Вече нищо не сочи Йотова за абсолютен фаворит

Най-смешното и опасно нещо на света е забравата. Когато на 6 ноември 2016 г. Румен Радев водеше на първи тур срещу Цецка Цачева, това бе шок, все едно астероид е паднал. Управляваше второто правителство на Бойко Борисов, кметовете бяха на ГЕРБ, машината бе впрегната зад избраницата на партийния лидер. Месец преди вота липсваше социолог, който да каже, че Цачева ще изгуби.

Днес ни изглежда като най-естественото нещо на света Радев да бие Цачева, но преди 6 ноември 2016 г. не беше така. По абсолютно същия начин ни изглежда напълно нормално „Прогресивна България“ да е с абсолютно мнозинство в парламента, но преди април 2026 г. това изглеждаше налудничаво. Не по-малка бе Слави Трифонов да спечели избори и чудото „Величие“ да има депутати. Пътят от „Не може да се случи“ до „Това е най-естественото нещо“ е кратък, като всички забравяме, че предварително не сме допускали сбъдналия се факт.

Всичко това важи за изборите в последните 10 години, включително настоящите. То показва колко може да се доверяваме на нещата, изглеждащи ни очевидни. Никак не може. Най-очевидното нещо при сегашния президентски вот е абсолютното лидерство на Илияна Йотова, практическата невъзможност да бъде победена. Но опитът, а и логиката говорят, че

краката на колоса са глинени.

Йотова е фаворит, но не чак такъв, за какъвто е мислена.

Три са опорите, върху които стъпва представата за нея като безусловен победител. Това са изливане на вота за „Прогресивна България“ върху нея, подкрепа от мрежите на клиентелата в държавните и общински администрации, плюс „помощ от приятели“ като ГЕРБ и ДПС. Но и трите не са сигурни. Най-интересното е, че в нито една от трите опори не фигурира самата личност на Йотова – харизма, експертиза, биография.

Скандалът с позицията на България в ООН, както и с помилвания наркобос, я вкара в обяснения, оплитане – слабост и несигурност, каквито никога досега не бяха забелязвани у нея, просто защото бе в сянка. При най-малкия вятър прожекторът осветява един неустойчив политик.

Нека разгледаме подробно мераците, надеждите и реалностите около Йотова.

Вотът на последните парламентарни избори не бе за „Прогресивна България“. Той бе лично за Румен Радев. Той бе с надежда, че човекът, който се бе изправял срещу Борисов и Пеевски, ще свърши онова, което ПП-ДБ не можаха, дори правеха сглобки. Йотова не е Радев, за хората това е ясно, а и никога не правят добро впечатление опитите авторитетът на един човек да бъде прехвърлян върху друг. Йотова не се е изправяла срещу никого, битки не е печелила, тя бе просто анонимна жена в екипа на президента. В автоматичното преливане на гласове от „Прогресивна България“ вярват само мислители от „Инстаграм“.

Въпросът с преливането нямаше да стои, ако „Прогресивна България“ имаше изградени структури и твърд електорат. За да гласуват под строй. Но структурите се правят в момента, а твърд електорат няма нито една партия на 6 месеца, участвала в избори само при създаването си. „Твърдото“ идва от структурите на БСП и Догановото ДПС,

но в момента те са невзрачни партии.

Администрации, мрежи и клиентела се преориентират мощно към „Прогресивна България“, но успоредно в местната власт позиции държат ГЕРБ и ДПС. Практиката сочи, че за да се организира вотът към точно определена бюлетина, са нужни килограми суха пара. „Прогресивна България“ все още не изглежда толкова опитна и овълчена, че да я налее. Колкото до ГЕРБ и ДПС, те биха помогнали, но на втори тур – не срещу нещо, а срещу много неща.

Костадин Костадинов, колкото и нелеп да изглежда, „ръфа“ от русофилския електорат на Йотова. Нищожно, но все пак същото ще направят Ивелин Михайлов и Радостин Василев.

Напълно обратно е при Андрей Гюров. Той е сам на „АнтиПутин“ терена. Има възможност да бяга единствен в своята писта, съответно да расте. При това тази възможност е уникална, защото

никога досега кандидат не е имал лукса да е без конкурент в определена ниша.

Малка е вероятността Иван Христанов да попречи на Гюров. Христанов е силен на антикорупционния терен, но не на „ЕС, НАТО или Русия“, където винаги се водят основните битки.

Досегашните скандали след фактическия старт на кампанията ударят пряко по Йотова, а по Гюров косвено. Нищо от „Петрохан“ не може да бъде пришито директно на него, „Наркобос“ и „Позиция за Украйна в ООН“ объркват самата Йотова. Това още веднъж показва, че фаворитът е уязвим.

Всичко това означава, че предстоящите 30 дни са с огромно значение. Ако двойката Гюров – Кандев се посвети на привличане на гласове извън електората на ПП-ДБ, след като той тъй и тъй е в кърпа вързан, надпреварата ще стане интересна. Това е и така, защото двойката Йотова – Вълчев няма какво друго да предложи на избирателите, освен един печат „Румен Радев“ на челото си.