Преди години спешните телефони се обединиха в един общ – 112. Той е международен и важи за целия ЕС. По примера на Щатите с техния 911. До тук добре. Само че у нас, като почти всичко останало, и това не върши работа.

За 6 месеца и половина съм звънял 4 пъти на т. нар. спешен телефон и нито веднъж не са се отзовали.

Един път за камион на околовръстното шосе, който ръсеше чакъл. Искаха ми номер на камиона, казах им го. Въпреки че пред камион не е хитро да се кара, а зад него беше почти невъзможно. Добре, че имам хендсфри, та съумях да го следвам от връзката с „Драгалевци“ чак до „Бъкстон“, където той зави явно за някакъв строеж. Наложи се през цялото ми следене да им обяснявам откъде минава, с колко кара, каква марка е и къде точно е завил. Дадох си името, сътрудничих през цялата им тромава система. Направих си труда да се отклоня от собствения си маршрут, за да видя дали ще има някакви последствия – ами нямаше. Нито някой го спря, нито после бяха изчистили пътя.

Друг случай беше отпреди месец, когато на връщане към София след невероятно готин уикенд по магистрала „Люлин“ малко след Дупница ме изпревари някакъв джигит в аварийната лента, изравни се с мен, колкото да ми направи знак, че съм луд, и отпраши с мръсна газ. Очевидно съм карал с „бавната“ разрешена скорост за магистрала в средна лента. Защо не ме задмина отляво, както се прави, само той си знае. Тогава се движих с мотоциклет и нямах възможност да карам и говоря едновременно. За това на първата отбивка за селце спрях, свалих шлема, обадих се и се започна: „Ама с каква кола? Какъв е номерът? Кой модел на съответната марка? Какъв цвят е колата? Колко са били в нея? Коя година е моделът? А вашето име? Благодаря за съдействието, ще предадем на колегите.“

След това се върнах на магистралата и настъпих газта, за да видя има ли резултат. До столицата имаше на цели две места пътни полицаи, спрели разни автомобили, но нито един от тях не беше посоченият от мен. И тъй като, както знаем всички, проверките от пътни полицаи обиновено „изяждат“ по 20-ина минути, а мойто обаждане заедно с отбивката и връщането на главния път отне не повече от 5 мин., просто нямаше как да го пропусна. 

Третият случай бе идентичен, само че в града и няма да го описвам.

А последният бе за шумни съседи, които цяла нощ крещяха нечленоразделни звуци. Сигурно са имали повод, определено бяха почерпени, но в делничен ден е „меко“ казано дразнещо. Позвъних на 112 и обясних ситуацията, а оттам ми поискаха моя адрес!?! Вежливо обясних, че не се обаждам, за да докладвам себе си. Трябвал им, за да могат „колегите“ да се ориентират, след като не знам точния адрес на тези, от които се оплаквам. Дадох си адреса и обясних между кои преки се случва шумотевицата, на кой етаж, също и че е единственият светещ апартамент, а и се чуват от над 100 метра, сякаш са ти под прозореца. Диспечерът каза, че трябвало да говори с дежурния, защото ако нямало излас откъм улицата, нямало какво да направят, а такъв има, както вече им бях казал неколкократно. Последва някаква дебилна мелодийка в продължение на 5 минути. След това ми обясниха, че ще бъде пратен патрул до 10-ина минути да провери. И тъй като беше невъзможно да се спи, защото дори затвореният прозорец не водеше до съществена разлика в нощната "тишина", взех да чакам развитие по въпроса. Докато чаках, нервна съседка им изкрещя да се спрат вече, което доведе само до ответна реакция – още повече вряскане този път по неин адрес. След малко им омръзна и си продължиха купонът. Измина час от моето обаждане, патрул не се появи, а пияндурниците се умориха и така към 04:30 шумът спря.

И какво излиза? Ако имаш ситуация, която налага намесата на „органите“, няма да се случи. „Колегите“ имат нужда от подробно описание на всички детайли и за какво? За да не дойдат.

Това, което ми прави впечатление е, или че на този телефон дежурните са малоумни, или се насърчава саморазправа. И в двата случая смисъл от този дежурен телефон няма. Единствената полза е, че все пак някой ще вдигне слушалката. Какво от това обаче? Телефоните на доверието и секс телефоните също ги вдигат денонощно. Да оттам те цакат с пари, но може би съдействието ще е по-голямо. 

 Ами ако става въпрос за нещо наистина важно – като обир или нападение например? Сигурно се очаква да спрем извършителят, да му кажем да си сипе едно голямо, докато го описваме в детайли. Нали уж имало gps-и, можели да проследят обаждането от 112? Тогава кому е нужно това протакане и до кога ще даваме заплати на хора, които не вършат нищо?

Никой не очаква да сме като в Америка, където, като се обадиш, дори не ти казват „Ало“, ами първо чакат да разберат за какво става въпрос и ако е случай с нападатели, не те издават. Никой не очаква да реагират за минути, но поне изпратете този „патрул“, за който сте казали, че ще дойде. Дори след час да е.

Ще завърша с виц, който четох наскоро:

Дядо звъни на 112 и казва „Обират ми реколтата.“ Оттам му отговарят, че в момента няма свободни коли. След малко възрастният човек звъни отново: „Не пращайте никой, застрелях ги всичките.“ След 10 минути пристигат специалните части и една камара полицейски коли и арестуват всички.
Полицай пита дядото: „Вие защо излъгахте, че сте ги избили?“ Дядото отвръща: „А вие защо казахте, че нямате свободни коли?“. 

________

*Материалът ни е изпратен от нашия читател Никола Георгиев, заглавието е на OFFNews.