Малка страна с голямо послание към света

Ако бяхме попитали политолозите и социолозите в началото на тази година дали българите ще завършат годината разединени или обединени, надали някой щеше да познае правилния отговор. Все пак напоследък България стана една от най-политически поляризираните държави в света, където през последните пет години се проведоха повече парламентарни избори от всяка друга държава. Освен това българите са сред най-недоверчивите хора в Европа и според последните данни на Евробарометър по-голямата част от тях нямат доверие нито на управниците, нито на институциите. Миналата година българите оглавиха класацията сред европейските граждани по недоверие към съдебната система (64%) и армията (33%). Българите се оказаха на второ място по недоверие към полицията (42%) и парламента (78%) и на трето място по недоверие към правителството (75%). Но недоверието на българите не се ограничава до държавата и управниците. Последните налични данни от Световното проучване на ценностите (седма вълна между 2017 и 2022 г.) показват, че само 17% от българите през този период (в сравнение с 74% от датчаните) вярваха, че можем да имаме доверие на повечето хора.

Съвкупността от тези статистически данни предоставя добро обяснение за разделението, което доведе до предстоящите осми избори за половин десетилетие, но не може да обясни обединения глас на българите, който се чу през последния месец. Данните не могат да обяснят силния глас от страна на всички поколения, всички етноси и хората с различни политически възгледи, който принуди правителството да подаде оставка след поредица от масови протести между 26 ноември и 10 декември.

Всъщност протестите не са новост в България. Страната ни беше разтърсена от антиправителствени демонстрации и през 2013 г., а след това отново през 2020 г. Новото тази година обаче е колко многобройни и мултиетнически бяха те и колко единни се оказаха гласовете на хората, които участваха в тях.

Най-много ме ентусиазира фактът, че езикът на протестиращите не беше идеологически, а морален. Думи като единство, справедливост и надежда доминираха реториката на ораторите и протестиращите.

За да разбера кои са факторите, които доведоха до тази непредсказуема солидарност, разговарях с хора от различни поколения, които бяха взели активно участие в протестите, включително поколенията Z и X.

От разговорите ми с протестиращите научих, че дълбоките ценности, споделяни от всички, могат да надделеят над политическата и икономическата поляризация. Хората, с които разговарях, повсеместно бяха активирани от гняв и възмущение. Те бяха възмутени от несправедливостта, кореняща се в системната корупция в България, която ги кара да се чувстват ограбени след години на растящи цени и поскъпващ живот. Предложеният бюджет се оказа последната капка, която преля чашата и отприщи масовите антикорупционни и антиправителствени протести.

Елица е 24-годишна бизнесменка, която живее във Враца, притежава студио за маникюр, магазин, в който работи майка ѝ, и е преподавателка в академия за красота. Тя не подкрепя еврото, което България е на път да приеме, и симпатизира най-много на партията МЕЧ. В момента тренира за бодибилдерско състезание и живее с приятеля си, с когото заедно и с радост отглежда двете му деца – на шест и три години. Елица за първи път е протестирала заедно с майка си през 2020 г. след рязкото покачване на цените на горивата. След като става свидетел как Бойко Борисов (един от двамата най-внушителни символи на корупцията днес) се връща на власт, тя се зарича никога повече да не излиза на протести.

Въпреки това Елица се върна на улицата да протестира през последните седмици. Този път тя решава да протестира срещу това, което описва като повсеместна корупция, засягаща големи предприятия и държавни структури, включително здравеопазването. Тя дори споменава „бялата мафия“ на лекарите, които според нея несправедливо дават предимство на хората с дълбоки джобове, вместо на най-нуждаещите се от помощ.

Елица смята, че причината протестите да привлекат толкова голям брой млади хора от нейното поколение и от поколението на трийсет- и четиресетгодишните е несправедливото отношение към тях. „Ние работим като волове, а сме пречупени от системата, пребити… буквално не искащи да живеем“, ми сподели Елица. Тя признава, че работи по 10–12 часа на ден, за да осигури нормален живот за себе си и своите близки и за да има средства за спешни и непредвидими разходи, като операции. Тя смята, че плаща твърде високи осигуровки, от които не вижда особена полза в собственото си ежедневие.

Елица вярва, че българите се обединиха, защото са разбрали, че гласът им е много по-силен, когато са солидарни един с друг срещу корупцията, социалната несправедливост и високите осигуровки и данъци. Добър резултат от протестите за нея би било правителството да гарантира, че данъците ще са пропорционални на ниските доходи на повечето българи и че младите хора няма да са принудени да напускат България по икономически причини. Тя не иска да допусне хора като Пеевски (най-омразния символ на корупцията според нея) и Борисов да продължават да заглушават гласа на народа.

Йоан е двайсетгодишен студент по право, който едновременно работи в Българския хелзинкски комитет и е запален по класиката и планинското колоездене. Той, за разлика от Елица, е поддръжник на еврото, но също вярва, че хората са се обединили да протестират, за да изразят отчаянието си срещу корупцията, клептокрацията и една неработеща администрация. „Ние се обединихме като общество в един отчаян последен вопъл нещо да се случи“, заключава той.

Може би необичайно песимистичен за своето поколение, Йоан се опасява, че оставката на правителството е замаскирана маневра, която ще даде време на вездесъщите корумпирани лица да сменят дрехите си и да се появят отново, преоблечени в нови дрехи, готови за следващите избори. Йоан си обяснява феноменалната активност на толкова много млади хора с много добре организираните кампании както от левите, така и от десните движения в TikTok и Instagram, чиято реторика бе насочена най-вече срещу корупцията, олицетворявана от Борисов и Пеевски.

Кристи (55), брокер на недвижими имоти и анализатор, която живее в София и подкрепя приемането на еврото, ми разказа, че тя и нейните приятели от поколението X, дълбоко развълнувани от гражданската активност на по-младото поколение, са се разплакали, когато видели студентите да започват протестите на 10 декември. Кристи също вярва, че възмущението от широкоразпространената корупция е в основата на единството на нацията, както и недоволството от „модела на управление и завладените институции“. „На хората им писна от всякакви издевателства“, ми сподели тя. Кристи вярва, че всички, независимо от политическите си убеждения, са разгневени от това, че биват мамени от корумпирани политици. Те всички копнеят за справедливост.

Освен фокуса върху несправедливостта, свързана с корупцията, забелязах и повсеместното дълбоко обединяващо послание на патриотизъм, разпространявано от всички страни по време на протестите. Протестиращите и ораторите споделяха общото мнение, че тези, които са напуснали България, са били принудени да го направят по икономически причини и са направили лични жертви, за да го постигнат. И Елица, и Йоан говориха за своята решимост да продължат да живеят в България и за страха си, че държавата прогонва тяхното поколение. Патриотизмът е обща ценност, която се изразява в силното желание да бъде спряно източването на млади хора от България в търсене на икономически възможности другаде. Мечтите на младите хора често са патриотични и свързани с това България да стане толкова привлекателна за тях, колкото и други по-богати европейски страни.

И Йоан, и Елица обичат много страната си. Той говори за желанието си да подкрепи презирания благотворителен, граждански и неправителствен сектор и да подпомогне развитието на силно гражданско общество; тя – че не иска един ден да се налага да пита децата си дали ще се върнат в България за малко по Коледа или през лятото.

Всички, с които разговарях, признаха, че процесът на борбата срещу дълбоко вкоренената корупция едва сега започва и че съществува реална опасност познатите до болка корумпирани политически лица да се опитат да си върнат властта. Желанието на всички да се промени системата е много силно. Всички, с които разговарях, вярват, че този процес трябва да започне с осигуряване на честни избори чрез електронно гласуване. За да се справи с корупцията, България също така трябва да стартира реформа на законодателната система, която се възприема от гражданите като напълно неефективна. Това искане бе отразено в един от протестите на 18 декември, при който беше поискана оставката на главния прокурор Борислав Сарафов.

В това, което се случва в България, виждам много важен урок за други държави, чието население е разединено и разочаровано от управлението и държавните управници. Струва си фокусът да се измести от различните десни или леви идеологии към по-дълбоките и обединяващи морални ценности като справедливост и любов към родината. Антикорупционните настроения са широко разпространени в световен мащаб, като корупцията постоянно се избира от хората сред петте най-големи проблема в света. Призивът за справедливост срещу несправедливата корупция е едно много обединяващо послание. И, разбира се, за да се мобилизира младото поколение, е необходимо да се изработят интелигентни и пламенни кампании в социалните медии.

„Заедно ще победим!“, викаха хилядите протестиращи, докато скачаха пред сградата на парламента в София преди празниците, изразявайки посланието за единство за общото благо. Усещам подновена решимост сред българите да упражняват гражданската си власт, докато България не излезе от дъното в класацията на ЕС по корупция и бедност. Активирането на споделените ценности на хората за икономическа и социална справедливост и патриотизъм е един много ефективен начин да преодолеем идеологическите си различия и да се движим напред с подновена сила през 2026 – една много важна година за спасяването на демокрацията в България и за осигуряване на икономическото благополучие на българите.