Гласуването на избори става задължително.

Това решиха депутатите, които днес приеха окончателно, на второ четене, първия параграф от промените в Изборния кодекс.

Текстът бе предложен от Патриотичния фронт и гласи: "Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг".

Той беше приет със 109 гласа "за" (72 от ГЕРБ, 2 от РБ, 18 от ПФ, 7 от БДЦ, 2 от "Атака", 10 от АБВ), 74 "против" (1 от ГЕРБ, 25 от БСП, 27 от ДПС, 13 от РБ, 3 от БДЦ и петима независими) и 10 "въздържал се" (5 от РБ, 2 от БДЦ, 2 от "Атака" и 1 независим).

От ДПС опитаха да отложат гласуването - те предложиха точката за Изборния кодекс да отпадне от дневния ред, но искането не беше прието.

Преди да влязат в пленарна зала, промените в Изборния кодекс бяха гласувани на три среднощни заседания на правната комисия.

Според все още неприетата част от законопроекта негласувалите, тоест неизпълнилите "гражданския си дълг", ще се заличават от избирателните списъци. Първоначално се предвиждаше тази дерегистрация при едно негласуване на избори. На среща вчера между ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ за спорните промени в Изборния кодекс се е стигнало до решението името на гласоподавателя да се заличава след две поредни негласувания.

В следващите параграфи на законопроекта се предвижда възможността гласувалите евентуално да бъдат поощрявани със "стимули". Решение дали да има стимули и какви да са те трябва да вземе Министерският съвет.

Янаки Стоилов от БСП заяви, че от опозицията са готови да сезират Конституционния съд, но няма да го направят "за да се види пълното действие на този закон". Той коментира, че гражданите трябва сами да решат дали да се "самозадължат да гласуват".

Петър Славов от гражданската квота на РБ коментира, че от БСП е трябвало да идат на заседанията на правната комисия, за да изкажат мнението си и да се запознаят със закона. 

Съпредседателят на ДПС Четин Казак заяви, че задължаването на хората да гласуват е противоконституционно, защото в основния закон е записано, че гражданите имат правото да избират.

"По конституция българските граждани имат право да избират и това право не е задължение", коментира Мустафа Карадайъ.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък се изказа против задължителното гласуване, защото "не можем да задължим хората да ни вярват". Той се обърна към подкрепящите гласуването да е "граждански дълг" с думите: "Старата мома си търси млади избиратели". 

Реформаторът Гроздан Караджов пък иронично предложи част от фейлетона на Алеко Константинов "Избирателен закон" като редакционна промяна в текста, която гласи:

"Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните."

Той мотивира идеята си с това, че така ще е по-лесно на управляващите да "надхитрят гласуващите". Председателят на Народното събрание Цецка Цачева обаче реши да не подлага на гласуване предложението на Караджов.

Още по темата

20/04/2016

Политика

Управляващите се отказват от спорни точки в Изборния кодекс (обновена)

19/04/2016

Политика

Опцията "не гласувам за никого" ще помага на големите партии

19/04/2016

Политика

7 депутати приемат Изборния кодекс с гласовете на 16

18/04/2016

Политика

Няма да има местни коалиции на избори, реши правната комисия (обновена)