Кметът Поли, депутатът Стефчо и крепостните селяни от Долно Осеново

Ина Тодорова Последна промяна на 06 October 2022 в 13:37 18000 6

Синът на кмета
Стефан Апостолов, син на кмета на Симитли Апостол Апостолов.

Ина Тодорова от София за първи път в живота си е участвала в избори като член на избирателна комисия. И е имала "късмета" да попадне в секция в района на Симитли - градът, в който командва кметът Поли, а синът му Стефчо редовно е избиран за депутат от ГЕРБ с рекордни преференции. OFFNews препечатва разказа на Ина Тодорова за "спецификата" на вота в село Долно Осеново от фейсбук профила ѝ и с изричното ѝ съгласие.

Така. Минаха поредните така наречени "избори". По-надолу ще употребявам думата избори и производните й за удобство, но още тук правя уточнение, че нямат кой знае каква връзка с корена на думата, от която произлизат.

Аз и Иван Маслянков бяхме, съответно, член и председстел на СИК в двете (различни) секции на село Долно Осеново, общ. Симитли.
Никога не съм била аполитична, винаги съм участвала в изборите в качеството си на избирател, но никога не съм стигала по-далеч. Този път се "навих" на това приключение, за да подкрепя усилията на детето си, което е силно ангажирано граждански. Включих се почти със срам, че той, който има целия си млад и уреден живот в Англия, вече цял месец гази доброволно и безвъзмездно, изцяло в свободното си време из българското изборно блато.

Но да се върна в Долно Осеново.

Като казах по-горе "приключение" сбърках, защото приключение навява асоциация за нещо приятно и забавно, а това не беше нито едно от двете. Село Долно Осеново е част (доста многолюдна) от феодалната Симитлийска община. Господар там е дългогодишният кмет на Симитли, Апостол Апостолов. Според хора от региона, с които говорих, там дори издигането на друг кандидат за кмет на местни избори е…как да кажа…нежелателно, та там винаги (за повече яснота и да не се разсейват електоралните единици) се гласува само за Апостолов, или както нежно му казват местните - Поли. От ГЕРБ. Може и да сте го мяркали като име в контекста на едни …отношения с Бойко Борисов, но нека да оставим любовта на младите и да се върнем на по-важните неща. До тук с предисторията и с това какво съм чула и прочела.

Оттук насетне историята е в първо лице. И единствено число, тъй като за членове от всички останали партии на двете секции, за удобство на изборния процес се бяха включили „доброволци“от селото. Иначе казано с Иван бяхме сами сред вълци.

Колко гласа имаме за Стефчо? Видео на Антикорупционния фонд

Задачата е ясна и отработена вече на предишни избори: да се избере за депутат с преференциален вот синът на гореспоменатия кмет на Симитли.

Синът се казва Стефан Апостолов Апостолов, разбира се кандидат на ГЕРБ и няма да е депутат за пръв път. С Иван бяхме подготвени за купен вот (с пари, разрешителни за строеж, просто страх или бог знае какво) и купища хора, които да гласуват по предварително указания подходящ начин, но смятахме, че поне проформа ще бъдат спазвани правилата в самия изборния ден.

Уви, още в ранните часове на деня ни се даде да разберем, че не е желателно да се месим много.

С Иван бяхме в почти непрекъснат чат и в двете ни секции течаха абсолютно сходни неща. Първоначално ни пробваха "с добро", като канеха да идем да пием кафе, да излезем да си почиваме, да идем на обяд. Ние, естествено, ако сме искали да пием кафе, щяхме да си останем в София и да отидем в Южния парк. Нямаше да станем в 5,30 и да се забием в забравено от бога село, забележително единствено с грандиозните си изборни манипулации.

Пропуснах да спомена, че не видяхме нито един плакат на друг кандидат. На която и да е друга партия или организация. За Стефчо, както галено му викаха, бяха много.

Но това с плакатите са бели кахъри.

В следващите няколко часа подадох сигнали за:
⁃ членове на СИК, които стоят до хората и им показват какво да натиснат на машините под предлог, че не се оправят;
⁃ членове на СИК, които стоят отпред, без да виждат машините (след като вдигнах гюрултия и подадох сигнал), но със зле прикрит шепот дават указания за номерата на преференцията;
⁃ едно от най-шокиращите за мен – избирател подава две лични карти и искрено не разбира защо да не може да гласува и с двете. Явно преди си е можело.
⁃ "застъпници", които надничат и се осведомяват периодично "как върви".

Към късната сутрин вече се бях ориентирала "къде е ключът за мазето".

Придружителите.

Забелязах, че през известен период едни и същи "момчета" водят различни баби и дядовци, в качеството си на придружители и никой не ги записва (на мен удобно в този момент ми бе дадена друга задача). Законът обаче гласи, че придружител може да си само два пъти, като това се записва, за да се проследи дали се спазва. Подадох сигнал.

Започнаха с неохота да ги "записват" на хвърчащ бял лист, вместо в указаната в методологията бланка. След като им обърнах внимание, ме "успокоиха", че "така е по-удобно и довечера ще си ги препишем". Подадох сигнал.

Започнаха да ги записват в указаната бланка, но обърнах внимание, че далеч не записаха всички. Помолих аз да водя списъка с придружителите. Много бързо забелязах, че започват да надвишават разрешения брой от 2 ма души за един придружител. Подадох сигнал. Направих си експеримент и попитах един от придружителите кого води . Разбира се беше "леля му". Попитах го как се казва, за да я запиша и познайте: не знаеше името на леля си.

Слънце грее, дъжд вали, синът на кмета Поли отново победи

В течение на тези случки напрежението все повече ескалираше, като вече открито ми се казваше: Какво търсиш в селото ни? Какво те интересува кого избираме? Нали все някой ще стане депутат, какво те интересува кой точно (!!!) Нищо няма да промениш; Защо ни саботираш изборите (!)

Междувременно аз съм обсебила списъците с придружители, записвам, ровя назад да търся колко пъти вече съм записала конкретен придружител, пиша в чата на Иван имената, за да ги знае и той и за да не ги допуска трети и четвърти път в неговата секция. Ако имам късмета да засека някого, че влиза трети път, го връщам, а той нагло оставя придружавания, излиза и на негово място демонстративно влиза нов, неупотребен „придружител“.

В един момент обаче явно щатните "придружители" със стабилни телосложения взеха да попривършват, благодарение на моя хъс да ги записвам и следя. За това време направо вече ги бях научила поименно.

Наложи се да впрегнат редовите селяни. Към този момент придружаваните вече бяха масов случай в секцията. Някакви хора кибичат на площада отпред, едни други хора им водят някакви трети хора, аз записвам и записвам, и снимам, и пращам на Иван имена. Едвам смогвам и често не мога да различа кой е придружителя и кой придружавания. Върхът на ескалацията дойде, когато един от "придружителите", чувайки ме как казвам на едно от най-младите момчета, че нашето поколение след 20 тина години ще си иде и това блато, на което сега помагат, ще остане за тях, ми каза, че то не се знаело кой кога ще си иде, божа работа било, можело още тая вечер да счупя крак или ръка. Или пък нещо да стане с колата на връщане.

Подадох сигнал.

В следващите два-три часа дойдоха много патрулки, 4 телевизии и още някакви медии. Дойдоха и двама цивилни инспектори, с омерзени физиономии. Давах и писах показания, Иван също. А колата ми, със софийски номер беше идеално разпознаваема на площадчето между двете секции, пълно от сутринта със „застъпници“. Успокояваше ме само мисълта, че живея на 150 километра, в някаква кутийка в двумилионна София. А Иван още следващия ден лети за Англия.

Когато приключихме с броенето председателката на СИК се обади в общината в Симитли, за да даде знак, че сме готови, при което ясно се чу първия и най-важен въпрос на отсрещната страна: колко има за Стефчо? Служителка в общината.

Резултатът в моята 12 -та Секция: гласували 424. За ГЕРБ-366. С "правилната" преференция-около 346. В селото има две секции.

В служебния бус, с който откараха бюлетините, синът ми чул как зам.-председателят на едната секция дава обяснение с извинителен тон някому, защо има няколко различни преференции. И нещо, което изобщо не можах да си обясня на момента: председателката на моята СИК, която иначе ми крещеше наравно с мъжете, два пъти се разплака пред мен. Не един, а два пъти. Като през сълзи ми повтаряше: защо ми го причиняваш? Едва по-късно предположих едно обяснение - а дали няма да има наказателна акция за нея, за дето допусна толкова сигнали, полицаи и медии.

Единственото, с което се съгласих всичките пъти, когато ми го натякнаха беше: ние досега такива избори не сме виждали. Приех го като награда за нервите и заминалия уикенд.

Стефан Апостолов е отново депутат със 7000 и не знам-си-колко преференции.

Произволно заглавие от вчера: „Всеки пети, гласувал за ГЕРБ в Пиринско, е избрал рекордьора по преференции Стефан Апостолов“, в случая в "24 часа, но са много".

Линк (ако имате нерви да си го причините) към изказване на „нашия Стефчо“в предишния парламент.

Насладете се!

Аз съм си вече в София, която въпреки недостатъците си е в Европа, в 21 век. Иван е в Англия.

В Долно Осеново 1512 (според Уикипедия) крепостни селяни живеят в 1512-та година.

Страшен бъркоч от страх, безпросветност, зависимост и тиня.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1025

6

Niko Kolev

06.10 2022 в 20:06

Расте нова бодра смяна еднокнижници - любители на торта Сахер.

-1395

5

zuIjin

06.10 2022 в 18:54

https://www.youtube.com/watch?v=uzC9KPbRUdE

Поздрав за Боко Тиквата

-4

4

Johnny B Goode

06.10 2022 в 16:54

Този Стефчо ще да е роден от връзката на Поли с Бойко.

9352

3

Човека

06.10 2022 в 15:55

Жената и синът ѝ са едни от малкото останали достойни българи, заради които си струва да се бориш за България!

6377

2

Zlatko

06.10 2022 в 14:41

Хайде сега Тиквун, да откаже Стефчо от депутатство, както е отказал ловешките кандидати, за да влезе кумеца му!

1496

1

Lyusien

06.10 2022 в 14:35

Евала! Ето на това му се казва : шуробаджанащина!!!
А "бедна" България харчи народни/наши пари за избори....
Запомнете от мен следното: България е най-богатата държава, защото всеки краде и пак има!

Айде, да сме здрави, че много от живите си отидоха...