позволено всичко”, а към масите трябва да се отнасяме много “осторожно”, то това не е ли вече вместо патернализъм, чисто отдалечаване на държавата от народа.

7. “Религиозният дълг на християнина” се утвърждава в книгата ви, противостои на “новия световен ред”, (атлантизма), тъй както и на самия Антихрист. Но нали самият Антихрист е този, който върви срещу Христос, а Христос е заповядал да се възлюби ближния, даже враговете. Следователно, всеки който разглежда другия като враг, не се явява християнин, и това не е вярващ в Бога човек. Тъй като самата религиозност в истинския смисъл на понятието е Любов. И самото православие би трябвало да изразява тази деятелна любов към всеки, без изключение. “Правилно да славиш Бога”, това означава не само да говориш за вяра, не само да уверяваш другите в своята вяра, не само да се произнасяш за другите, а преди всичко да изпълняваш Заповедите за Всеобща Любов.

8. Вие сте съвършено прав, когато споменавате за необходимост от “етика на труда”. Но нали в този случай “съзерцателната ориентация на евразийската религиозност, съсредоточена върху идеалистически реалности” (цитат от книгата) – съвсем не се явяват като благо, а напротив, са отклонение в Предначертаното от Небесният Отец, от предназначението на човека да твори добро и красота на Земята и във Вселената, да дарява на хората и света Любов, чрез делата на своите ръце. Защото кому е нужна тази човечност, която не се проявява в деятелността, във външен план и конкретно?

9. Откровено казано, ние не виждаме с какво Вашият модел се отличава от атлантическия.

Та нали програмата Ви в “Нашият път” е също така технологична, милитаристка, изпълнена със същото егоистично недоверие един към друг (според нея разузнавателните служби и структури би трябвало да стоят над държавата и националното равнище).

И така, получава се, че Нашият руски път съвсем не се явява всъщност “наш”, а това е просто пътя на Запада, а той пък според вас – и тук вие сте съвършено прав, “води към задънена улица” (цитат от книгата), даже още по-точно към пропастта. Нещо, което впрочем са осъзнали най-добрите мислители на Запада.

10. Също така вие твърдите, че висшата цел на Евразийския проект на Русия при едно цивилизовано равнище, това е “утвърждаване и съхранение на реалното историческо многообразие в културното битие на народите и държавите” (цитат от книгата). А това е запазване на старото, отминалото. И това се явява като “висша цел”? Но тогава струва ли си да се преследва подобна цел от народите, когато всеки един от тях отстоява своята самобитност? И биха ли се съгласили тези народи с този Нов евразийски порядък, колкото и той да бъде многопластов, след като и самата Русия изгради своя Нов порядък и се изгради вече Атлантическия проект?

Не ще ли предпочетат народите цъфтящата сложност, но не тази отвътре – в Новия Глобален ред, а тази – вътре в собствената си географска територия?

11. Вие говорите също така във Вашата книга, че без национална идея няма да има отправна точка за осъзнаване изход от кризата. Но нали сега кризата е глобална, а не просто национална. Следователно нужна е идея, не само национална, а истинна. Ако всеки народ с неговата култура, стопанство и т.н. е самобитен, то националната идея в този случай винаги ще разединява народите. Истината винаги съединява, а истинската истина е приложима за всички.

Работата следователно не е в това да се подражава на Запада, но не и в това да се движим по “самобитния руски” път, а в това – да се движим по Пътя на Истината.

12. Говорите, че е “изгубена старата система на ценностите”, и че старите форми “стремително си отиват” (цитат от книгата). Тук вие безусловно сте прав,. Но когато утвърждавате, че все още не е изработена новата система от ценности, че все още новите форми не са се появили, вие просто показвате, че наистина не сте в течение на нещата. Тъй като има такива нови ценности, такива форми съществуват и такъв също “сценарий” за бъдещето е предначертан за Русия, години назад. Русия действително ще трябва да каже окончателно своята дума и да изиграе своята историческа роля, но тази дума, това Слово вече се проявява в нея. В същото време, когато вие, Александър Гелевич, следвате вашите Шпенглер, Савицки, Гумильов, както и някои други, като призовавате към Евразийска култура, която трябвало да се сформира, тази култура вече възниква, и то именно там, където са я прогнозирали – в Сибир. Сега хората там строят новите форми на човешко общежитие, светоглед, култура и от сърце ви пожелават да достигнете към тази истина, изразена във вселенско звучене, а не просто към някаква руска истина, само изключително валидна за Русия.

Затова и нека да уточним – спасител на света се явява не Русия като такава, включваща територия или държава, а именно Тази Истина и Прекрасно звучене, което произтича от Русия, което се заражда понастоящем в Сибир.

С уважение:

Капишев Акрамкан Беклаувич и Колчигин Сергей Юрьевич

Постскриптум:

Бихме искали да ви препоръчаме да се запознаете с книгите: “Последната надежда – обръщение към съвременното човечество”, “Време на поврат” – от Виссарион, както и книгата “Философия на бъдещето”, писана от нас. С това, ние се надяваме, вие да бъдете в състояние да коригирате програмата си за развитие на Русия, отчитайки не само едностранно “тренда”, а от позицията на Истинския път

09.06 2014 в 14:40

Веднага след европейските избори почти всички средства за масова информация се впуснаха да анализират и коментират резултатите, но това все повече прилича на надлъгване.

Изборите за Европарламента са една илюзия за „волята на европейския народ“, какъвто фактически не съществува.

ЕС – това е само абревиатура, мираж или стара мечта, която така и не стана реалност. Мечтата беше разрушена от борбата за власт на едни тъпи бюрократи и банкери, работещи ръка за ръка с обслужващите ги политици…
Ако този сценарий се разиграва в Западна Европа, то твърде интересни неща се случват в „източните ни граници“ – там, където, както пишеха руските поети през XIX век, „европейската гора се среща с азиатската степ“.

Там се ражда нов съюз, който скоро ще се нарича Евразийски икономически союз, а днес е икономическа общност, в чийто състав влизат три държави – Русия, Казахстан и Белорусия. Всички тези три държави възникнаха след разпада на съветската империя, но би било грешка да кажем, че в момента се случва нещо като рекострукция на СССР в нов вид.

Евразийската икономическа общност, чийто договор бе подписан на 29 май по време на икономическия форум в столицата на Казахстан Астан, може да привлече не само „разхвърляните остатъци“ от руско-съветската империя, но и други държави, които никога не са влизали в състава й.

Върху Евразийския съюз с интерес гледат не само такива република, като Армения, която винаги е била близка до Москва, или Киргизия, Узбекистан и други средноазиатски държави (Казахстан е център на регионалното равновесие в тази зона), но дори и такива далечни държави, като бързо развиващата се в икономически план Сърбия на Балканите, и дори Турция. И Сърбия, и Турция твърде дълго не бяха допускани до „добрите домове“ в Брюксел, където, в съответствие с извратената логика и интересите на политико-финансовите хиени бяха допуснати „държави“ от калибъра на Кипър.

Не трябва да мислим, че това е поредният „хитър ход“ на Владимир Путин, който е въвлечен в нова голяма шахматна игра с Белия дом. В действителност, идеята за Евразийския съюз възниква отдавна, тя принадлежи на един от президентите на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Скоро след придобиване на независимостта си от Москва и бързия провал на Обществото на Независимите държави (несъстоялото се изобретение от ерата на Елцин) Назарбаев започна да предлага нова икономическа интеграция на страните от Евразия, която ще позволи запълването на празнотата, създадена след разпада на СССР, а също интеграцията и модернизацията на икономическите и техническите структури, способни да създадат нова „зона на процъфтяване“.

Идеята намира разбиране след пристигането на Путин в Кремъл, след което запачва процеса на интеграция. През 2010 г. беш есъздаден Търговският съюз между три държави-членки. Той гарантира свободно движение на стоки, капитали и хора. После беше подписан договор за свободен обмен, а днес – споразумение за единен пазар, който в голяма степен върви по стъпките на нашия договор за европейския общ пазар.

Москва

В действителност, от много гледни точки новият Евразийски съюз, както се струва на пръв поглед, върви по стъпките на Европейския съюз, макар да съществуват съществени различия. Първо, новите договори за общ пазар предполагат строга координация на икономическата политика на страните-членки, насочена към постепенна интеграция. При това Евразийският съюз има немерие да избегне съществените грешки на ЕС: преминаването към единна валута без създаване на политически и финансови структури, способни да регулират този преход.

Казахстан

Действително, бъдещите договори в Астан предполагат постепенна интеграция на данъчните и банковите системи, а най-главното – строга координация на икономическата политика, интеграция на техническите структури (например, става дума за строителството на железопътни мрежи от Китай до страните на Западна Европа) и общо ръководство на външната политика. Едва след това ще бъде въведена единната валута. Така, надяваме се, ще се избегне болестта, свързана с въвеждането на европо, т.е. – слабостта на валутата, която няма политическа опора и фактически е собственост на банките и частните финансови спекуланти.

И така, Евразийският съюз може скоро да се превърне в новата велика сила на международаната арена, заменяйки Европейския съюз, чийто политически и икономически провал вече е виден от всички.
Световната ос на въртене, вероятно, ще се премести на изток, където се издига китайският колос, а това ще доведе до края на Стария свят и изхвърлянето му на бунището.

09.06 2014 в 14:26

Абе да прописват ако щат и на китайски, индийски, бразилски, пакистански, ирански, виетнамски, кубински, венецуелски или севернокорейски, ако има кой да ги чете де...то и на български няма кой да им хване вяра на гьобелсовата пропаганда.

09.06 2014 в 13:58

я си отиде необолшевизмът, я не си отиде.
85% от руският народ подкрепя инвазията на Путин в Украйна.
След разпада на СССР, руснаците изпаднаха за известно време в безтегловност и едва сега надигат отново глави, окрилени от идеите за Велика Русия център на Евразия.
Ако комплексарщината, мързела и лошотията си отидат, ще си отиде и болшевизмът, но уви, очертава се по-неприятен сценарий.

09.06 2014 в 13:24

Нео-болшевизмът като неговия лош баща фашизма, който погина млад и неговата властна, привидно добра, но в същност още по-лоша майка болшевизма са обречени, не се напъвайте червени тролове, жалкото е че докато си отидат всички сатрапщини базирани на Марксистките бръщолевения ще продължават да погубват още много човешки съдби.