Историята на сагата ACTA

Последна промяна на 01 февруари 2012 в 15:23 2579 0

Nelly_Ognyanova
Nelly_Ognyanova
В личния си блог професорът по медийно право Нели Огнянова публикува хронологията на сагата ACTA. Публикуваме текста без съкращения и промени. ACTA, търговско споразумение за борба с фалшифицирането, беше подписано от България на 26 януари 2012.  Дори само на това основание АСТА ни засяга и интересува. В цялата проблематика на АСТА има акценти, които заслужават анализ. Особено внимание заслужават: (1) АСТА от гледна точка на съвременните демократични стандарти за нормотворчество и (2) АСТА по същество от гледна точка на целите, регламентираните баланси  на интереси в цифровата ера, възможните ефекти   и степента на гарантиране на комуникационните права. Разговорът по тези два въпроса има историческа част, която заслужава да се припомни, доколкото има публична информация за нея. През 2008 г. Европейската комисия приема   стратегия за правата върху индустриалната собственост. В т.6.3. се предвижда ЕК  да работи за постигане на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането.  Съветът през септември 2008 г. потвърждава началото на работа върху АСТА. Първият известен отказ на Съвета да предостави информация за споразумението се появява на сайта на  FFII през ноември 2008 г.  През следващите три години този стил на непрозрачност е основна тема  (писмото, с което Съветът отказва да предостави исканите документи относно ACTA). През 2010 г. парламентарна комисия на Европейския парламент (INTA) иска достъп до проекта. Отговорът от ЕК е “не може да ви предоставим нещо, което не съществува. Няма такова споразумение.” Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на канадски сайт. Становището по АСТА на Европейския надзорник за защита на личните данни от 22 февруари  констатира непропорционалност на трите удара, проблеми при трансфер на данни към трети страни, липса на прозрачност (коментар на становището). На 10 март Европейският парламент приема резолюция, в която се казва следното:
  • 1.  посочва, че от 1 декември 2009 г. Комисията има правното задължение да предоставя на Парламента незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата на преговори по международни споразумения;
  • 2.  изразява безпокойството си относно липсата на прозрачен процес при провеждането на преговорите по ACTA – положение, което противоречи на разпоредбите и духа на ДФЕС; изразява дълбоката си тревога, че преди началото на преговорите по АСТА не беше установена правна основа и не беше търсено одобрението на Парламента за мандата за преговори;
  • 3.  призовава Комисията и Съвета да осигурят обществен и парламентарен достъп до всички свързани с преговорите по ACTA текстове и изложения, в съответствие с Договора и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;
  • 4.  призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно заедно с партньорите си в преговорите по ACTA за изключване на възможността за всякакви по-нататъшни преговори с поверителен характер, както и да предоставят изчерпателна и своевременна информация на Парламента относно своите инициативи в тази област; очаква Комисията да представи предложения преди следващия преговорен кръг в Нова Зеландия през април 2010 г., за да изиска въпросът за прозрачността да бъде включен в дневния ред на тази среща, и да уведоми Парламента за резултатите от този кръг незабавно след приключването му;
  • 5.  подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;
  • 6.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;
  • 7.  приветства уверенията от страна на Комисията, че всяко споразумение за ACTA ще бъде ограничено до прилагането на съществуващите ПИС, без да се засяга развитието на материалното право в областта на интелектуалната собственост в Европейския съюз;
  • 8.  призовава Комисията да продължи преговорите по ACTA с цел повишаване на ефективността на системата за прилагане на ПИС срещу фалшифицирането;
  • 9.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;
  • 10. счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“;
  • 11. подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС;
  • 12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – страни по преговорите по ACTA.
Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на френски сайт  през юли 2010. През септември 2010   на сайта ЕurActiv  се появява информация, че проектът не е предоставен, нито може да бъде публикуван, както са искали депутатите от ЕП, поради позицията на САЩ срещу огласяването на проекта. На 9 септември 2010 Европейският парламент приема декларация  относно липсата на прозрачен процес за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и потенциалната оспоримост на съдържанието му. Европейският парламент:
  • 1.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага непряко хармонизация на законодателството на ЕС относно авторското право, патентите и търговските марки и че следва да бъде зачитан принципът на субсидиарност;
  • 2.  Заявява, че Комисията следва незабавно да осигури публичен достъп до всички документи, свързани с текущите преговори;
  • 3.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага ограничения върху справедливото съдопроизводство, нито да застрашава основните права, като например свободата на изразяване и правото на защита на личния живот;
  • 4.  Подчертава, че икономическите и иновационните рискове следва да бъдат оценявани преди въвеждането на наказателни санкции, когато вече са въведени граждански мерки;
  • 5.  Счита, че доставчиците на интернет услуги не следва да носят отговорност за данните, услуги по преноса и хостинга на които те предоставят, до степен, която би наложила предварително наблюдение или филтриране на тези данни;
  • 6.  Посочва, че всички мерки, целящи засилването на правомощията за трансграничен контрол и конфискуване на стоки, не следва да нарушават глобалния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарства.
След обявяването на края на преговорите Европейският парламент приема нова резолюция от 23.11.2010 , в която се казва, освен другото, че ЕП:
  • 5. изразява съжаление, че не са били оповестени всички преговорни текстове между 10 март 2010 г. и окончателния текст от 15 ноември 2010 г.;
  •  6.   изразява съжаление, че тези преговори не се проведоха и Споразумението не беше сключено в рамката на съществуващите многостранни форуми (напр. СТО и СОИС), което е причина за настоящото тясно участие в тях, тъй като бяха изключени повечето от развиващите се страни;
  •  7.   отбелязва, че членството в ACTA не е ексклузивно и позволява на развиващите се страни и страните с бързо развиваща се икономика да се включат; затова приканва Комисията да се въздържа да налага споразумението на развиващите се страни и да призове другите страни по ACTA да се съгласят, че процедурите и условията за присъединяване към ACTA следва да бъдат подходящо гъвкави и да отчитат равнището на развитие на присъединяващите се страни съгласно заключенията на Съвета относно съгласуването на политиките за развитие;
  •  8.   призовава Комисията и Съвета да изяснят правното основание; приканва Комисията да изясни разделението на компетенциите между Съвета и Комисията по отношение на раздела за наказателно правоприлагане в ACTA, включително по отношение на парафирането му; настоява на Парламента да бъде представено доказателство, че правното основание за преговорите по ACTA съответства напълно на Договора от Лисабон, преди споразумението да бъде парафирано;
  •  9.   приветства многократните изявления на Комисията, че прилагането на разпоредбите на ACTA – особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда – напълно съответстват на достиженията на правото на ЕС и че споразумението няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим;
  •  10. настоятелно призовава Комисията да се ангажира да предостави на Европейския парламент писмени доказателства, своевременно преди парафирането на споразумението, че ACTA няма да възпрепятства хармонизирането на изключенията и ограниченията за авторското право и сродните му права в ЕС; че няма да ограничи бъдещо разширяване на изключенията и ограниченията отвъд изброените в Директива 2001/29/EО; че няма да изключи бъдещи политически възможности и юридически действия за разширяване на достъпа до творчески произведения предвид технологическия напредък чрез използване на изключения; че няма да ограничи законодателните възможности във връзка с осиротелите произведения или да попречи на държавите-членки да въведат закони за разширяване на достъпа до осиротели произведения, закриляни от авторско право, които да ограничават мерките против посегателството над такива права;
  •  11. призовава Комисията да потвърди, че ACTA няма да окаже никакво въздействие – сега и в бъдеще – на достиженията на правото на ЕС в областта на основните права и защитата на данните и продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС и Директивата за електронна търговия.
През 2011 г. се появиха обстойните експертни анализи. Беше публикувано становище на 27 водещи учени от университети и изследователски звена в Страсбург, Лондон, Кембридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и др., според което споразумението АСТА не е напълно съвместимо с правото на ЕС. Според становището
  •  АСТА предвижда наказателноправни мерки за нарушения в областта на интелектуалната  собственост, което е по същество извън обхвата на правото на ЕС.
  •  АСТА не предвижда в същата степен защитата, предвидена в правото на ЕС,  за частни субекти с нетърговска цел.
  • Учените посочват общо 16 основания  и призовават ЕП и държавите – парламентите и правителствата – ако не се предприемат мерки по отношение на съществените отклонения от  правото на ЕС и сериозните  основания за загриженост за правата на човека и справедливия баланс на интереси, да не подкрепят споразумението.
  • АСТА не трябва да се приема, докато не включи мерките за защита, които съществуват в правото на ЕС и международното право, се казва в становището.
ЕК отговори, че АСТА не ограничава свободата. През септември 2011 се появи проект за решение на Съвета, заедно с обяснителен меморандум,   който е приет и който изразява волята на държавите по същество и по процедура – от гледна точка на съответствието на споразумението с правото на ЕС. На 1 октомври 2011 споразумението е открито за подписване и подписано от осем държави:  Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур. Ще бъде открито за подписване до 1 май 2013. Ще влезе в сила след ратифициране от шест държави. Правителството на България одобрява решение за присъединяване към АСТА през ноември 2011, изменено през януари 2012. 11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2 На 26 януари 2012 в Токио  22 държави от ЕС, вкл. България,  са подписали АСТА. Пет държави от ЕС не са подписали: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия. Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите.  Пленарният вот се очаква през юни. * Проектът е изменян във времето, според експертите някои от първоначалните идеи са отпаднали.  Но това не отменя факта, че не само гражданите, но Европейският парламент е неинформиран за хода на изготвяне на споразумението. Напълно излишно е да се коментира достъпът до проекта на национално равнище.  Информационната асиметрия е основа за асиметрия и по същество. Хрониката е основа за анализ на други два кръга въпроси:
  • каква е правната природа на АСТА, защо се налага да се подпише отделно от ЕС и отделно от държавите от ЕС, какви са ефектите по всяка от двете линии и
  • какъв е предметът на АСТА, целите, балансът на интереси  – и какво може да се очаква от мерките, предвидени в това споразумение.
Двата кръга въпроси изискват различна експертиза.  И са теми за отделен анализ. Който следва.   Източник: nellyo.wordpress.com

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !