Шпионски сери-яли
И с участието, повтарям, на един, повтарям, на един български гражданин, който е давал информация на тези организации...и т.н. и т.н.
Каза Цацаров и аз си спомних детството.
Когато гледахме шпионски сериали и добрите побеждаваха и залавяха лошите и лошите някак си все бяха с едни такива смешни шапчици, с каквито ходят понякога ловците в Австрийски Тирол, но втъкват под лентата и перце или пък четка за бръснене, с малки периферийки и тъпо-смехотворни, като самите шпионски сериали. И добрите бяха наш`те, естествено, и най-добрият от наш`те, естествено, беше или Георги Георгиев Гец или Коста Цонев или някакъв хибрид между двамата или пък Стефан Данаилов, но той беше по-скоро бате Сергей и самият той беше нещо като шпионин при германците, при капиталистите и беше завършил шпионска школа в Москва и не ловеше шпиони, но пък защо да не ги ловеше, ловеше си ги и той, охо само как ги ловеше, само че в лицето на Велински, и то вече след девети, а какво е това девети и какво е това след девети...
...и аз вече забравих и май всички забравиха и въобще – тури му пепел, сипи му вода!
Шпионски сериали!
Имаше ли въобще шпионски сериали?
Не помня, бабиното, не помня...
Ние, като българи, бабиното, все не помним, все забравяме, все имаме памет къса като клечката, която вечно изтегляме и това, може би ни помага все пак да останем живи. И да не умрем. Да не пцовисаме примерно от нечиста съвест или нещо от подобно – стомашно-чревно.
Играят си сега на шпиони и ловят гадовете-руснаци и техните подлоги и продажници, ловят ги...и аз гледам и се смея: Ах– ама така ги ловят, ама така хубаво ги залавят - съвсем по същия начин и със същата стръв, с каквата си играеха и ловяха и американските, западногерманските и тям подобни гадни империалистически шпиони и диверсанти!
Браво, момчета, конграчулейшънс бойс, здорово, ребята!
Гледайте яко шпионски сериали! Няма значение – дали руски или американски! Пипайте си пишките, инфантилизирайте се, пуерилизирайте се, превръщайте се в момчета с тръби за фунийки и четалчета за скоби – бийте врага и най-вече – тренирайте паметта!
Тренирайте паметта да е гъвкава и да е способна да изчезва и да забравя идеално и за нула време!
Както всички учехте в Москва и се мазнехте до такава степен, че хора като мене едва успяваха да надигнат глава от непрекъснатото повръщане, което предизвиквахте с вида си...така сега всички по съвсем същия начин учите в школите в САЩ, Бон и Лондон – и така ловко се обърнахте на 180 градуса, че наистина човек трябва да няма капка памет, та да не му прилошее.
Вие сте едни и същи, момчета, гледачи на шпионски сериали, мили котенца! Вие сте едни и същи – най-много сега да не сте точно вие, които аз помня от ранната си младост, а да са синчетата и племенниците ви!
Българската класа на подмазвачите без съвест.
И както преследвахте американски шпиони, угодничейки до небесата и по невероятно гнусен и мерзък начин се слагахте на силните на деня (руснаците) – така сега ловите руски шпиони и се слагате на силните на деня (американците).
Па не ли ви е било срам, бре! – както казваше Дадан на продажния български митничар в „Черна котка, бял котарак” – преди да го застреля.
Къса памет се изисква за чистата съвест, дечица мои!
Ще ми се да кажа едно: Ако един малък народ не иска да мрази себе си и да живее във вечно себепрезрение – той не просто трябва...той е длъжен да изпитва дълбоко съмнение и подозрение към всички силни на деня!
За да остане чист и праведен, един малък народ трябва да страни от силните на деня и поне от приличие да се държи на положение! И да ги презира поне доколкото му стигат силите! Да бъде независим от тях – поне до тая фина граница, след която те биха го прегазили. А бих казал – и след нея! Заради себеуважението!
За да запази самоуважението си и да не повръща от вида си, един малък народ трябва да гледа на големите и силните в момента като на изконни врагове. Защото те, така или иначе, най-многото, което ще направят с него е да си избършат обувките.
В България почти никога не съм виждал да се практикува това себезапазващо и щадящо чистата съвест поведение.
И моля нека не се чудим кои са големите и силните сега!
Когато гонехме американски шпиони – аз презирах подмазвачите, които така лесно се съгласяваха да ги гонят и бях на страната на шпионите.
Нямам никак добро чувство към империята Русия. Мисля, че един творец от малка държава няма как да има добро чувство към която и да било Империя. Просто от грижа за нас – за българите, за нашата си чиста съвест и за нашата памет – искам да кажа: Моля, удължете си паметта!
И изгледайте пак някой от старите шпионски сериали, в който ловяхте (именно вие или по-точно вашите татковци и лелинчовци), гадния агент и шпионин, американец, западняк и империалист...
...пратен от някой от тия, на които сега се скъсвате да се подмазвате! Моля!