Нова археологическа звезда изгрява в Турция - Карахан тепе

Мира Баджева 27 септември 2021 в 17:25 23884 0

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

Мащабният археологически проект Taş Tepeler (Каменни хълмове) беше анонсиран от турския министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой по време на серия специални събития в края на миналата седмица в главния град на турска Месопотамия - Шарлъурфа.

Министър Ерсой пристигна на място, за да разгледа най-новите разкопки и експозиция с последните уникални находки в Археологическия музей на Урфа в присъствието на журналисти от 26 държави.

Сред турските Каменни хълмове, Карахан тепе е изгряващата археологическа звезда. Намира се на 35 км от прочулия се вече Гьобекли тепе, смятан от учените за най-древния култов комлекс на планетата и включен през 2018 г. в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО.

Карахан тепе се издига насред пустинен и скалист природен парк близо до сирийската граница и все още не е отворен за туристи.

Според археолозите в Карахан тепе можем да видим първите в света свидетелства за уседнал живот и за социални общности. Оттук започва трансформацията на човечеството към "вкореняване" - през обработването на земята (с първите посеви на пшеница) и опитомяването на диви животни. Именно по тези места временният подслон (на дотогавашните ловци събирачи) става дом, а постоянните жилища образуват първите селища по времето на неолита. В построените монументални структури хората отблизо и отдалеч се събират за общи ритуали. Там са открити още доказателства за първо използване на керамика от човека, за първи търговски инициативи и т.н. Отличителна за Карахан тепе е неговата "зала с фалосите", където са се извършвали най-вероятно ритуали за плодовитост (на снимката).

Турската държава е предвидила 58 млн. лири за археологически разкопки идните 3 години (първоначалният бюджет е бил 1,9 млн). Предстоят археологически проучвания в 7 от набелязаните с геомагнитни проучвания 12 площадки в района на Урфа (в цяла Турция те са общо 147). Отделно още 127 млн. лири ще се вложат за туристическа инфраструктура и промотиране на научните достижения (като Световен археологически конгрес за неолита в Шанлъурфа през 2023 г., например.) По проекта работят 8 университета, 8 международни института и музеи от Япония, Русия, Германия, Англия и Франция. "Защото не туризмът е сред приоритетите ни сега, а научните изследвания, резултатите от които искаме да споделим със света", увери чуждестранните медии министър Ерсой. Преди неговата пресконференция журналистите разгледаха Гьобекли Тепе и изключителния Археологически музей в Шанлъурфа. Според познатото на науката до момента човечеството е заченато именно в Гьобекли тепе, което може да бъде наречено "кота нула на Историята". Мястото наистина напомня на утроба, и името му е такова: Гьобекли тепе (Кореместият хълм).

Гьобекли тепе е най-старият култов комплекс на планетата - датиран отпреди 11 600 години (ерата на докерамичния неолит), построен 7000 г. преди египетските пирамиди и 6000 г. преди Стоунхендж. Намира се в най-югоизточната част на Турция - Месопотамия, насред надиплена като коприна земя, близо до могъщата река Ефрат, на 15 км от древния библейски град Едеса (днешна Шанлъурфа).

Мегалитният храм е открит през 1994 г., разкопките му са заслуга най-вече на учените от Германския археологически институт и от страхотния музей в Урфа, а турската държава прави огромни усилия да го консервира и популяризира.

В утробата на хълма сякаш е приютен ембрионът на нашата цивилизация, буквално свит "на кравай" сред 14-тонни колони, които образуват голям концентричен кръг (и няколко по-малки).

Гьобекли тепе е още рождено място на човека като творец и на пластичните изкуства като цяло. До нас са достигнали от тук първите изображения на живи същества: насекоми, влечуги, птици, диви животни и хора (главно мъже), както и най-старата скулптура на човек в естествен ръст (оригиналът й е в Археологическия музей на Урфа).

Двете високи 7 метра Т-образни стели (стълбове) в центъра на Гьобекли тепе напомнят удължени човешки фигури и според някои теории изобразяват божества. Предполага се, че са без глави (и съответно без лица) и това показва връзката им с божественото и нейната универсалност. Ритуалното им предназначение и символика тепърва ще се разкриват - тяхната мистерия е едно от най-големите предизвикателства пред световната научна мисъл днес.

Гьобекли тепе осен това обръща досегашните представи на конвенционалната история и археология, които твърдят, че религията е възникнала в уседнали общества, преминали през земеделската революция и одомашняването на животни. Храмовете на Гьобекли тепе обаче са строени от ловци и събирачи поне 2000 години преди първите селища и следи от земеделие и животновъдство. Новите находки са предизвикателство пред учените, защото подлагат под съмнение досегашните постулати и не отхвърлят възможността религията да се окаже причина за уседналостта, а не обратното.