Такъв човек съм, че няма да си причиня опашки за тестове, пък треперене за резултатите, пък после опашки на границата и треперене дали таймингът на корона-теста ще ти съвпадне с QR-кода. Все си мислех, че ограниченията ще паднат. А те не паднаха и така си останах цяло лято без море, ако не се броят няколкото прибежки до нашето Черноморие, което само по себе си не е лошо, но не е онова откъсване от самсарата, след което да кажеш - ето, починах си за цяла година, ще изкарам до следващото лято.

Затова така стръвнишки се метнах на чартърите на Emerald Travel, почти веднага щом пак ги пуснаха. От една страна, това е отчаян опит да събера последното слънце от есента, за да стигне за цялата зима.

От друга страна, бе прекрасна възможност да видя как се прави туризъм по време на ковид и как една от най-туристическите страни е направила така, че хем да ограничава разпространението на вируса, хем да не си съсипе сезона.

При избора от чартъри между Бодрум и Анталия, избрах Анталия - предполагам, че защото е по на юг, а някак си не вярвах, че в Турция е достатъчно топло.

Оказа се, че октомври е най-хубавият месец за море в Турция. Не го знаех, затова предполагам, че и други не го знаят и искрено го препоръчвам. Температурата на въздуха е 36 градуса, на водата - 26 градуса. Морето е спокойно, а денят - достатъчно дълъг.

Турците разказват, че в последните години сезонът се измествал все повече и тази година очакват да закачат дори и първите дни на ноември, но това не е сигурно. Полети от София със сигурност има до края на октомври, дотогава и прогнозите са за температури над 30 градуса.

Противно на очакванията сезонът не е слаб. Хотелите са заети между 70 и 85% от капацитета си, основно от чужденци, а причината за спасения сезон са и адекватните мерки.

Още на летището те посрещат табели, че носенето на маски е задължително. Минава се през термокамери. В бусовете, които осъществяват трансфера от летището, раздават безплатни маски, а на вратата е сложен дезинфектант. Шофьорите задължително са с маски и държат пътниците също да останат с маски по време на пътуването.

Попаднах в едни от най-хубавите хотели. Не мога да гарантирам, че във всички мерките са толкова добре уредени, но разказвам това, което съм видял.

Основното правило е, че извън хотела всички са с маски. На влизане в хотела първо ти мерят температурата и чак след това можеш да ги свалиш. На рецепцията има датчици и светват надписи "Пазете социална дистанция", ако се доближиш прекалено до друг човек.

На входа на всеки от хотелските ресторанти безплатно се дават маски. В шведските маси вече не можеш да бъркаш сам. Всяка е ограден с висока преграда. Посочваш на персонала какво искаш и той ти го слага в чинията.
Иска ми се това да продължи така и след края на епидемията. Не можете да си представите колко храна изхвърляхме преди - говорим си с Гюзел, която е мениджър по продажбите в прекрасния петзвезден хотел Nirvana Mediterranean Excellence, в който имах щастието да отседна.

Гюзел има странна съдба, която сама по себе си заслужава да се разкаже. Много висока млада блондинка с типичния вид на красива рускиня. Родена е в Москва, но по произход е татарка. Езикът, който си говорили вкъщи, е татарски - доста различен от турския, но все пак от това езиково семейство. Преди десетина години Гюзел попаднала на концерт на Таркан в Москва. Толкова й харесал, че решила да научи турски, което станало неочаквано лесно. Започнала работа като преводачка в туристическа агенция. Работата й я довела в Анталия, а там се запознала със съпруга си турчин, а няколко години по-късно взела и турско гражданство.

Огромният петзвезден комплекс Nirvana с ръка на сърцето мога да кажа: е най-хубавият хотел, в който съм бил. Мястото е кътче от рая - на около 30 км от центъра на Анталия, точно там, където скалистите планини на древна Ликия се сблъскват с морето.

Половината от стаите са луксозни фамилни къщи. Другата половина са бунгала от кедрово дърво, всяко със собствен двор, ограден с кипариси. Гюзел ни обяснява как решава на кого да препоръча удобствата на фамилните къщите и на кого - уединението на кедровите убежища.

Когато идват хора от рядко населени страни - например Литва и Латвия, винаги харесват повече луксозните фамилни жилища. У дома уединение си имат, даже им е в повече. Като се върнат в родината си, сякаш искат да разкажат докъде е стигнала цивилизацията, колко напред е отишло обслужването, грижата за клиента, луксозните услуги.

Ако човек обаче идва от мегаполис - например Москва, Киев или Берлин, тогава преценката е по-сложна. Фамилните къщи са по-подходящи за хора, които искат да се похвалят къде са били. Тях не ги притеснява, че има видимост към терасата им, защото на нея играят децата им, а те искат всички да видят как са се погрижили за децата, какво хубаво море са им осигурили. А ако двойката е без деца, Гюзел има секунди да прецени дали са влюбени или не - влюбените слага в дискретните кедрови къщи, а тези останалите - в лукса, с който можеш да се фукаш.

В комплекса има 3199 дървета. Повечето от тях вековни кедри. Цялата територия на хотела е национален парк, един от най-красивите и пазени, не само в Турция, но и в света. Собствениците нямат право да отсекат или увредят нито едно дърво, а държавен лесничей редовно минава да провери дали това условие се спазва. Предишните собственици са били французи и хотелът е бил затворен комплекс само за французи, но това се оказало неефективно. Опитали да увеличат броя на стаите, но турската държава им напомнила, че нито едно дърво не трябва да пострада. Така собствеността се сменила, а заедно с нея и клиентелата - сега гостите са основно богати руснаци, германци и по-малко сърби.

Почти 100% от персонала говори много добър руски. Почти всеки от персонала ни казва "Добър ден!" и "Благодаря!" на хубав български. Българи идват по-рядко, затова само няколко думи знаят. Ако станат повече, ще видите как от само себе си ще научат и български. Разбрали са, че е по-добре за тях, ако говорят езика на госта и много се стараят, обяснява ни Гюзел.
И обслужаването, и ковид-мерките са ориентирани около тази логика - кое е по-изгодно. За разлика от България, където водещото за спазването на мерките е страхът, в Турция мерките се спазват, защото така е по-изгодно. Ако ги спазваме, ще има по-малко заразени. Ако заразените са малко, ще има туристи, е логиката на турците. Ако има туристи, ще има работа. Много малко са хората, които се страхуват, че ще умрат от вируса. Повечето са със съзнанието, че по-скоро участват в масов театър, но с удоволствие участват в него, защото добрата игра гарантира работа и пари.

Сервитьорите са се научили да разпознават кой от туристите наистина се страхува от вируса и на кого цялата тази работа му е досадна. Ако възрастна двойка германци продължава да седи на масата с маски, въпреки че няма никой на по-малко от 5 метра, обслужаването е подчертано педантично, по ориенталски натруфено педантично. Хирургически ръкавици, обливане с дезинфектанти, подчертана дистанция. Ако туристът демонстрира презрение към мерките, персоналът тутакси успява да му намекне, че е на негова страна, но к'во да правиш - налага се да играем театър. Но дори и в този случай маските не се свалят, нищо, че е 36 градуса.

Какво се прави, ако все пак някой се зарази?

Изолира се в самостоятелна стая. За целия сезон в хотела е имало само два такива случая. Гостите са прекарали по един-два дни в изолация, после са отпътували за дома си, а хотелът им е върнал парите за неизползваната почивка.
По-притеснителна обаче е друга хипотеза - какво се прави с човек, който е бил в контакт с болен? Още на борда самолета се попълват анкетни карти, в които се описва в кой хотел отиваш. Ако някой от пътниците в самолета се разболее, турските здравни власти за отрицателно време издирват всички, които са седели около него на борда. Веднага им се правят тестове, но дори те да са отрицателни, контактните лица трябва незабавно или да напуснат Турция, или да се изолират. За целия сезон в хотел Nirvana този казус е възниквал само веднъж, но все пак е риск, който трябва да се има предвид. В този случай хотелът също връща парите за неизползвания престой.

Най-добрият хотел за деца

Случайността ме отведе и в хотел, в който едва ли някога би ми хрумнало да отида. The Land of Legends Rixos е нещо като турския Дисниленд - специализиран за семейства с деца хотел, който не е на брега, но и не е нужно, защото целият е увеселителен парк: с влакчета на ужасите, водни пързалки, делфинариум (с моржове и белуги, освен с делфини), пингвини, лодки с приказни персонажи. Стаите са изрисувани с герои от анимационни филми, във всяка има плейстейшън и играчки. Изобщо - живот в приказка.

Как прилагат мерки за стотици деца на възраст между 1 и 10 г.? Доста просто - оставяш децата на мира и прилагаш мерки към родителите им. Маски има буквално навсякъде, персоналът ти ги набутва в ръцете всеки път, когато се засуетиш и почнеш да си бъркаш в джоба, за да си търсиш маската. С маски е дори персоналът по водните атракции. Ненатрапчиво почти навсякъде е осигурена социална дистанция. Надуваемите дюшеци, с които се спускаш по пързалките се дезинфекцират след всеки човек. Температурата се мери по няколко пъти на ден, аниматорите успяват да представят това като игра. Резултатът - нито един заразен гост.

Минутка за реклама

Сега минутка за реклама, която правя безплатно. Изкарах си толкова хубаво и съм толкова доволен от туроператора, че с чиста съвест го препоръчвам. Той се казва Emerald Travel и това е сайтът му. На страницата най-напред ще видите оферти за новогодишната нощ, но ако го разцъкате или се обадите на 0700 1 43 43, ще установите, че до края на октомври има чартъри, които могат да ви заведат до последното късче от лятото. А от позицията на доста претенциозен турист, мога да гарантирам, че си заслужава.

------

Снимки: Nirvana hotels и Лили Попова