Независимос за Резерват Северозапад
Вчера ка си седим и си дзепам тъпо у ена точка, по ено време глеам ониа орица у Барцелона ка ги млатат като мачета у дирек и ми доде у пачата глава ена конгениална мисъл. Абе не моо ли е такее те помеждо другото да организираме и ниа куту ората референдун за независимос. Па колко му а! Ше си ги отцепиме трите области Видин, Монтана и Враца, като стой та гледай, ич нема да им цепиме басмъ на ониа гадове у Софеа, ше им се не види и намерата тамън. Ем, да ви речем, тука у назе ни зелени човечета ше ни пущат за оспокоение на нервеността, ни па наще пожарникаре ше требва да бъдат подлагани на прибиванье от стран на централната влас. И ше ви речем що, па вие ако щете ми вервайте, пари ви не давам да ми вервате.
Пръво на пръво, Резерват Северозапад е офицялно най-бедната облас у ЕС и никой нема да си чупи краката да тича да ни спаси като част от наща родина България, даже си мислим, че на оня пустиняк министарпрецедатела и грозниа му замесник ше им падне камик от шията и ше са мого доволни, че вече не требва да ни влачат като болник надире. Малко ше ги заболи глава, че ше требе уместо на кожодерете от електроразпределителните фирми да си плащат тока на назе дирекно, ама тава е положенеето, Козлодуй си го не даваме, що освем економическа има и емоционална стойнос за назе, тука са е свлекъл от Радецки оня младеж с четата и после е видел къв пуст пустиняк е тоа край и му е станало ясно, че целата му намера е кауза пердута, де има ена прикаска.
С правилната организациа я ви каам, че ено 55 процентове ше подкрепат референдуня за независимос и ше си станеме оделна дражава, моо напраиме конкурс за име – Пустиняк, Музовирландиа, Прибиванье, чакаме ваще предложениа. Ше речете другите 45 процентове каде са губат? Ми тава са циганьете и ониа от герб като им земат по две кебапчета и ониа ше се опитат да ми провалат референдуня. Я като ма сполете таа голема идеа у кухата лейка, рекох да ги онодем у фейсбука, да напраим сондаж на общественото мненее. И те тогива стана ентересно. Що я им викам глейте сеги пичове, ена нова дръжава требва да смае целио свет сас своите иновации. И примерно требе пръвом да измисли стартегиа за развитие на селскиа торизам. За таа цел ше викнеме бай Глигор, казанжиата от Добролево, що той има опит у селскиа торизам и знаа ка да прибира на тористете по два лева за прекопана фитириа у градината и други подобни хитрости. Ама моо допълниме стартегиата с такиви екстри като посещение на оремаго с прибиванье накраа, посещение тиймбилдинг на циганската маала, па с прибиванье, ама вече от стран на циганьете, дирекна онлине враска с казаня за рикиа и други подобни.
Некой си човек на име Момчил предложи у новата дражава да нема данаци. Те тава вече е добро. Ше стане даначен рай и големите компании като Малкомек и Жужел ше си регистрират филиалете у Смояновци, Алтимир, Бръкачево, даже моо и офисе да отворат, ич да не е, се неко изоставена къщица ше се намери да им продадеме на преференциални цени. И после Момчил предлага ако некой прави белъ – прибиванье. Ако после па повтори – дирекно копанье. Децата да одат на даскало, коги си сакат, шестицата у бележника да им не е задълженее, а награда. А коги некой човечец сака да напраи нещо, примерно сайваня, да не вика неволята, демек дръжавата, а да си го напраи сам, може и с комшиите.
Неква женица Василка па предлага с тоо нашиа диалект, демек наречее, да си напраиме независим тятар, та да свлачаме по неко левец и с колтурни хуморески, па и народо да има зрелища, че оно сал с един леп се не живее. Появиа се и други предложениа за събиранье на такси, примерно да преградиме Дунава при Орехово и кой кораб сака да мине, бецален у брой, кеш или нАръка, обаче тука се самневаме, че ониа от ЕС баш нема мого да са сагласни, а неа добре да почваме истореата на новата дражава с военни конфликти, нали така.
Веси па кае, че ниа тукее така и така сме си свикнале да оцелеваме, нищо нема да ни уплаши и ше си напраиме дражавицата идиална. Кво му требва на човек, една свинкя, пилци, дръва, оремаг, те тава е. Що, вика, ниа и без референдун сме си на самооправленее, никой ни не брои за живи. А па Емил са е ваодушевил, вика летс мейк Северозапад грейт агейн. И после праи конструктивни предложениа да туриме по ена бариера откаде Новачене да кинеме билетчета на сите тиражии и приоданци, каде си доадат сал да земат от бабичката по неко буркань кисело зейе и кора пресни яйца. По пет еврака билетчето и хазната ше се напълни. Сал откаде Кнежа и откаде изток нема да тураме бариери, що и ониа орица са се скинале от мизериа и за тех ше имаме оупън бордърс, демек да са праат на бежанци и мигранте и да доадат при назе, та да са овеличи народонаселенеето. Да се напраи и ена трудова повиннос за сички мъдодрапляце, де чакат сал за пенциата на бабичката или мама и тате да пратат неко еврак от Италиа, сичкото плякор да бъде изринато от оремага и да оди да са учи да работи, дава им се по декар бостан, нивици, кукурузец и им се дава норма, толко и толко продукциа, иначе ше се наказваме. А па летоска да има колтурни мероприатиа, у секо градче да има концерте на Шабан, Миле Китич и Цеца, тогива ше просперират и пивоварни Ломско пиво, и Леденика и економиката ше дръпне напреде.
Милен даже предлага химн на новата дражавица да бъде „Кило горе, кило доле“ на Миле Китич. Туке обаче ше има ожесточени дебати по таа темица, що па друг човечец предлага химн да бъде „Трепни“ на Цеца, трети вика „Два галеба бела“ на Шабан, а по-дрътите ше сакат „Йорговани“. Ама те, ше се разбереме. Моо химна да го сменуваме секи месец, кво па толко.
А Тодар от Галиче, който предложи тоа сепаратизам още преду 3 годин, е изготвил целостен план за развиванье, който можем да опишем точка по точка като агитационен матриал, за да разберат ората кво а тава референдун и да ни не мислат, че ниа сме поредните смрадове, де сакат да се укикерат на влас и да краднат с гъзовете си.
Оф, майкоо, сал с тоа майтапец ше си останеме, що закъде сме без смех. Че сал сас сниманье на порутени къщи не става работата. Де тоа мерак да имааме и ние като каталунците, ониа горе щеа да ни имат уважението. Малко сал да ги подпрем и ше клекнат. Боклучаци. Ама апатия пуста. Затъпеле сме. И те така те. Бега, че ми стана сгруо и ми се дорева нещо.