Какво да очакваме от преговорите с Русия в Истанбул

На 15 май руският президент Владимир Путин предложи да започнат преки преговори с Украйна в Истанбул. Защо пак там?

Първо, руснаците смятат, че на първата среща на министрите на външните работи на Украйна и Русия през март 2022 г. едва не се е стигнало до подписване на мирно споразумение.

Второ, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган гарантира безопасността на Путин и руската делегация, поиска да бъде посредник и дори предложи Анкара да контролира как ще се спазва примирието.

Макар че за примирие между Русия и Украйна е рано да се говори.

През нощта на 11 май Путин освен че предложи преки преговори между двете страни, той очерта и принципиалната позиция на Русия – първо преговори, а после прекратяването на огъня.

Както виждаме се очертават два подхода към Истанбулската среща. Единият, от страната на президента Тръмп, е незабавното прекратяване на бомбардировките, преговори за евентуалното прекратяване на войната и подписване на примирие. Другият подход, на Путин, за който той вече каза, е отначало да седнем на масата, за да си изясним позициите и да премахнем първопричините на войната.

Руският президент подкрепи решението за прекратяване на огъня в Украйна. Това обаче не може да се направи без решаване на свързаните с това проблеми.

От една страна Путин е за мирни преговори и то без предварителни условия, но при това той смята, че прекратяване на огъня не е възможно без да бъдат разрешени първопричините за войната.

В момента Русия и Украйна са подписали 30-дневен мораториум (от 18 март до 18 април) върху атаките срещу енергийни съоръжения. Представителят на Кремъл увери, че руската страна спазва споразуменията и че целите на руските въоръжени сили са военни обекти. Путин на брифинга в Москва каза, че Киев 130 пътя нарушил договорката да не се бомбардират обекти от енергетиката.

А колко пъти Русия наруши същата уговорка?

Путин обвини Киев, че "украинския режим" не е подкрепил предложението на Путин за прекратяване на бомбардировките от 8 до 10 май. Украйна не реагира на това поредно предложение на Москва, но и не предприе никакви действия, които да попречат на Кремъл да си отбележи 80-годишнината от завършването на Втората световна война в Европа (според кремълската терминология – Великата отечествена война). 

Веднага след като изтече т.н. "прекратяване на огъня", на 11 май Москва предприе масирана атака срещу Украйна, пускайки 108 дрона в различни региони в Украйна, което доведе до разрушаване на гражданска инфраструктура и загинали хора.

Т. е виждаме, че Москва се съгласява с Доналд Тръмп да започне директни преговори с Украйна на 15 май, но бойните действия няма да спират. По този начин Путин иска да въвлече САЩ в т.н. "преговорен процес", който може да се проточи с години.

Преди време, когато министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров се срещна с министъра на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба в Истанбул на 10 март 2022 г. се изказа доста ясно: "Не съм мислил за евентуални преговори. Има процес на преговори, базиран на Минските споразумения!" И днес, през май месец 2025 г. Москва продължава да не мисли за евентуални преговори, но се опитва да въвлече колкото може повече страни в т.н. "процес на преговори".

Путин явно не иска да се кара с Тръмп, но също така няма никакво намерение конкретно сериозно да договаря край на войната в Украйна.

Москва твърди, че те са готови да се върнат и да водят преговори с Украйна на база на трите принципа, за което се говореше през март 2022 г. в Истанбул, но  като се "вземат предвид новите реалности", т.е. завземането на нови територии в Украйна от Русия (освен Крим и Донбас, част на Запорожка и Херсонска области).

За какви принципи говори Русия?

1. Преди всичко, неприсъединяване на Украйна към НАТО.

2. Запазване на извънблоковия статут на Украйна.

3. Гаранции за сигурността, за което говори украинската страна. Путин цинично подчертава, че неприсъединяването на Украйна към НАТО гарантира на Украйна нейната сигурност.

Русия прекрасно разбира, че Украйна в близко бъдеще няма да стане член на НАТО, колкото и да иска. Но докато вървят военните действия тази цел е неосъществима, макар че Киев се опита да се присъедини към НАТО по бърза процедура. И сред страните членки на НАТО няма консенсус по този въпрос. Плюс категоричната позиция на Тръмп, отдалечаваща тази перспектива.

Проблемът не е дали Украйна ще бъде в НАТО или няма да бъде. Русия не се уплаши от това, че Финландия и Швеция станаха членки на НАТО. Няма да се стреснат и от Украйна.

Проблемът е друг.

Украйна показва, че иска да върви по демократичен път и да стане част от европейското семейство. Това автоматично я превръща в "лош пример" за много от субектите на Руската федерация, които отдавна мечтаят да се освободят от зависимостта на Москва. Путин се страхува от киевските майдани, които показаха желанието на украинците да се присъединят към Европа. Ясно му е накъде иска да върви народът и събитията на Болотния площад в Москва това ясно го показа.

Т.е. кремълското ръководство го е страх не го е страх от киевски, а от собствените си "майдани". Москва иска да държи собствения си народ в мизерия и страх и да продължи войната, която вчера бе с Грузия, днес е с Украйна, а утре ще е с Молдова или някоя от Балтийските страни. Прекратяване на войната ще извади наяве цялата несъстоятелност на вътрешната политика на Русия.

Какво означава искането на Русия Украйна да си остане като извънблокова държава? Тя си остава такава още от 1990 г в съответствие с Декларацията на независимостта на Украйна.

Да, Украйна направи изменения в Конституцията и вписа в нея желанието си да стане член на НАТО и Европейския съюз. Но до ден днешен тя де факто си остава извънблокова. Най-вероятно Украйна ще си остане така и в бъдеще, макар че с такъв съсед като Русия определено е по-добре да в НАТО.

Разбира се, че Киев иска определени гаранции на сигурността си. Будапещенския меморандум показа, че т.н. гаранции и то от такива страни като САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия нищо не струват. Русия, на която се разчиташе, че най-много ще ни пази, изненадващо нападна на Украйна с измислени цели денацификация, демилитаризация и т.н. Ние показахме на света, че искаме да живеем в мир и съгласие с народите. Показахме пример на големите сили, че дори такава голяма страна като Украйна, която беше на трето място в света по своя ядрения потенциал, че може и трябва да се живее без ядрени арсенали и оръжия за масово поразяване.

Кой днес ще ни гарантира нашата собствена безопасност, освен нас самите?

Освен тези принципи, Москва ще поиска Киев официално да признае т.н. "нови територии" (част от Запорожката и Херсонска области), Крим и Донбас за територии на Русия.

Зеленски неведнъж почерта, че Украйна няма да отстъпи свои територии, т.е. юридически те да си остават украински територии, в съответствие с международното право, макар че де факто те временно са окупирани от Руската федерация. И Киев ще прави всичко възможно, по дипломатически канали да си върне тези територии.

Путин иска Украйна да остане без армия, за да може да стигне до нейните западни граници. Нито Украйна, нито западните страни, това няма да го позволят, защото днешната украинска армия с нейния почти десетгодишен опит за водене на война, усвояването почти на всички видове въоръжения от САЩ и европейските страни, сама става гарант не само на собствената си територия, но и за европейската сигурност. Армия, която може да стане в основата на европейската армия, която да поеме отговорността за собствената си безопасност без да се надява само на американците.

Издигайки идеята за денацификация, Путин иска да смени сегашното политическо ръководство на Украйна и да го смени с лоялни на Кремъл политически лидери от типа на Янукович и Медведчук. И както преди те да бъдат марионетки в ръцете на московските диктатори. Явно Путин мечтае и за това, че т.н. денацификация ще накара Киев да се откаже от собствената си национална политика и националните си интереси.

Ако сте забелязали, още по време на киевския майдан, докато протестиращите искаха Украйна да подпише договора за асоцииране на Украйна към ЕС, всичко си вървеше в рамките на един политически протест, изискващ европейски път на Украйна. Обаче, когато протестиращите започнаха да издигат лозунги срещу съществуващия олигархичен режим и срещу неговия апологет Виктор Янукович, изведнъж са смениха пропагандистките идеологеми. Украинците бяха разделени на два лагера - западни "бандеровци" и източни "сепаратисти". Макар че и "бандеровците" и "сепаратистите" искаха едно и също – Украйна да бъде свободна, демократична и независима държава, с по-голяма свобода за нейните региони, които тогава се управляваха от местни олигарси. И затова Москва лепна върху новото тогава политическо ръководство етикети като "нацисти" и "киевски режим". За Москва всеки президент на Украйна, ако не е под чадъра на Кремъл, ще е нацист или фашист без да се обяснява какво съдържание влагат в тези понятия.

Москва ще използва всички възможни лозунги да оправдае собствената си агресия и да продължава да заплашва другите за да не разберат, че тя сама е страх, не от НАТО или Украйна, а от собствения си народ. За да постигне поне нещо от целите си, Путин ще прави всичко възможно да убеди западната аудитория и западните лидери, че той иска мир и че е готов да говори за това, но при определени условия.

Основната цел на Москва е смяна на тактиката – да се въвлекат колкото се може повече страни в преговорите. Този процес може да продължи с години на фона на военните действия, които ту ще затихват, ту ще се възобновяват. Путин иска САЩ и Европа да престанат да дават оръжие на Киев, за да не може Украйна да се защитава и да отстоява собствената си независимост. Иска да раздели самите европейски страни и страните членки на НАТО по принципа, "който не е с нас, е против нас". Иска да противопостави Европа и САЩ. Да вкара клин в техните интереси в геополитически план, да използва САЩ като партньор в надежда да получи отмяна на санкциите и връщането на Русия на световната сцена.

Следете новините ни в GoogleNews