Освободеният управител на ДКЦ ''Александровска'': Всички болници се борят за персонала си, а ние сме разграден двор

Янка Петкова Последна промяна на 08 декември 2022 в 14:04 1918 0

д-р Чавдар Еленков

Снимка Архив

д-р Чавдар Еленков, бивш управител на ДКЦ "Александровска"

Имаш управител, който оглавява едно от най-печелившите звена в болницата ти. Звено, което дори по време на пандемията отчита печалби и е сред малкото причини специалистите да не напускат затъналото в дългове лечебно заведение. Ръководителят му е сред малкото ти успешни мениджъри, въвел в практиката на доболничната помощ клиничните изпитвания. Освен това след броени месеци му предстои пенсиониране. Въпреки това го освобождаваш и на негово място поставяш човек на престижна възраст, който до момента е ръководил затихваща болница, успешно погълната от друга в съседство. Отстрани подобна рокада изглежда "кон за кокошка", защото каквито и да са мотивите за това уволнение, те нямат нищо общо с професионалната логика. Поне това сочат фактите по случая с освобождаването от длъжност на управителя на Диагностично-консултативен център (ДКЦ) "Александровска" д-р Чавдар Еленков.

Д-р Еленков, как се случи Вашето освобождаване?

Дойде едно писмо, с което ме уведомиха, че от 29 ноември ме освобождават от длъжността управител на ДКЦ "Александровска". Няма мотиви, те не са и длъжни да посочват. Заповедта за уволнение е на Съвета на директорите. Аз отговарям пред него. Никой не ме е повикал да ме попита нещо, да ми направи забележка или просто да се поинтересува какво върша. Новият съвет на директорите е назначен от 1 октомври, когато се смени ръководството на болницата. Съветът се състои от трима души, двамата са стари членове, новият е изпълнителният директор на болницата (проф. Атанас Йонков, б. а.), който беше избран наскоро. От встъпването му в длъжност през октомври, с него сме се срещали само веднъж, за да ми поиска оставката. Тогава използвах срещата, която беше ограничена във времето, за да го информирам, да знае какво се случва в ДКЦ-то, ако го интересува, но... 

Както разбирам от отчета за дейността на центъра, с който разполагаме, това звено на болницата е от малкото печеливши. Може би не са Ви повикали, защото видимо мотив не съществува? 

Аз вярвам на финансовия анализ. Мога да цитирам по години какво се е случвало и финансовите отчети от 2012 до 2021 г. го доказват. Работили сме изключително по изискването на Търговския закон, били сме екзактни изпълнители и като ръководство. Съобразявали сме се единствено със закона. Това може да се докаже, да се направи справка, но никой не иска да се занимава с фактическата страна на нещата. Печалбата от 2012 досега мога да цитирам до стотинка. Последните години, когато имаше ковид и знаете какво беше в здравеопазването, ние имаме най-голяма печалба. През 2020 г. годишната ни печалба е 156 000 лв., за 2021 г. е 96 000 лв. Такива са цифрите, но никой не се интересува.

В момента кой ръководи центъра?

Има процедури. Внесени са били документи за регистрация на новия управител в Агенцията по вписванията, тя ги е върнала за поправяне, в момента тече нов срок, до петък, когато ще бъда заличен като управител, все още съм на работа.

Ще предприемете ли нещо?

Това е по-малкото решение, консултирах се с адвокат, подадохме възражение, съдът не го е уважил, така че освобождаването ми ще мине. Сега мисля в друга посока, ще стане ясно до Нова година. Това е мое право като лекар и гражданин. Още е рано да обявявам.

Познавате ли новия управител Любчо Пенев?

Лично не го познавам. Доколкото знам има над 20 години като управител на Белодробната болница. Икономист. 

Може ли Вашето освобождаване да предизвика негативни промени в дейността на ДКЦ "Александровска"?

Не бих казал, че ще настъпи драма със смяната на управителя. Зависи много от дружеството майка Александровска болница. Там нещата са драматични не от вчера и днес, и това не е тайна. Болницата има огромни просрочия. Това е проблем в правомощията на принципала – извъртяха се трима министри, решение няма. Болницата пропада, но  решението не е в нея. Не може сама да се спаси. При просрочия 2/3 от оборота, това е огромна тежест, няма  предприятие, регистрирано по Търговския закон, което само да излезе от тази яма. Затова всички неблагополучия в болницата, при недалновиден мениджмънт, биха могли да се отразят и на дъщерните ѝ дружества. Там е най-голямата заплаха.

"Александровска" има три дъщерни дружества, другите две нямат никакви възможности и гравитират около нулата. Макар и печеливш, диагностично-консултативният център има оборот 5% или една двадесета от оборота на болницата. Няма как една такава малка структура да помогне ефективно с финансови средства на голямата. В момента, по договора между болницата и ДЦК-то, 50% от печалбата на центъра се превеждат към дружеството майка Александровска болница. Но това е нищо за болница в такова тежко състояние. Така че центърът помага по друг начин, тъй като в последните години се грижеше за материалната база на доболничната ѝ помощ. Болницата не е отделила никакви пари, но това трябва да го види човек, който разбира.

Защо центърът е важен за болницата?

Смисълът на ДКЦ-то беше да генерира средства, за да се грижи за материалната база и по този начин да привличаме пациенти. Защото не е тайна за никого, че материалната база на Александровска болница е от десетки години и в разруха. Центърът инвестираше в поддръжката на 45 кабинета. Това е ежедневна инвестиция. В тези 45 кабинета идва цялата публика, която след това би могла да премине към болничните легла на Александровска болница. Пациентският поток влиза най-напред в тези кабинети. Че не продължава по-нататък не е вина на ДКЦ-то, защото условията в болницата са много лоши, ние сме много изостанали спрямо другите. Хората могат да избират и избират за себе си най-доброто. На никого не можеш да се сърдиш. Но центърът е врата, която трябва да бъде широко отворена и тази врата не трябва да се затваря, който и да дойде, а да се отваря още по-широко.

Как се развиваше тази дейност през годините, в които я ръководихте?

През 2010 г. центърът имаше около 34 лекари персонал, от които десетина бяха пенсионери. 10 години по-късно лекарите са 167. Това е най-големият успех. Освен това имаше една медицинска сестра, а сега са 13. Другият персонал беше 5-ма души, сега са 30. От 41 човека в началото сега 210 получават някакви доходи по втори, допълнителен договор. Това е важното. ДКЦ-то трябваше да бъде не 200, а 600 човека, както е моделът на частните болници. Там всички, които работят в болницата, имат договори с доболнична помощ, защото тя, във времето, в което живеем, ще има все по-голяма и много важна роля в здравеопазването. Това има изражение в макроикономически показатели, но се крие упорито и никой не иска да го оповести. В най-напредналите държави средствата, които се отделят за доболнична помощ спрямо болничната са едно към четири. Знаете ли колко е това съотношение в България? – Едно към девет. Ето това казва много.

Това са корпоративни интереси. Всичко минава през болниците. Това, при търговско предприятие, няма как да продължава. И сега се забелязват първи симптоми на корекция. Ако сте обърнали внимание, миналия месец здравната каса обяви, че средствата за болнична помощ ще бъдат коригирани с 8%, а за доболничната с 18%. Това е дребна работа, но е някакво начало и тази корекция ще продължава.

Ваши колеги, казват, че съществуването на ДКЦ-то до голяма степен е задържало специалистите в болницата.

Това е страничен ефект. Валидно е най-вече за медицинските сестри. Защото и в България всички здравни заведения боледуват от тази болест – липса на медицински сестри. В този материален свят за какво работят хората? За заплати. Ти даваш на сестрата една заплата в болницата, но в ДКЦ тя взема още една. Защо да се мести? Но ние трябва да създадем условия за това. Медицинските сестри не са субект по Националния рамков договор. Техните възможности са крайно ограничени и ние трябва да им дадем възможност да печелят достойно и да бъдат удовлетворени от това, което работят. ДКЦ е един много малък прозорец. Пак казвам 13 са сестрите при нас – нищо не е. Но ние нямахме условия за повече. Условията са такива, не можем да се разширим. В началото, когато писахме концепцията, това беше 2008 -2009 година, посочихме, че условието, за да бъде успешно едно такова начинание в доболничната помощ, е всички лекари, които работят в болницата да участват и в доболничната структура, както е в големите частни болници. Идете в една частна болница и ще видите този модел там. Ние не можахме да го осъществим.

Знаете ли защо дойдоха хората в ДКЦ-то? Защото получаваха висок процент. Това са икономически стимули, но за да заработят един-два месеца не стигат. От 34 лекари сега са 167, за всеки лекар сме се борили да го убедим, че работейки в ДКЦ на Александровска, той ще получава поне толкова, ако не и повече по договор, това са светли приходи. Всеки си плаща данъците и може да печели достойно и на същото място, където работи, а не да ходи по други ДКЦ и в медицински центрове. Затова сме ги убеждавали. Но ни трябваха 10-11 години. Не става толкова лесно, защото когато никой не ти помага ... Всички болници се борят за персонала си, а ние сме разграден двор – кой където иска да работи.

В какво състояние заварихте ДКЦ-то, когато станахте негов управител?

Не беше ДЦК тогава, беше мижав медицински център с оборот около 650 000 лв. годишно. В годините успяхме да се преборим с доста административни трудности, тези трудности идваха от територията на Александровска болница. Нито НЗОК ни е виновна, нито другите ДКЦ-та. НЗОК разполага с финансов ресурс в национален мащаб, до който всеки може да се докосне и да го усвои, колкото му стигат силите. Никой не ти пречи да го усвоиш. Има доста дейности, които можеш да развиеш и Касата ги плаща.

Стига да да си достатъчно предприемчив...

Така е. Ние развихме една друга дейност – клинични проучвания. Това е първото ДКЦ с такава дейност. Не е забранено от закона. Това, че не го развиваш, значи, че не знаеш или не можеш. Ние започнахме през 2016 г., защото по-рано имаше организационни проблеми, регистрации и т.н. и от 30 000 лв., в началото, миналата година имахме 200 000 лв. приходи.

За клиничните проучвания трябва да намериш субект, който да ти ги възложи. Това е един много конкурентен пазар. Клиничните проучвания отиват там, където се върши качествено дейността. Където има пациенти. Така че нещата са свързани, ако нямаш пациенти, няма как да ги привлечеш. Ние станахме интересни, когато се увеличиха пациентите ни. Говоря за след 2015-2016 година. Дотогава натрупвахме имидж. Това е един много строго регулиран, легален бизнес. От този бизнес печелят лекарите, печели ДКЦ-то и всички, които се докосват до него. Но няма никакви възможности за недобросъвестност. Контролът не е български. Не можеш да излъжеш чужденец, който е дошъл да си свърши работата. Той ти казва – "докажи ми, че си свършил това, ние ще направим извода". Така стоят нещата.

Излиза, че при Вашето управление ДКЦ "Александровска" е заработил на пълни обороти?

Не на пълни обороти. Можеше да заработи на три пъти повече обороти. Но това е въпрос на колективни усилия не само на един човек. Колкото и да е предприемчив, той е лимитиран. Защото дъщерните дружества са лимитирани от компетентността на дружеството майка, в случая Александровска болница. Там компетентността е в точката на замръзване и ние трябва да играем на това хоро. Не може по друг начин. Затова сме лимитирани, за което съжалявам, но това е...

Значи е имало възможности, които не са били използвани?

Разбира се! Здравната каса, законът ни дават всякакви възможности. Те не са ни виновни, че не сме ги използвали. Пак ще дам за пример частните болници – когато започне да функционира една частна болница собственикът знае какво ще прави, откъде ще дойде финансирането. Личните лекари, индивидуалните и групови практики, специалистите, медицинските центрове и лаборатории, ДКЦ - всичко това е в доболничната помощ. Тя има отделно финансиране от болничната. На пазара на медицинските услуги трябва да се развиват успоредно двете дейности. Ние гледаме само болничната помощ. Другите източници на доходи през пръсти. Това е резултатът от неглижирането на доболничната помощ.

В нашето здравеопазване като че ли всички са фиксирани в клиничните пътеки.

Да, а големите средства тепърва ще дойдат в доболничната помощ. Там се увеличават, защото рентабилността на продукта е много по-висока. Няма я тази тежка административна зависимост като откриеш болница. COVID-19 отвори очите на тези, които могат "да видят". Всяка криза отваря нови възможности, казали са го китайците. Знаете трендът какъв беше – ще правим болници, болници, вече не знам колко станаха в София. След ковид кризата се оказа, че това не работи, защото всички болници бяха парализирани. Особено многопрофилните. Ние затворихме отделенията и лекувахме само ковид, но това не стига, защото персоналът трябва да получава заплати. Къде погледнаха тези, които виждат по-далече – в доболничната помощ, защото там инвестициите са по-малко, а времето за възвращаемост е много по-кратко. 

Кризата с ковид отвори нови хоризонти, но за хора, които могат да ги видят. Тези, които гледат в миналото, няма да ги видят. Страхувам се, че Александровска болница това я чака. Ситуацията е много трудна, а ние сме субординирани от политическия хаос. Това също я усложнява и води държавните структури към упадък, което е жалко, но такова е времето. Всъщност това е удобно оправдание, но не върши работа.

Д-р Чавдар Еленков завършва медицина във Висш медицински институт, София (1982). Придобива специалност по урология (1994), има свидетелство за професионална квалификация по „Здравен мениджмънт” от УНСС (2005) и магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ от ФОЗ, МУ-София (2014). Работи в УМБАЛ „Александровска“ от 1992г., като в периода 12.2005 – 03.2009 е член на Съвета на директорите, а от 04.2008 – 10.2008 – зам.- директор по лечебната дейност на болницата. От 2009г. до настоящия момент д-р Еленков е управител на ДКЦ “Александровска” ЕООД.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови