Quantcast

Демокрация под натиск

OFFNews Последна промяна на 18 декември 2011 в 09:35 2869 1

Тунис е страната, която бележи най-сериозният прогрес в света през 2011 година по отношение на демократизацията на управление.
Тунис е страната, която бележи най-сериозният прогрес в света през 2011 година по отношение на демократизацията на управление.

Настоящото четвърто издание на изследването на индекса на демокрацията от Economist Intelligence Unit, изготвяно по поръчка на сп. Economist отразява състоянието на демокрацията в 165 държави и две територии от началото на декември 2011. Обхванато е почти цялото население на земята. Индексът е базиран на пет категории: изборен процес и плурализъм, функционалност на управлението, граждански права,  участие в политическия живот и политическа култура. Страните са поставени в една от следните четири форми на управление: пълна (абсолютна) демокрация, проблемна демокрация, смесени режими и авторитарни режими.

2011 година беше година на изключителни политически трусове, характеризирани от държавни дългови кризи и слабо лидерство в света, драматични промени и конфликти в Близкия Изток и Северна Африка, и повишаващо се социално недоволство в голяма част от света. Това доведе до важни промени за демокрацията – както неочаквана демократизация, така и спад на демокрацията в някои части на света. Спад преживяват САЩ и Великобритания, където се увеличиха протестите. В индекса за 2011 година те са в дъното на списъка със страните, където има пълна демокрация. Източна Европа също преживява спад на демокрацията през 2011 година. В 12 страни от региона средният брой точки на индекса пада.

България запазва 52-рата си позиция, която заемаше и през 2010 година, но индексът й спада от 6.84 (2010) на 6.78 (2011). България има най-много - 9.17, точки за изборен процес и плурализъм, 5.71 за функционалност на управлението,  6.11 за участие на населението в политическия живот, най-малко - 4.38, за политическа култура и 8.53 за спазване на гражданските права. От страните в региона Гърция е с най-висока позиция - 32-ра, с резултат 7.65. Хърватия е 53-та с 6.73. Румъния е на 59-а позиция 6.54. Сърбия е 64-та с 6.33. Македония е 73-та с 6.16. Албания е на 87-а позиция с 5.81, следва я Турция (88 място) с индекс 5.73. Босна и Херцеговина заема 95-ата позиция (5.24). Глобалното отстъпление от принципите на демокрацията се засили в навечерието на световната икономическа криза през 2008-2009 година. Между 2006 и 2008 имаше стагнация, между 2008 и 2001 -  упадък в целия свят. През 2011 година спадът беше концентриран в Европа. Седем държави в Западна Европа отбелязаха спад в показателите на демокрацията, нито една нямаше увеличение. Основната причина е ерозията на суверенитета и демократичната отчетност, свързани с последиците от кризата в еврозоната. Пет от страните, които отбелязаха спад, са членове на еврозоната – Гърция, Италия, Португалия, Испания и Ирландия.

В световен мащаб абсолютна или пълна демокрация има в 25 страни (15%), които обхващат 11.3% от населението. Проблемна демокрация има в 53 страни (31.7%) – там живеят 37.1% от населението в света.

Смесен режим се наблюдава в 37 страни (22.2%) или при 14% от населението.

Под авторитарен режим са 52 страни (31.1%) или 37.6% от световното население. Сред „отличниците” с абсолютна демокрация доминират страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), въпреки че там има и две латиноамерикански страни, една от Източна Европа и една африканска страна, което показва, че нивото на развитие не е обвързващо ограничение. Само две азиатски стани са представени тук: Япония и Южна Корея. Почти половината от населението в света живее в някакъв вид демокрация, въпреки че само 11% от хората – в истинска демокрация. Около 2.6 милиарда души – повече от една трета от населението в света, все още живеят при условията на авторитарен режим (голям дял в това, разбира се, има Китай).

Пълни (абсолютни) демокрации: Норвегия (1-во място), Исландия (2), Дания (3), Швеция (4), Нова Зеландия (5), Австралия (6), Швейцария (7), Канада (8), Финландия (9), Нидерландия (10), Люксембург (11), Ирландия (12), Австрия (13), Германия (14), Малта (15), Чехия  (16), Уругвай (17), Великобритания (18), САЩ (19), Коста Рика (20), Япония (21), Южна Корея (22), Белгия (23), Мавритания (24), Испания (25)

Проблемни демокрации: Кабо Верде (26), Португалия (27), Южна Африка, (28) Франция (29), Словения (30), Италия (31), Гърция (32), Ботсвана (33), Естония (34), Чили (35), Израел (36), Тайван (37), Словакия (38), Индия (39), Кипър (40), Литва (41), Източен Тимор (42), Тринидад и Тобаго (43), Ямайка (44), Полша и Бразилия (45), Панама (47), Латвия (48), Унгария (49), Мексико (50), Аржентина (51), БЪЛГАРИЯ (52), Хърватия (53), Суринам (54), Колумбия (55), Перу (56), Шри Ланка (57), Тайланд (58), Румъния (59), Индонезия (60), Ел Салвадор (61), Парагвай (62), Мали (63), Сърбия, Лесото и Молдова (64), Папуа Нова Гвинея (67), Намибия (68), Монголия (69), Доминиканска република (70), Малайзия и Замбия (71), Македония (73), Черна гора (74), Филипините (75), Бенин, Гвиана (77), Гана (78)

Смесени режими: Украйна (79), Хонконг (80), Сингапур (81), Гватемала (82), Бангладеш (83), Боливия, Хондурас и Малави (84-а позиция), Албания (87), Турция (88), Еквадор (89), Танзания (90), Никарагуа (91), Тунис (92), Сенегал (93),  Ливан (94), Босна и Херцеговина (95), Уганда (96), Венецуела (97), Либерия (98), Палестина (99), Мозамбик (100), Камбоджа (101), Грузия (102), Кения (103), Бутан (104), Пакистан (105), Сиера Леоне (106), Киргизтан (107), Непал (108), Мавритания (109), Нигер (110), Армения (111), Ирак (112), Бурунди (113), Хаити (114), Египет (115)

Авторитарни режими: Мадагаскар (116), Русия (117), Йордания (118), Нигерия (119), Мароко (119), Етиопия (121), Кувейт (122), Фиджи (123), Буркина Фасо (124), Либия (125), Куба (126), Коморските острови (126), Габон (127), Того (129), Алжир (130), Камерун (131), Гамбия (132), Ангола (133), Оман (134), Свазиленд (134), Руанда (136), Казахстан (137), Катар (138), Беларус (139), Азербайджан (140), Китай (141), Кот д’Ивоар (142), Виетнам (143), Бахрейн (144), Конго (Бразавил) (145), Гвинея (146), Зимбабве (147), Джибути (147), Обединени арабски емирства (149), Йемен (150), Таджикистан (151), Афганистан (152), Судан (153), Еритрея (154), Демократична република Конго (155), Лаос (156), Гвинея-Бисау (157), Сирия (157), Иран (159), Централноафриканска република (160), Саудитска Арабия (161), Екваториална Гвинея (161), Мианмар (161), Узбекистан (164), Туркменистан (165), Чад (166), Северна Корея (167)  

Проблемните демокрации са концентрирани в Латинска Америка и Източна Европа и в по-малка степен – в Азия. Въпреки прогреса на процесите на демократизация в Латинска Америка през последните десетилетия много страни в региона остават проблемни демокрации. Нивата на участие в политическия живот са по принцип ниски и демократичната култура е слаба. През последните години има отстъпление и в области, сред които свободата на медиите.

Много страни от Източна Европа показват разликата между формална и фактическа демокрация. Новите страни членки на Европейския съюз имат приблизително еквивалентно ниво на политически свободи и граждански права като старите членки на ЕС, но изостават значително в участието на населението в политическия живот и политическата култура, което е отражение на широкоразпространеното беззаконие и слабите страни на демократичното развитие. Една единствена страна от региона е класифицирана като абсолютна демокрация и това е Чехия.  

Промените през 2011 година   Резултатите от изследването показват, че демокрацията е била под натиск в много части на света. Общият брой точки на индекса спада през 2011 година при 48 страни от общо 167 включени в проучването. Увеличава се в 41 страни и остава на същото ниво в 78 страни. В повечето региони средният брой точки през 2011 година е по-нисък, отколкото е бил през 2010 година. В тази група се включва Северна Америка и Западна Европа. Има спад в нивото в Източна Европа и малко намаление в Азия и Латинска Америка. Има увеличение в средния брой точки в Близкия Изток и Северна Африка и Субсахарска Африка.  

Демокрация по региони (среден индекс)

Регион           2011    2010

Северна         8.59     8.63

Америка

Западна          8.40     8.45

Европа

Източна          5.50     5.55

Европа

Латинска        6.35     6.37

Америка& Карибите

Азия& 5.51     5.53

Австралазия

Близък Изток&          3.62     3.43

Северна Африка

Субсахарска   4.32     4.23

Африка

Общо  5.49     5.46  

В осем страни има промяна на режима през 2011 година. В четири има регрес и в четири има подем. Португалия се влошава от абсолютна демокрация към проблемна демокрация. Подобна промяна има и при Гърция, Италия и Франция през 2010 година. Украйна и Гватемала имат регрес от проблемна демокрация в смесени режими.

В Русия се наблюдава дълъг процес на преминаване от смесен към авторитарен режим, част от който са циничното решение на Владимир Путин да се върне като президент, както и дълбоките недостатъци, съпътствали парламентарните избори, проведени на 4 декември. Обявяването през септември 2011 г. на решението, според което министър-председателят Владимир Путин ще се стреми да се върне на президентския пост (който той заемаше от 2000 до 2008 г.) е ретроградна и цинична стъпка.Това е решителна стъпка към попадането на Русия по авторитаризъм. Решението е гавра с институцията на президентството и на изборния процес. Демокрацията се използва преди всичко за ротация на властта.  

Тунис преживява най-големият прогрес от всички страни в своя среден индекс на демокрацията през 2011 година. Превърна се от авторитарна в страна със смесен режим. Две Субсахарски африкански страни също се придвижват от авторитаризъм към смесен режим. Това са Мавритания и Нигер. Ситуацията в Замбия се подобрява и от смесен режим сега там управлява проблемна демокрация.  

Ограничаване на свободата на медиите  

Забележимият спад в нивото на свободата на медиите през последните години, засегнал всички региони до известна степен, се задълбочава от 2008 година. Това засегна много електронни медии, които често са под контрола или под тежкото влияние на държавните структури. Репресиите и нарушенията по отношение на правото на изразяване достигнаха също печатните медии и, най-скоро, интернет медиите.

В 40 страни има влошаване на оценката за свободата на медиите от 2008 година насам. Сред тях са Франция, Италия, Турция, Албания, Азебрайджан, Унгария, Македония, Черна Гора, Румъния, Русия и Сърбия. Причините са комплексни и варират. Негативните тенденции бяха изострени през 2008-2009 година от световната икономическа криза. Много правителства се чувстват все по-уязвими и реагират на това чрез усилията си да контролират медиите и да възпрепятстват свободното изразяване. Увеличи се безработицата и това създаде несигурността и климат на страх сред журналистите в много страни.

Концентрацията на собствеността на медиите се засилва, което се отразява отрицателно на разнообразието на мнения и свободата на словото.  

Нова вълна на демократизация?  

В периода на глобална стагнация и спад на демокрацията, ще успеят ли Арабската пролет и политически катаклизми да доведат до нова вълна на демократизация? Защо арабските бунтове избухнаха след дълъг период, в който като че ли авторитарните правителства държаха нещата под контрол? Обяснението е във взаимодействието на редица фактори: изборни измами, последователни кризи, икономически трусове, увеличаваща се корупция, ефектът на добросъседството, пример за което бяха Тунис и Египет. Крещящите измами на парламентарните избори в Египет мобилизираха протестиращите, както и планът на Мубарак да направи сина си Гамал следващия управляващ страната. Годините на корупция и репресии засилваха все повече с всяка изминала година недоволството. Ефектът на добросъседството изигра също силна роля в протестите срещу режима – без Тунис не би имало Египет. Най-авторитарните лидери разполагат със силов ресурс да потискат несъгласието и могат да мобилизира поддръжниците си. Тези фактори могат да бъдат достатъчни, за да се предотврати промяна на режима, поне в краткосрочен план. Въпреки това авторитаризмът в много от тези страни е уязвим.  

Демокрация и икономическа криза  

Влиянието на икономическата и финансова криза върху политическите тенденции е най-явно в Европа - Източна и Западна. Наблюдават се увеличаващи се популизъм и антиимигрантски настроения. Социалните размирици също биха могли да застрашат демокрацията. Досега социалните вълнения, свързани с финансовата и икономическа криза, са засегнала около две дузини страни. Доверието в националните обществени институции в Западна Европа – ниско и преди 2008 година в много страни, е намаляло още повече от началото на кризата. По-малко от една пета от западноевропейците имат доверие на правителствата и парламентите си. Нивата на обществено доверие са изключително ниски в Източна Европа – в 12-те страни, включително кандидатките за ЕС Хърватия и Македония. По-малко от 10% от хората в този регион имат доверие на политическите партии и по-малко от една пета имат доверие в своите правителства и парламенти. Процентът на удовлетвореност от функционирането на демокрацията в тези страни е намалял от 40% през 2007 година на 33% през 2009 година.  

Регионални модели  

Западна Европа Шест от първите 10 страни в индекса са от Западна Европа (само Финландия е в еврозоната). Въпреки това има видима ерозия на демокрацията в региона през последните години. Седем от страните са понижили индекса си през 2011 година, нито една не го е увеличила. 15 от 21 държави бележат спад през 2010 година в сравнение с 2008 година. Три страни – Гърция Италия и Франция, изпадат от категорията на абсолютни демокрации между 2008 и 2010 година. Португалия се присъединява към тях през 2011 година. Основната причина е ерозията на суверенитета и демократичната отчетност, свързвана с ефектите и реакциите спрямо кризата в еврозоната. Шест от правителствата на еврозоната се сринаха през 2011 година и там се наблюдаваше нарастване на публичните протести и разпространение на нови политически партии и движения.  

Източна Европа

Източна Европа преживя нова спад в демокрацията през 2011 г. В 12 от 28 страни от региона индексът на демокрацията е намалял през 2011 година. Демокрацията е ерозирала в цяла Източна и Централна Европа. А честото обяснение за появата на политически трудности в този регион е, че основните политически партии са се обединили зад реформите, необходими, за да получат членство в ЕС, но след като това се случи политиците се връщат към "естествени" антагонистични модели, заради които политическите системи на Източна и Централна Европа са уязвими. Има няколко възможни причини за тази „крехкост”. Най-важната е, че ,въпреки че демократичните форми са налице в региона, голяма част от същността на демокрацията, включително и политическа култура, основана на доверие, отсъства. Това се проявява в ниски нива на участие в политическия живот при гласуване (избирателната активност е ниска в много страни), както и в много ниските нива на общественото доверие в институциите. Ключов фактор е, че преходът е довел до голям слой от недоволни избиратели, които се чувстват губещи. Друг проблем в региона е, че партийната политика е фрагментирана.  

Индексът на демокрацията на The Economist Intelligence Unit е формиран по скала от 0 до 10 и е базиран на резултатите по 60 показателя, групирани в 5 категории: изборен процес и плурализъм, граждански права, функциониране на управлението, политическо участие и политическа култура. Резултатите показват доколко националните избори на честни и свободни, сигурността на гласуващите, влиянието на външни сили върху правителството, възможностите на гражданските структури да прокарват политики.

 Разпределение на резултатите

Абсолютна демокрация – резултат от 8 до 10 Проблемна демокрация – резултат от 6 до 7.9 Смесени режими – резултат от 4 до 5.9 Авторитарни режими – резултати под 4  

Пълни демокрации: В тези страни не само основните политически свободи и граждански права се зачитат, но тези страни също са в основата на процъфтяването на демокрацията. Функционирането на управлението е удовлетворяващо, медиите са независими и при тях има разнообразие. Съдебната система е независима и съдебните решения се изпълняват. Има само ограничени проблеми при функционирането на демокрациите.

Проблемни демокрации: Тези страни също имат свободни и честни избори и, дори в тях да има проблеми (като например нарушения на свободата на медиите), основните граждански права се зачитат. Въпреки това там има значителни слабости в различни аспекти на демокрацията, включително проблеми в държавното управление и липса на развитие на политическата култура, както и ниски нива на участие в политическия живот.

Смесени режими: Наблюдават се значителни нередности при изборите, което ги превръща в несвободни и нечестни. Правителството оказва натиск върху опозиционните партии и кандидати между управляващи и опозиция могат да бъдат общи. Има сериозни слабости в в политическата култура, функционирането на правителството и политическото участие. Корупцията е широко разпространена, липсва върховенството на закона. Гражданското общество е слабо. Обикновено има тормоз и натиск върху журналистите; съдебната власт не е независима.

Авторитарни режими: В тези държави политическият  плурализъм отсъства или е силно ограничен. Много страни в тази категория са диктатури. Някои от формалните институции на представителната демокрация може да съществуват, но те ​​са малко. Ако има избори, те не са свободни и честни. Налице са незачитане, злоупотреби и нарушения на гражданските свободи. Медиите са държавни или контролирани от групи, свързани с управляващия режим. Има репресии от страна на правителството и всепроникваща цензура. Няма независима съдебна власт.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.12 2011 в 11:32

[..."> Демокрация под натиск [...">