Какво иска Москва от Молдова?

Това беше забележителен жест от страна на Джо Байдън. Президентът на САЩ помоли молдовската си колежка Мая Санду да присъства на срещата с представители на деветте страни от Централна и Югоизточна Европа, членуващи в Северноатлантическия алианс (НАТО), която се проведе на 21 февруари във Варшава, въпреки че страната ѝ все още не е подала молба за членство.

По време на речта си Байдън се обърна директно към Санду: "Горд съм, че мога да подкрепя Вас и свободолюбивия молдовски народ", каза той. "Аплодирайте я."

Действията му подчертават една сериозна ситуация. Разположена между Украйна и северозападна Румъния, Република Молдова отдавна се страхува от руската агресия, като напоследък военните заплахи от страна на Москва придобиват все по-войнствен характер.

По-рано през седмицата руският президент Владимир Путин отмени указ от 2012 г., с който Кремъл гарантираше суверенитета на Молдова. Малко преди това украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Русия се опитва да изтласка проевропейското ръководство на Молдова. На 23 февруари Москва отговори, че всъщност Украйна планира военна интервенция в Молдова.

За какво е цялото това дрънкане на саби? Защо малката Молдова, с население от едва 3,5 милиона души, се превърна в обект на нарастващ интерес, докато войната в съседство продължава?

Стратегическото значение на Приднестровието

Молдова беше първата страна след разпадането на Съветския съюз, в която Русия подкрепи сепаратистите, предизвиквайки кървава война, продължила няколко месеца през 1992 г. В резултат на това конфликтът беше замразен, а промосковските сили управляваха Приднестровието - тясна ивица земя в източната част на Молдова, където повече от три десетилетия живеят много рускоговорящи. Около 2000 руски войници все още са разположени там, въпреки че през 1999 г. Москва гарантира изтеглянето на войските си от района. В близост до приднестровското село Кобасна се намира и най-големият оръжеен склад в Европа, съдържащ около 20 000 тона боеприпаси и военно оборудване.

Откакто Русия нахлу в Украйна преди една година, Приднестровието стана по-важно от всякога в стратегически план. Оттам Русия не само може да открие западен фронт в Украйна, но и да разпали вътрешен хаос в Молдова, създавайки криза на югоизточната външна граница на НАТО.

Блокиране на контрабандните маршрути

Сепаратистките сили в Приднестровието вероятно биха имали интерес от подобен сценарий. През последните десетилетия те се финансираха, наред с другото, с мащабни контрабандни операции, които преминаваха и през украинска територия. От началото на войната обаче Украйна е затворила границата с Приднестровието, което сега е изправено пред икономически колапс.

Санду и нейното проевропейско правителство заеха предпазлива позиция на солидарност с Украйна след началото на войната, за да избегнат конфронтация с Москва. Но страната-кандидатка за членство в ЕС се стреми към по-тесни връзки със Запада след есента, когато Москва продължи да прекъсва доставките на газ за Молдова и подкрепяше опозиционните партии в опитите им да дестабилизират вътрешнополитическата ситуация.

Край на неутралитета?

Поради това Молдова започна с бързи темпове да се снабдява с енергия от страни, различни от Русия. В момента се обсъжда и дали да се промени статутът на неутралитета, който е записан в конституцията. На дневен ред е и модернизацията на почти невъоръжената молдовска армия, която преди няколко седмици получи първите си бронирани машини Piranha от Германия.

В момента страната трудно би могла да се защити дори срещу сепаратистите в Приднестровието, които вероятно разполагат с десетки бойни танкове и друга тежка военна техника, както и с големи запаси от боеприпаси. Затова Украйна предложи да предостави военна помощ, ако Москва и сепаратистите провокират конфликт. Но всяко предположение, че Украйна планира военна намеса в Молдова, е абсурдно и в най-добрия случай е претекст за Кремъл да оправдае войнствеността си. Украйна със сигурност може да се справи и без да ангажира военните си ресурси за втори фронт.

Единственото нещо, което руският президент Владимир Путин постигна в региона, е да принуди Молдова решително да се освободи от задушаващата сила на Москва след три десетилетия на амбивалентност. Промяната получи подкрепа отвъд символичните жестове като този, направен от Байдън във Варшава: Румъния, наричана в разговорния език "по-големия брат" на Молдова, вече има общ език, култура и дълга обща история с малката си съседка и предлага все по-голяма подкрепа за постигането на икономическа независимост от Русия.

Текстът е на "Дойче веле"

Още по темата

25/02/2023 Общество

Паси: Другите мишени на Кремъл са Молдова, Грузия, Казахстан и Армения

20/02/2023 Свят

Володимир Зеленски: Украйна е готова да помогне на Молдова да освободи Приднестровието

13/02/2023 Свят

Мая Санду: Русия има план за преврат в Молдова с наемници от Беларус и Балканите

Следете новините ни в GoogleNews