Защо Русия смята да работи с талибаните

Руслан Трад Последна промяна на 16 ноември 2021 в 12:17 4834 0

Снимка Getty Images

Първият дипломатически контакт между талибаните и Москва е още от 2019 г. На снимката: Представители на талибаните, водени от Мулла Абдул Гани Барадар (ц), пристигат за разговори в Москва.

Сутринта на 16 август контингент от талибански бойци и две бронирани превозни средства, оборудвани с картечници, обграждат руското посолство в Кабул. Тяхната мисия обаче не е да атакуват сградата, а точно обратното: да защитават руския дипломатически персонал. По-късно същия ден руският посланик в Афганистан Дмитрий Жирнов заяви пред “Ехото на Москва”, че командир на талибаните му е обещал, че никой няма да навреди на руските дипломати. В рязък контраст на тона, идващ от западните му колеги, Жирнов описа талибаните като “много адекватни хора” и похвали ислямистката групировка за бързото възстановяване на реда в Кабул.

Изчистването на имиджа на талибаните в Русия не спря със събитията през август. На 7 ноември в предаване на телевизията Россия24, на зрителите е предложен ексклузивен репортаж от Афганистан. Кореспондентът Сергей Зенин разказва въодушевено за живота в афганистанската столица “след позорното изтегляне на американците”. Той обикаля пазарите на града, като през това време показва как руски служители купуват храна на гладуващите. Материалът включва също интервю с талибанския командир, отговарящ за сигурността на руското посолство, Хаджи Мухетбулла, а също и с посланика на Москва в Афганистан. Интересен момент от репортажа е показването на членове на специалната единица “Заслон”. Тази бойна част е част от руското разузнаване (СВР) и често обслужва руски дипломатически мисии и подсигурява охраната на официални лица. Освен това извършва секретни операции в държави, в които Русия има сериозно присъствие - през последните години служители на “Заслон” са забелязани в Сирия, Либия и Централноафриканската република.

Затопляне на отношенията между талибаните и Русия

Подобно развитие би било немислимо преди 20 години, когато Русия и талибаните бяха заклети врагове. Сега, след като се върнаха на власт през август, талибаните открито ухажват Москва и има признаци, че Русия е готова да отговори със същото. За промяна в отношението говори и фактът, че медийният гигант, “Русия днес” не описва вече талибаните като “забранена в Руската федерация терористична организация”, а като “организация под санкции на ООН заради терористична дейност”.

Според наблюдатели Москва поставя талибаните в “пробация”, за да види дали могат да изпълнят обещанията си за борба с наркотрафикантите и по-радикалните екстремистки групи, които притесняват Русия и нейните съюзници в Централна Азия.

Високопоставени служители на талибаните редовно описват Русия като потенциален съюзник, наред с Китай и Пакистан. В интервю през септември за руската информационна агенция РИА Новости говорителят на талибаните Забихула Муджахид призова Москва да бъде „нов посредник“ между групата и ООН, като същевременно покани руски компании да стартират икономически проекти в Афганистан.

Русия, от своя страна, покани талибаните в Москва в средата на октомври за разговори с представители на Китай, Индия, Иран, Пакистан и републиките от Централна Азия. Въпреки че дискусиите не доведоха до никакви сериозни споразумения, талибаните ги определиха като дипломатически успех, а вицепремиерът на талибанското правителство Абдул Салам Ханафи ги определи като „много добра среща в много приятелска атмосфера“, отдавайки признание за инициативата на Руската федерация.

В същото време обаче висши руски представители подчертаха, че Москва не бърза да признае управлението на талибаните, мотивирайки се с опасения от липсата на представителство на етническите и религиозните малцинства във временното правителство. Анализаторите, които следят събитията в региона, също рисуват сложността пред сигурността в Централна Азия за Кремъл.

Тези очаквани проблеми бяха подчертани от натрупването на руска армия в Централна Азия през последните месеци, заедно с многобройните учения близо до северната граница на Афганистан. Ситуацията в Афганистан е много несигурна и никой не знае какво ще се случи, като дори талибаните да бъдат оставени настрана, има други предизвикателства като например хуманитарна криза, разпространение на глад и разпад на самата държава. Ето защо Русия мобилизира всички необходими ресурси, за да гарантира както своята сигурност, така и на съюзниците си в Централна Азия.

Русия и талибаните имат сложно минало

Докато Русия и талибаните се опитват да излязат извън проблемното си минало, техните отношения могат да повлияят директно върху бъдещето на Афганистан и околния регион. Преплетената история на Москва с талибаните започва още преди групировката да завземе властта за първи път през 1996 г., години след инвазията на Съветския съюз в Афганистан между 1979 и 1989 г.

На 3 август 1995 г. талибаните прихващат руски самолет Ил-76 над Афганистан и го принуждават да кацне в Кандахар. При проверка талибаните откриват, че самолетът превозва тридесет тона боеприпаси, предназначени за Северния алианс - антиталибанската коалиция с широка международна подкрепа, която се сражава с талибаните през 1990-те. Седемчленният руски екипаж на самолета е арестуван и държан в продължение на 378 дни. Руснаците успяват да избягат от затвора, да върнат контрола си над самолета и да избягат в Обединените арабски емирства.

Напрежението между Кремъл и талибаните продължава да се влошава през годините след 1996 г. Талибаните предоставят убежище на Ислямското движение на Узбекистан, войнствена групировка, която извършва атаки срещу проруските правителства на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан между 1999 и 2001 г.

Още по-важно за Кремъл, талибаните започват да изпращат оръжия и пари за ислямистките бунтовници в Чечения и до ден днешен имат силно влияние върху радикалните групи в Кавказ в ущърб на протежето на Путин в Грозни - Рамзан Кадиров.

През януари 2000 г. талибаните официално признават независимостта на Чечения и малко след това официалният вестник на групировката “Шериат” призова всички мюсюлмански страни да обявят свещена война срещу Русия.

Курсът се обръща при встъпването в длъжност на руския президент Владимир Путин, който заема твърда линия срещу талибаните. До такава степен, че през март 2000 г. висши служители на Кремъл предупреждават талибаните, че Русия е готова да нанесе въздушни удари срещу чеченски тренировъчни лагери в Афганистан.

След атаките срещу САЩ от 11 септември 2001 г. Путин категорично изразява подкрепата си за американската кампания в Афганистан и нарежда на руските служби за сигурност да споделят разузнавателна информация с американците. Това позволява на Вашингтон да използва руското въздушно пространство за логистика в Афганистан, а Кремъл дори дава зелена светлина за изграждането на бази на САЩ в Централна Азия. През 2003 г. Върховният съд на Русия определя талибаните за терористична организация, на която е забранено да действа на руска земя. По закон медиите в Русия трябва да споменават това, когато говорят за талибаните или друга организация в този списък. Ето защо скорошните промени в “Русия днес” позволяващи талибаните да не бъдат определяни като забранена в Русия организация, е важно събитие. Най-видимата проправителствена медия следва директно политиките на Кремъл.

Продължава на страница 2

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови