Юлия Кръстева финтирала блестящо Държавна сигурност (из досието 'Сабина')

От стр. 4

Личното дело "Сабина", включващо цитираните дотук документи, съдържа 195 страници, на последната от които е приложена и снимка.

Приложението към личното дело на Кръстева съдържа 106 страници. Тук е личната кореспонденция на Кръстева от Париж с родителите ѝ в София и някои други писма до нея.

От писмата ѝ оперативните работници научават например кога синът ѝ Давид се научил да ходи на гърне; коя бавачка се нрави на Юлия и защо; за предстоящата очна операция на баща ѝ; за търсено лекарство; кога родителите ѝ са ходили на почивка и какво е било времето на морето; какви са отзивите на колегите ѝ във Франция за работата ѝ; за натовареността ѝ в университета.

Работно дело

Работното дело на Юлия Кръстева съдържа информация, напечатана на машина от щатни и нещатни сътрудници, на база разговори с Кръстева. Нито един документ не е написан и подписан от нея.

Настроенията, свързани с Пражката пролет, Китай, влиянието на Франция в арабския свят, палестинските организации, Френската комунистическа партия, културните среди в Париж са в центъра на интереса на Държавна сигурност.

Всяка информация е придружена от контролен лист, в който се посочва дали тя е придобита по инициатива на ДС или на агента; дали сведението е ценно или не, дали е достоверно.

Всяка информация, написана на база разказ или писмо от Юлия Кръстева, е оценена като "малоценна" или "неценна". Ето един пример за контролен лист и информационната бележка, за която се отнася:

Говорейки за събитията в Чехословакия от 1968 година, от Държавна сигурност са силно подразнени, че Кръстева и съпругът ѝ подписват петиция срещу репресиите, която е публикувана в "Монд".

По повод нейното обяснение, че са направили това "от човещина", Любомиров коментира, че този и други подобни доводи са "несъстоятелни". "Мъмри" я, че "те нямат никакво право да се месят във вътрешните работи на една суверенна страна, още повече, че тя лично никого не познава в тази страна и никога не я е посещавала".

Твърди още, че под влиянието на мъжа си напълно е застанала на маоистки позиции.

Следват още няколко незначителни за ДС сведения.

Делото завършва с изрезка от "Нувел Обсерватьор" и превод на интервю с Юлия Кръстева. Тук тя открито говори за режима в България.

Материалът е озаглавен "Юлия Кръстева: За какво се използват интелектуалците?", а в отговор на първия въпрос Кръстева споменава, че е в положение на "заточеник" по причини от "биографичен характер". Журналистът моли за уточнение и Кръстева посочва, че е "така да се каже, чист продукт на една "социалистическа" система".

Тя разказва за комсомолската организация, за "марксическото правоверие", за пречките пред свободното изразяване и засяга една от зловещите страни на режима:

"... шумът на асансьора сутрин преди 6 ч., който винаги може да означава нещо друго, а не един асансьорен шум: било то арестуване или интерниране". Тя не пропуска и извършвания подбор още от първите класове, при който имат значение не способностите на децата, а партийната принадлежност на родителите.

Интервюто, взето от Жан-Пол Антонен, е последният документ в 77-страничното работно дело на Юлия Кръстева.