Когато на 21 май арменски багерист бива ранен от забили се в него стъкла от машината му, заради попаднал наблизо снаряд, ситуацията в пограничната зона между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах, е вече сериозно напрегната. От месеци има ранени цивилни заради минни полета, а двете държави се обвиняват взаимно в нарушение на мирното споразумение. Инцидентът на 21 май е предизвикан от обстрел върху село от арменската страна на границата, където армията строи нови укрепления. Станалото е част от редица събития от средата на май, когато конфликтът в Нагорни Карабах ескалира по нов начин. За разлика от последните над две десетилетия, когато боевете между Армения и Азербайджан се водеха предимно върху територията на Карабах, сега има реална опасност сблъсъците, които избиват по двете страни на границата, да доведат до край на нестабилното примирие.

По време на интензивните сраженията миналата есен, Баку успя да елиминира буферната зона, създадена от Ереван около Карабах и днес Азербайджан разполага със сили, разположени по почти цялата дължина на споделената граница, точно срещу арменските части. Ситуацията е несигурна, тъй като границата все още не е очертана ясно и следователно опасността от провокации, които биха могли да предизвикат възобновяване на войната, е сериозна. През последните няколко дни, международната общност, включително Русия, САЩ и Франция, активно работят за предотвратяване на това.

Как започна поредната криза

Настоящата криза започна на 12–13 май, когато азербайджански войници навлязоха по-дълбоко в граничния регион. Баку настоява, че те просто са сменяли позициите си на територията на Азербайджан, но Ереван осъди този ход като нахлуване на арменска територия. Оттогава азербайджанските сили продължават да извършват подобни маневри. Като реакция, Ереван призова Москва, Париж и други западни столици да упражнят допълнителен натиск върху азербайджанските сили да се оттеглят. Армения също така настоява да се изясни въпросът с демаркацията на границата - нещо, за което по-рано заяви, че няма да участва ако не бъдат установени двустранни дипломатически отношения.

В момента арменското министерство на отбраната твърди, че има контрол върху ситуацията, възстановило е арменският контрол около оспорвани райони и е в състояние да принуди азерските сили да се изтеглят от други сектори. Но международни наблюдатели, както и местни жители в региона, се съмняват в твърденията. В средата на май селяни от няколко села, разположени в близост до границата, призоваха Ереван да ги въоръжи в името на самозащитата. Според тях арменските военни са се оказали неспособни да изпълнят обещанията и за да изразят недоволството си от правителството, местните жители дори блокираха пътищата в района - проява на гняв, която усложнява наближаващите парламентарни избори.

След последната ескалация на погранично напрежение, Ереван и Баку провеждат многократни преговори под егидата на Русия. На 17 май официални лица от Москва заявиха, че двете страни са постигнали споразумение, но фактът, че за 18 май бяха предвидени допълнителни разговори, показва, че изявления от подобен тип е още рано да се правят. Независимо от това, поне за пред обществеността, арменското и азербайджанско лидерство са на една и съща позиция относно необходимостта да се определят общите им граници и посочиха, че ще работят съвместно с Москва по този въпрос.

Причините

Въпросът за арменско-азербайджанската граница, особено в близост до оспорваните територии, не е нов, но сега бива поставен наново на дневен ред по главно три причини. Първо, арменските и азербайджанските сили в момента са разположени точно една срещу друга. Второ, призивът на Москва за откриване на трансгранични транспортни линии - особено в арменската област Сюник, която служи като сухопътен мост между основната територия на Азербайджан и автономната азерска република Нахичеван - стои в центъра на прекратяването на огъня с посредничеството на Москва.

Трябва да се припомни, че тристранната среща на 11 януари тази година в Москва на руския президент Владимир Путин, арменския министър-председател Никол Пашинян и азербайджанския президент Илхам Алиев, се фокусира върху деблокирането и развитието на регионалните транспортни коридори в съответствие с договора за примирие от 10 ноември 2020, сложил край на 44-дневната война между Армения и Азербайджан. По-специално става дума за сухопътния път, свързващ Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван - вклинен между Армения, Иран и Турция. Той е от основно значение за активирането на различните слабо развити или отдавна изоставени регионални транспортни връзки. Въпросният маршрут минава през арменския район Мегри, като в съветската епоха има значителни регионални и международни железопътни и магистрални превози до и от Армения, Азербайджан и Русия, както и Иран, и Турция. Избухването на арменско-азербайджанския конфликт в началото на 1990-те обаче направи тези транспортни линии до голяма степен неизползваеми в продължение на три десетилетия.

Днес разговорите са концентрирани във възстановяването на линиите като една от основните предпоставки за установяване на мир. Подобни преговори не са на равни начала и това създава напрежение. Така например, Баку вероятно разполага с ресурсите за едностранно изграждане на пътища и железопътни линии през коридора, докато Ереван не може да си позволи да го направи през Нахичеван без външна помощ. И трето, зад всичко това стои въпросът за турското влияние в Южен Кавказ. Ако този коридор бъде отворен, Турция ще бъде свързана по суша с континентален Азербайджан и Централна Азия - нещо, за което са загрижени Армения, Русия и Иран. През последните месеци Русия и Иран засилват присъствието си в Централна Азия и Каспийският регион на фона на усилията на Анкара да разшири зоните си на влияние. На фона на тази конкуренция, Кавказ е особено важна зона и контролът върху нея е определяш за прокарването на външнополитическите цели на заинтересуваните страни.

Печеливши и губещи

Реактивирането на Нахичеванския коридор обещава да разклати транзитната карта на целия регион: Армения ще получи железопътна връзка с Русия през Азербайджан, която от своя страна ще бъде свързана с Турция през Армения и следователно Русия и Турция в крайна сметка ще бъдат свързани с железопътен транспорт. Но коридорът ще се отрази негативно на Грузия и Иран, които от години се възползват от позиционирането си като важни регионални транзитни държави. Рехабилитацията на маршрута ще бъде от полза за Русия в търговско, военно и геополитическо отношение. Така например, държавната компания „Руски железници“, която изцяло пое арменските железници през 2008 г. за 30 години, ще спечели допълнително от тази по-ранна инвестиция. Съгласно тристранното споразумение руските гранични войски ще контролират коридора Нахичеван и следователно Москва ще бъде мотивирана да примами спедиторите да използват маршрута през Нахичеван, вместо наскоро пуснатата азербайджанско-грузинско-турска железопътна линия Баку – Тбилиси – Карс. Иран също ще загуби от Нахичеванския коридор в определени отношения. Първоначално Техеран се надяваше, че новият транзитен маршрут ще бъде ограничен. В средата на ноември миналата година, Джавад Хедаети, служител в иранското Министерство на пътищата и градското развитие, омаловажи важността на коридора, заявявайки, че той вероятно ще поеме само местния трафик между Азербайджан и Нахичеван. Иран също така очаква Армения да блокира достъпа на Турция до коридора. Това беше опровергано от тристранната среща в началото на 2021 и предизвика напрежение в Техеран.

Две съветски и различни карти за границата

Разграничаването и демаркирането на арменско-азербайджанската граница не само в Сюник, но и на други места, ще бъде изключително трудно. Двете страни все още са далеч една от друга по отношение къде трябва да се намира граничната линия и няма обща или скорошна карта, по която да могат да работят. Налични са две различни карти от съветската епоха, които влизат в противоречие една с друга, тъй като отразяват националните интереси на Баку и Ереван. Армения използва съветска топографска карта, създадена от московски географи, която показва арменския суверенитет, простиращ се до 80 процента от оспорваното Черно езеро и цялата територия, чиято цялост според Армения е нарушена от Азербайджан в средата на май. На свой ред, Азербайджан предпочита съветска военна карта, която показва много повече от езерото, както и цялата територия, на която азербайджанските сили се преместиха. Накратко, няма нито една съветска карта, която да дава възможност за определяне на границите в днешно време.

Постигането на споразумение за границата няма да бъде лесно, дори и с ангажирането на двете страни в преговори. Може би най-доброто краткосрочно решение би било армиите на двете страни да се отдръпнат от спорните райони и да позволят на географите и дипломатите да си свършат работата. Но остава да се види дали такова взаимно оттегляне би било възможно дори в настоящата напрегната атмосфера, особено след като руските сили са единствените, които изглеждат готови да запълнят такъв вакуум. Както показват събитията от последните седмици, почти всеки ход може да предизвика потенциал за местно насилие или по-широка война - дори когато международната общност е принудена да се опита да предотврати това.

Още по темата

06/01/2021

Свят

Алиев обяви град в Нагорни Карабах за културна столица на Азербайджан

27/11/2020

Свят

Франция няма да признае Република Нагорни Карабах