В една много по-различна Европа, която ще разпределя бюджета си по друг начин ще живеем в следващите 7 години.

Това стана ясно на конференция за Европейския бюджет в периода 2014-2020 година, която се проведе днес в хотел "Хилтън" в София.

Дискусията какъв да бъде следващият бюджет продължава, но не отива в добра за нас посока, съобщи Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент за бюджета. Според него вече се очертава реален проблем дали Европейският парламент ще утвърди така предложеният бюджет.

В последният вариант намалението на европейският бюджет е вече 80 милиарда евро или 8% спрямо сегашният финансов период 2007-2013 година. Предложението на Европейската комисия бе за замразяване - т.е. новият бюджет да бъде колкото предишния. След това Кипърското председателство предложи намаление с 5% или 50 милиарда евро. Новото предложение е още по-рестриктивно - намаление с 8% или 80 млрд. евро спрямо досегашните пари.

Съвършено различни обаче ще са приоритетите, за които Европа ще дава пари. Horizon 2020 ("Хоризонт 2020") става ключовата дума, която българският бизнес и научни институции трябва да научат, ако искат да печелят пари в следвщите години." Хоризонт 2020" е нов финансов инструмент, предназначен за развитието на иновациите. Само за него ще бъдат заделени 80 милиарда евро. Едновременно с това 1/5 или около 60 милиарда евро от Кохезионния фонд ще бъде пренасочена за иновации.

Парите, които България получава от Кохезионния фонд ще останат близки до сегашната сума от 1,117 млрд. евро годишно, прогнозира Калфин.

Около 200 милиона годишно от тях обаче ще трябва да се дават за проекти, които повишават конкурентноспособността на базата на иновации и нови технологии.

Създават се и допълнителни инструменти за финансиране на иновациите - чрез Европейската банка за възстановяване и развитие, други банкови институции и чрез допълнително национално финансиране. Заедно с това ще бъде създаден и специален инструмент за споделяне на риска, който да гарантира иновационните проекти.

"Хоризонт 2020" е общ европейски инструмент, отделен от действащите на национално ниво оперативни програми, обясни Ивайло Калфин в интервю за OFFNews. (Интервюто очаквайте утре).

За парите от "Хорзионт 2020" българските фирми и научни организации ще трябва да се състезават с колеги от целия Европейски съюз.

Към момента това изглежда непосилна задача. Българските предприятия отделят едва 0,2% от бюджета си за научно-изследователска и развойна дейност. Едва 0,5% отделя българският бюджет за иновации при 2,5% средно за Европа. Европейският процент обаче също е трагично нисък.

Въпреки, че европейската икономика е най-голямата в света, тя формира едва 24% от световните разходи за иновации. Далеч по-малката икономика на САЩ формира 33% от разходите, Япония дава 12%, а Китай - 11%.

Европейските вложения за иновации са се увеличили с 50% между 1995 и 2010 г. За същия период увеличението в Азия е 300%.

Най-драматична е разликата при разходите за патенти. В Европа разходите за получаване и поддържане на патент са около 192 000 евро. В САЩ са само 4 000 евро.

Европа вече не е лидер в технологиите. САЩ (особено Калифорния и Тексас) са най-доброто място за иновации. В Азия Япония все още е първа, но скоро ще бъде изместена от Китай. Той пък от своя страна е застрашен от Индия, която все още е назад, но се развива с невиждани темпове, инвестирайки огромни суми в нови технологии и иновации. Европа е по-безинтересна дори от Африка, която е най-големият хит в момента и натам е насочен най-големият интелектуален потенциал. Заради огромните си социални проблеми Африка е принудена да заложи на иновациите, за да реши екзистенциални проблеми като доставките на вода, електричество и храни. Например в момента на базата на мобилна връзка се изработва система, с която африканският селянин да знае на кой пазар да закара земеделските си продукти, стана ясно още на конференцията.

С новия по-малък бюджет Европа е решила да навакса изоставането. До 2020 година общите разходи за иновации трябва да стигнат 800 милиарда евро, плюс процент от Брутния вътрешен продукт на всяка страна, който още се обсъжда, но вероятно ще бъде около 3%.

С парите за иновации до 2020 година трябва да бъдат отворени 3,7 милиона нови работни места.

 За България новата визия на Европа означава чувствително редуциране на парите, които се харчат по някои от сегашните оперативни програми. Най-драстично ще бъде орязването на Програмата за развитие на селските региони. България едва ли ще има шанс да получи повече европари в което и да е направление, защото е сред последните по усвояване на средства. У нас той е 16,6% при 21,5% средно за Евросъюза.

Още по темата

02/11/2012

България

Европа ни реже парите с 5% (видео)

30/10/2012

България

Европа ни спира парите за пътища