По данни от украинския портал в сферата на отбраната Defense Express от 28-ми април, началникът на ГЩ на Руската федерация армейски генерал Валерий Герасимов е пристигнал в района на Изюм, за да поеме лично ръководството на операцията на руските сили в Донбас и в Южна Украйна.

Според украинския военен експерт Олег Жданов: „Този факт свидетелствува, че сме на прага на кулминацията на настъпателната операция на руските войски, щом като самият началник на ГЩ пристига в зоната на бойните действия. Това за Украйна може да е лош знак, но може да съдържа и положителна перспектива.

Особеното е, че от този момент там вече действат двама командващи, и двамата със звание армейски генерал. Генерал Дворников, доскоро командващ Западния военен окръг, а в момента ръководещ общо групировката на Русия в Украйна, и все още действащият началник на ГЩ.”

Кой по-пълно и по-бързо ще изпълни поставената от Путин задача? Според Жданов това неминуемо ще бъде съпроводено с остро съперничество и с проблеми в управлението на войските. 

В прехванат от украинското разузнаване разговор с представител на администрацията на т. нар. Донецка народна република, генерал Дворников подчертал, че няма да се съобразява със загубите, нито с молби да не „праща хората си на явна смърт” и ще постигне целите на операцията. Без съмнение генерал Герасимов също щял да се стреми да докаже пълководческите си качества. Още повече, че след провала на „блицкрига” по време на първата фаза на войната и неуспеха да бъде овладян Киев, генерал Герасимов обявил лично пред Путин, че залага кариерата си и „честта на висш офицер” за успеха на сегашната операция в Донбас.

Евентуален успех на операцията обаче щял да провокира драматичнен елемент: дали заслугите да бъдат приписани на генерал Дворников и той да седне в креслото на начаника на ГЩ или генерал Герасимов ще бъде помилван и ще запази поста си. При неуспех, най-добрият вариант за генерал Герасимов щял да бъде военен трибунал, а за генерал Дворников – разжалване и лишаване от персонална пенсия.

„Унижението за генерал Герасимов пред останалия висш команден състав се изразява и в това, че в момент, когато „битката за Донбас” е главният стратегически фокус за руското командване, той фактически е отстранен от поста на началник на ГЩ и е изпратен „на предния край” да изкупи вината си за провала на първата фаза на войната”, завършва Жданов.

Руският военен експерт (в момента в емиграция) Юри Фьодоров счита, че: „изпращането на генерал Герасимов да ръководи и координира операцията в Донбас свидетелствува, че руското военно командване разглежда изхода от тази операция като решаващ за цялата кампания.”

Този акт маркирал концентрацията на „целия интелектуален и волеви капацитет” на руското командване за постигане на решаващ прелом. Считан за безспорен капацитет по отношение на „хибридните способи” за водене на война, сега генерал Герасимов трябвало да доказва пълководческите си качества в условията на мащабни, фронтални, класически бойни действия, отбелязва Фьодоров.

Руслан Левиев, основател на група разследващи журналисти в Русия - Conflict Intelligence Team посочва, че: „Висшето командване в Русия трескаво търси отговор на въпросите защо гинат най-боеспособните части и подразделения, защо загубите са толкова огромни, защо операциите не прерастват в „мълниеносен” успех, въпреки численото и качествено превъзходство над украинската страна?”

И единственият отговор до този момент се търсел в кадровите промени и в засилване на волевия натиск войските да настъпват, независимо от загубите.

Основателят на изданието „Агентура Ру” Андрей Солдатов е катероричен, че: „Висшият команден състав в Русия няма колебанието дали войната досега е успешна или не.” Сред тях преобладавали настроенията, че армията воюва добре, но политическото ръководство им ограничава постоянно собствените възможности.

Пречел им и Департамента на Федералната служба за безопасност, военното контраразузнаване. Това, за което настоявало командването било разрешение за нанасянето на масирани артилерийнски и ракетни удари и преди всичко разрешение за провеждането на мащабна мобилизация. И едва тогава щели да бъдат в състояние да воюват като „истински войни”.

Кампанията до момента била борба, където те се сражавали с „вързани ръце”. При това политиците фетишизирали и придавали „сакрален” смисъл на постигането на победа непременно до празника на Победата – 9-ти май. А в тази обстановка в Москва протичала подготовка за традиционния парад, в който били ангажирани повече от 10000 военнослужещи, над 150 образци верижна и колесна техника, елитни подразделение от ракетните войски и артилерията и около 60 самолета и вертолета.

В непризнатата „Донецка народна република” обаче се отнасят по-предпазливо към идеите за честване на празника на Победата. По данни от руския портал „Военное обозрение”: ръководителят на републиката Денис Пушилин отменил провеждането на „традиционния парад” по случай на деня на Победата поради съображения за безопасност.

Такова решение било взето и по отношение на т.нар. Приднестровска народна република.

Но Пушилин обяви, че в Мариупол на всяка цена щял да се проведе т.нар. шествие „Безсмъртния полк”.