Сутринта на 16 август контингент от талибански бойци и две бронирани превозни средства, оборудвани с картечници, обграждат руското посолство в Кабул. Тяхната мисия обаче не е да атакуват сградата, а точно обратното: да защитават руския дипломатически персонал. По-късно същия ден руският посланик в Афганистан Дмитрий Жирнов заяви пред “Ехото на Москва”, че командир на талибаните му е обещал, че никой няма да навреди на руските дипломати. В рязък контраст на тона, идващ от западните му колеги, Жирнов описа талибаните като “много адекватни хора” и похвали ислямистката групировка за бързото възстановяване на реда в Кабул.
Изчистването на имиджа на талибаните в Русия не спря със събитията през август. На 7 ноември в предаване на телевизията Россия24, на зрителите е предложен ексклузивен репортаж от Афганистан. Кореспондентът Сергей Зенин разказва въодушевено за живота в афганистанската столица “след позорното изтегляне на американците”. Той обикаля пазарите на града, като през това време показва как руски служители купуват храна на гладуващите. Материалът включва също интервю с талибанския командир, отговарящ за сигурността на руското посолство, Хаджи Мухетбулла, а също и с посланика на Москва в Афганистан. Интересен момент от репортажа е показването на членове на специалната единица “Заслон”. Тази бойна част е част от руското разузнаване (СВР) и често обслужва руски дипломатически мисии и подсигурява охраната на официални лица. Освен това извършва секретни операции в държави, в които Русия има сериозно присъствие - през последните години служители на “Заслон” са забелязани в Сирия, Либия и Централноафриканската република.
Затопляне на отношенията между талибаните и Русия
Подобно развитие би било немислимо преди 20 години, когато Русия и талибаните бяха заклети врагове. Сега, след като се върнаха на власт през август, талибаните открито ухажват Москва и има признаци, че Русия е готова да отговори със същото. За промяна в отношението говори и фактът, че медийният гигант, “Русия днес” не описва вече талибаните като “забранена в Руската федерация терористична организация”, а като “организация под санкции на ООН заради терористична дейност”.
Според наблюдатели Москва поставя талибаните в “пробация”, за да види дали могат да изпълнят обещанията си за борба с наркотрафикантите и по-радикалните екстремистки групи, които притесняват Русия и нейните съюзници в Централна Азия.
Високопоставени служители на талибаните редовно описват Русия като потенциален съюзник, наред с Китай и Пакистан. В интервю през септември за руската информационна агенция РИА Новости говорителят на талибаните Забихула Муджахид призова Москва да бъде „нов посредник“ между групата и ООН, като същевременно покани руски компании да стартират икономически проекти в Афганистан.
Русия, от своя страна, покани талибаните в Москва в средата на октомври за разговори с представители на Китай, Индия, Иран, Пакистан и републиките от Централна Азия. Въпреки че дискусиите не доведоха до никакви сериозни споразумения, талибаните ги определиха като дипломатически успех, а вицепремиерът на талибанското правителство Абдул Салам Ханафи ги определи като „много добра среща в много приятелска атмосфера“, отдавайки признание за инициативата на Руската федерация.
В същото време обаче висши руски представители подчертаха, че Москва не бърза да признае управлението на талибаните, мотивирайки се с опасения от липсата на представителство на етническите и религиозните малцинства във временното правителство. Анализаторите, които следят събитията в региона, също рисуват сложността пред сигурността в Централна Азия за Кремъл.
Тези очаквани проблеми бяха подчертани от натрупването на руска армия в Централна Азия през последните месеци, заедно с многобройните учения близо до северната граница на Афганистан. Ситуацията в Афганистан е много несигурна и никой не знае какво ще се случи, като дори талибаните да бъдат оставени настрана, има други предизвикателства като например хуманитарна криза, разпространение на глад и разпад на самата държава. Ето защо Русия мобилизира всички необходими ресурси, за да гарантира както своята сигурност, така и на съюзниците си в Централна Азия.
Русия и талибаните имат сложно минало
Докато Русия и талибаните се опитват да излязат извън проблемното си минало, техните отношения могат да повлияят директно върху бъдещето на Афганистан и околния регион. Преплетената история на Москва с талибаните започва още преди групировката да завземе властта за първи път през 1996 г., години след инвазията на Съветския съюз в Афганистан между 1979 и 1989 г.
На 3 август 1995 г. талибаните прихващат руски самолет Ил-76 над Афганистан и го принуждават да кацне в Кандахар. При проверка талибаните откриват, че самолетът превозва тридесет тона боеприпаси, предназначени за Северния алианс - антиталибанската коалиция с широка международна подкрепа, която се сражава с талибаните през 1990-те. Седемчленният руски екипаж на самолета е арестуван и държан в продължение на 378 дни. Руснаците успяват да избягат от затвора, да върнат контрола си над самолета и да избягат в Обединените арабски емирства.
Напрежението между Кремъл и талибаните продължава да се влошава през годините след 1996 г. Талибаните предоставят убежище на Ислямското движение на Узбекистан, войнствена групировка, която извършва атаки срещу проруските правителства на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан между 1999 и 2001 г.
Още по-важно за Кремъл, талибаните започват да изпращат оръжия и пари за ислямистките бунтовници в Чечения и до ден днешен имат силно влияние върху радикалните групи в Кавказ в ущърб на протежето на Путин в Грозни - Рамзан Кадиров.
През януари 2000 г. талибаните официално признават независимостта на Чечения и малко след това официалният вестник на групировката “Шериат” призова всички мюсюлмански страни да обявят свещена война срещу Русия.
Курсът се обръща при встъпването в длъжност на руския президент Владимир Путин, който заема твърда линия срещу талибаните. До такава степен, че през март 2000 г. висши служители на Кремъл предупреждават талибаните, че Русия е готова да нанесе въздушни удари срещу чеченски тренировъчни лагери в Афганистан.
След атаките срещу САЩ от 11 септември 2001 г. Путин категорично изразява подкрепата си за американската кампания в Афганистан и нарежда на руските служби за сигурност да споделят разузнавателна информация с американците. Това позволява на Вашингтон да използва руското въздушно пространство за логистика в Афганистан, а Кремъл дори дава зелена светлина за изграждането на бази на САЩ в Централна Азия. През 2003 г. Върховният съд на Русия определя талибаните за терористична организация, на която е забранено да действа на руска земя. По закон медиите в Русия трябва да споменават това, когато говорят за талибаните или друга организация в този списък. Ето защо скорошните промени в “Русия днес” позволяващи талибаните да не бъдат определяни като забранена в Русия организация, е важно събитие. Най-видимата проправителствена медия следва директно политиките на Кремъл.
Продължава на страница 2
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)