Продължава от страница 1

Проблемите остават, но ситуацията се промени

През последните години Москва ставаше все по-разочарована от САЩ заради процъфтяващото производство на опиум в Афганистан, голяма част от който биваше контрабандно внасян в Русия през Централна Азия. Отношенията стават по-тежки след като идва кризата в Украйна през 2014 година и руската анексия на Крим, заради което САЩ налагат санкции върху Русия. Заплахите за Москва, свързани със САЩ, стават по-големи от заплахите, идващи откъм Афганистан.

Допълнително усложняване на ситуацията носи засилването на местния афганистански клон на “Ислямска държава”. Руските власти изчисляват, че групировката разполага с близо десет хиляди бойци към 2018 година. С акцента си върху глобалния джихад организацията е считана за по-сериозна заплаха за руските интереси в Афганистан отколкото талибаните. Това е още една причина за Москва да засили връзките с талибаните с цел да контрират влиянието на ИД.

С изместването на приоритетите Русия установи контакти с талибаните през 2014 г. През ноември 2018 г. делегация на талибаните пристигна в Москва за първи път, за да присъства на водените от Русия мирни преговори за Афганистан.

Оттогава представители на талибаните посещават руската столица най-малко седем пъти, включително четири пъти само тази година. В началото на юли талибаните обещаха да се справят с трафика на наркотици и да попречат на други екстремистки групи да използват Афганистан като база за атаки срещу Русия или нейните централноазиатски партньори.

Малко повече от месец по-късно силите на талибаните маршируваха победоносно в Кабул след двадесет години война. И докато западните правителства панически започваха да евакуират своя дипломатически персонал и граждани, Русия обяви, че посолството ѝ в Кабул ще остане отворено и не предприе изтегляне. На 28 август специалният пратеник на Кремъл за Афганистан Замир Кабулов заяви, че действията на талибаните показват, че групата е “научила определени уроци от историята”.

Руските анализатори обаче смятат, че в действителност Москва не е толкова ентусиазирана, колкото показва публично. Така например, Русия очакваше отдавна падането на правителството на президента Ашраф Гани, но приема с успокоение, че в новото правителство в Кабул присъстват и стари познайници и приятели на Кремъл като бившия президент Хамид Карзай и видни лидери от таджикските и узбекските общности в Афганистан.

Москва активно играе заедно с талибаните, но това не означава, че иска да ги види отново на власт за дълго време. Едно нещо е да те бъдат използвани като част от действията срещу САЩ в региона, а друго е да им бъде позволено да установят джихадистки режим на границата с Централна Азия, където се намират основни руски бази и интереси.

За Москва новата динамика крие много подводни камъни. Докато талибаните направиха дипломатически сондажи в Узбекистан и Туркменистан, те размениха остри думи с Таджикистан. През последните седмици на октомври талибаните осъдиха Душанбе, че подслонява лидери на афганистанската съпротива и разположиха хиляди бойци по северната си граница, включително атентатори-самоубийци от елитния батальон “Лашкар-и-Мансури”. Таджикистан наистина дава убежище на антиталибанските сили, водени от бившия вицепрезидент Амрула Салех и Ахмад Масуд, синът на афганистанския герой от войната срещу талибаните и СССР, Ахмад Шах Масуд. Антиталибанските сили все още провеждат акции срещу талибаните в Северен Афганистан и благодарение на партизанските действия, талибаните са все по-притеснени от нарастващата несигурност. Засега Русия не коментира действията на Ахмад Масуд и ролята на Таджикистан, но може да се очаква талибаните да поискат Кремъл да заеме позиция.

Русия обмисля създаване на стратегически връзки с талибаните

В началото на септември Путин призова международната общност да размрази резервите на централната банка на Афганистан, да възстанови програмите за финансова помощ за страната и постепенно да приветства талибаните в „цивилизованото семейство на нациите“. Такива мерки, твърди руският лидер, са необходими, за да се предотврати разпадането на Афганистан.

В момента Русия няма друг избор освен да се опита да установи работни отношения с талибаните. Западните държави, включително САЩ, могат да си позволят да се дистанцират от ситуацията в Афганистан за момента, но това не е възможност за Москва, тъй като тя трябва да гарантира собствената си сигурност заедно с тази на своите съюзници от Централна Азия.

Опциите на Русия да постигне това са ограничени. Една потенциална стратегия би бил опитът да се култивира проруска фракция в рамките на талибаните. Въпреки липсата на дипломатически пробив, посещението на талибаните в Москва в средата на октомври, предоставя на Русия ценна възможност за укрепване на връзките с политическото крило на групировката.

Ако дипломацията не успее, Русия е готова да възпира талибаните чрез други средства. От април Русия провежда редовни учения с Таджикистан и Узбекистан близо до границата с Афганистан. В ученията участваха хиляди войници и стотици единици техника, от самолети до танкове. В същото време Москва подсили своята 201-ва база в Таджикистан – най-голямото руско съоръжение в Централна Азия с нови оръжия - включително снайперски пушки, бронирани превозни средства и ракетни системи.

Генерал Александър Лапин, командир на Централния военен окръг на Русия, каза пред репортери в началото на август, че ученията са в отговор на нарастващото влошаване на ситуацията в Афганистан и заплахата от проникване на радикални терористични групировки, граничещи със страните от Централна Азия. Наличието на бомбардировачи с голям обсег на действие Ту-22М3 по време на ученията обаче изпращат по-сериозно послание към талибаните да не доближават границите на Таджикистан и други държави под крилото на Кремъл. Подобен тип самолети не са предназначени за подкрепа на сухопътните сили, а да нанасят удари по отдалечени цели.

Опасенията на Русия не се ограничават до потенциално нахлуване на талибаните в Централна Азия. Триумфът на талибаните може да насърчи екстремистките групи в постсъветското пространство и извън него. Победата на талибаните предоставя работещ план за международни терористични групи. Талибаните не подкрепят непременно тези групи и дори се сражават с някои от тях, но връщането на талибаните на власт несъмнено им осигури мощен източник на вдъхновение.