Вземи му концесията! Ограби му мандрата!

Незнайно коя година подред българският туризъм бележи ръст. За да не засипваме уважаемия читател със статистики и трудносмилаеми цифри, нека само отбележим, че българският туризъм генерира годишни приходи в размер на 6 милиарда лева, като за миналата година увеличението на броя туристи, посетили България, е с над 15%.

Ако се запитате много или малко са 6 милиарда лева, нека кажем че бюджетът на МВР е 1,3 милиарда, бюджетът на отбраната – 1,16 милиарда, на образованието – 3,35 милиарда.

Тоест туризмът като сектор генерира средствата, достатъчни да покриват разходите за сигурността ви и за образованието на децата ви.

Дотук добре, би казал някой.

В следващия момент обаче си пускаме телевизора и оттам започваме да слушаме страховити неща за българския туризъм, изречени от знайни и незнайни експерти и политици, кой от кого по-шумни в сензационните си разкрития за това как всеки момент българския туризъм ще се сгромоляса и изчезне, като преди това обаче сполучливо ни изложи пред чужденците.

Тази изтъркана плоча се върти от годините на бума на частната инициатива в туризма по времето на Иван Костов, и продължава да се върти и до ден днешен, въпреки че всички, повтарям всички официални данни я опровергават по смехотворен начин. Всяка следваща година.

Да, разбрахме че в Гърция плажовете са безплатни и разбира се - всеки български гражданин е свободен да ги посети, след като там му харесва повече, отколкото на Златни пясъци. Само че статистиката е непоклатима – туристите в България се увеличават. Непрестанно.

Откъде тогава произлиза импулсът българския туризъм да бъде подреден, наново урегулиран, превъзпитан и наказан? Да му бъдат издърпани ушите, да му се поорежат крилцата и да бъде сресан, изгладен и строен в две редици за пред новата власт?

Или по-точно за пред част от новата власт, или по-точно за един виден представител на част от новата власт?

С интерес и огромно недоумение изгледах интервюто на доскоро уважавания г-н Румен Драганов, председател на „Институт за анализи и прогнози в туризма“, пред БНТ. След този порой от лъжи, манипулации и няколко клевети въпросите станаха доста повече от отговорите, на нека се започнем от базата:

„Институт за анализи и прогнози в туризма“ няма интернет страница, профили в социалните мрежи, координати, активности и членове. При търсене в Гугъл срещу името на ИАПТ се появяват резултати само с интервюта и публикации на г-н Драганов, но няма нищо свързано с дейността на това НПО – доклади, научни разработки, анализи, прогнози, кръгли маси или други инициативи.

При търсене в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в централния регистър на Министерство на правосъдието такъв институт няма, поне в НПО-тата с обществена полза. В търговския регистър има вписано ООД с наименование „Институт за анализи и ОЦЕНКИ в туризма“, което е подало своя последен финансов отчет през 2014-та година. От същия става ясно че дружеството няма служители, договорни отношения и финансови активи. И с това име отново не намирам интерент страница, профил в социалните мрежи и каквато и да било активност, касаеща анализите и оценките в туризма, извън интервютата на единствения член на „института“ - Румен Драганов.

Още през 2012 година, в резултат на подобни катастрофични изявления на г-н Драганов, представени като анализи и прогнози, от същия са изразили възмущението си двете професионални организации в туризма – Българската асоциация на туристическите агенции /БАТА/ и Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции /АБТТА/. По повод на поредните твърдения още тогава на г-н Драганов за схеми и картел в туризма от асоциациите са отказали да заведат дела срещу него, но още към онзи момент повдигат въпроса че ИАПТ е куха структура, създадена единствено с цел търсене на медийни изяви от нейния единствен говорител.

ОК, ще кажете, но не е ли важно какво се казва, макар и да говори от името на НПО-фантом?

Оставяйки настрана откровено клеветите, набеждаването, интригите и манипулациите, както и обичайната ударна доза носталгия по комунизма, централизираната власт и плановата икономика, еккспертът от НПО-то фантом излезе със следната концепция:

Да вземем концесиите на частниците и да направим плажовете отново държавни и безплатни!

Оставям настрана източника на вдъхновение, г-н Валери Симеонов, който по думите на експерта Драганов бил „единственият вицепремиер с очи и уши от 27 години насам“ /егати/. За миг си представих как вицепремиерът на Испания се крие в храстите зад някоя дискотека в Ибиза и мери децибелите, но нека останем сериозни.

Какво би последвало, ако концесиите бъдат отнети от омразните капиталисти, а плажовете станат безплатни? Същото като досега, уважаеми, само че за охраната, шезлонгите и чадърите, за „прибирането“ на пясъка наесен и „изкарването“ му по плажната ивица напролет, за почистването и за поддържането на този плаж ще плащате всички вие. Защото точно това е одържавяването в крайна сметка - всеки един от нас ще плаща за всеки един плаж, независимо дали стъпвал или има намерение да стъпва там. От данъците си. Та когато някой говори за „държавно и безплатно“, има точно това предвид – да плащаме всички, независимо дали ползваме конкретния продукт, или услуга или не.

Защо ни интересува дали на тези плажове, на повечето от които така или иначе никога няма да отидем, услугата е добра?

Ами прави сте, не ни интересува. Нямам никакъв интерес към това дали ще фалира или не концесионерът на плажа Х, ако същият предлага лоша услуга, висока цена или шумна обстановка, или каквото и да било друго, което да доведе до неговия фалит. Защото това по никакъв начин няма да ми бръкне в джоба – утре ще има конкурс за нов концесионер и грижата за плажа, спасителите и всичко останало ще бъде поета от нова частна фирма, без да ми се бърка в джоба. Дори напротив – в бюджета ще бъде внасяна концесионна такса. А и услугата „платен плаж“ явно има своите клиенти – отново подсещам за статистиката за ръста на туристите и приходите от туризъм.

Защо ни интересува дали хотелиерите имат възможност да предлагат безплатен плаж на своите гости? Ами прави сте, ни най-малко не ни интересува. Никой не е карал насила хотелиерите да строят хотелите си на втора, трета и т.н. линия в комплексите, нито пък някой е карал туристите да идват и да отсядат в хотел, който не може да им осигури безплатен плаж.

Ако някой или някои от тези частни хотели фалират, това по никакъв начин не касае данъкоплатците. Пазарът има чудесното свойство да се саморегулира и отсява - неуспешните проекти фалират, а на тяхно място идват нови. Но не е ли това проблем за туризма ни, ще каже някой? Ами очевидно не е – отново подсещам за статистиката и ръста на туристите и приходите.

Но не е ли все пак проблем силната музика? Сигурно, но ако е така не трябваше ли хотелите, в които се чува силна музика, отдавна да са опразнени и фалирали? Напомням Ви че живеем в дигитална ера и споделянето на отзиви и впечатления е изключително лесно. Потърсих доста из интернет с ключови думи като „слънчев бряг - силна музика - оплаквания“ на английски език, но не намерих никакви подобни отзиви. А и отново искам да напомня за статистиката – приходите и туристите се увеличават. На фона на музиката от дискотеките, нали?

А не е ли проблем алкохолния туризъм? Нямам представа, но поне за мен – никакъв. Защо, ще кажете? Ами защото не ходя в Слънчев бряг и Златни пясъци, уважаеми читатели, и темата с туровете по баровете просто не ме касае. Толкова е просто.

Ако този вид туризъм е проблем за предприемачите там, те няма да го предлагат. Ако е проблем пък за туристите – те няма да го практикуват. Защо обаче трябва да е проблем за някой чиновник в София или за някой експерт от несъществуващо НПО?

И аз нямам отговор на този въпрос, особено след като приходите от туризъм и броят на туристите непрекъснато нарастват, както вече нееднократно подчертах.

Да де, но къде остават приходите? Издават ли се касови бележки? Плащат ли се данъци? Нямам никаква представа, уважаеми читатели, но това не е проблем на туристическия бранш, на ресорния вицепремиер или на някой самозван експерт с НПО-фантом. Всички ние плащаме данъци и сме делегирали грижата за събирането им на чиновниците, на които плащамеза това. Събирането на приходите в хазната от туризма, както и от всеки друг сектор, е грижа на общините, НАП и Агенция "Митници", а не на турстическите менте-разбирачи от телевизора. Ако някой не си плаща данъците – да бъде санкциониран и съден, както всеки един данъчен престъпник от всеки един сектор. Защо това трябва да бъде повод непрестанно да бъде атакуван само туризмът, който е една от малкото ни доказани експортни стоки? Която ни носи 6 милиарда лева годишно?

Добре де, а защо някой би си правил труда да обикаля телевизиите и да ги говори тези неща?

Ако тези т.нар. експерти толкова много разбират от туризъм, защо не го докажат на практика? Къде са им хотелите, туроператорските фирми, туристическите агенции? Какво им пречи да разгърнат своята експертиза в реалния сектор и да печелят от нея?

Въпрос без отговор, уважаеми читатели. Каквато „експертизата“ – такива и ползите от нея.

Хубавото е, че след последното интервю на г-н Румен Драганов и призивите за прогонване на частните инвеститори и национализация на плажовете, които да станат уж „безплатни“, нещата лека-полека си идват на мястотои маските падат.
Социализмът не е само идеология. Социализмът е диагноза.

Тези, които са свикнали държавата „безплатно“ да се грижи за всичко, като в това всичко влизат и те самите, продължават да обикалят студиата. Днес искат да отнемат концесия, утре ще искат да затворят заведение, вдругиден – да оберат мандра.

Нищо ново под слънцето.

А туризмът ни продължава да расте. С рекордни темпове.

------------

Авторът е изпълнителен директор на Института за дясна политика. Текстът е публикуван в сайта Мисъль. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.

Следете новините ни в GoogleNews