Това не е обикновена момчешка детска стая. Сред неутралните бели мебели се открояват предмети и играчки, непривични за едно дете. Препариран койот, миниатюрна истинска пушка и макет на влакче са само част от богатия инвентар. Всъщност това са вещи на Симеон Сакскобурготски, когото народът галено нарича Симеончо. Галерия Кредо Бонум открива тази интересна експозиция на 26 март Идеята за изложбата всъщност е кинаджийска. Известният ни режисьор документалист Андрей Паунов представи своя последен филм биография за Симеон Сакскобурготски “Момчето, което беше цар” на София филм фест. А сега в Кредо Бонум ще видим предмети, истории, отпаднали сцени от този филм – всичко това ще ни въведе  в детството и въображението на момчето-цар и неговото „царство” – неща, които филмоната къща АГИТПРОП е предоставила. А тези обекти носят автентичността на малките истории във филма, както и на някои от големите проблеми на българската реалност. Изложбата представя реквизитни предмети и доста интересни епизоди, повечето непоказвани досега от документалния филм на Андрей Паунов “Момчето, което беше цар”. И няма значение дали зрителят е монархически настроен или не  – това е картина на сантименталната и противоречива носталгия по бившия цар и бивш министър-председател на България. В детската стая на момчето-цар ще видим отделни кратки сцени, от абсурдно-смешни до реалистично-трагични, появяващи се на екрана на компютър, във фотографска рамка, музейна витрина, отворено чекмедже. На пръв поглед всичко изглежда лесно и добре познато. Режисьорът обаче не е на това мнение. В продължение на четири години екипът на лентата събира страшно много материали и истории. Следва проучване, докато се разкрие удивително откровен портрет на съвременното българско общество. Цар Симеон – човекът, заел българския престол на пределно крехка възраст и малко след това изселен със семейството си от комунистическата власт – се превръща в обект на митове, идеали и надежди, които имат различни и често абсурдни проявления. Изложбата се фокусира върху личностите и историите зад кадър като извадки на най-типичните черти и слабости на обществото ни. „Детството ми беше щастливо... Почти като в приказките. До деня, в който баща ми почина.”, раказва Симеон. Останал в спомените на едно поколение като обичания и жизнерадостен Симеончо, очакван като месия и освободител години наред, биографията на този човек се превръща в събирателен образ на много съществени трансформации през последните 60 години.