Записки от фронта

Текстът е публикуван на http://desnite.eu

Събитията се развиват толкова бързо, че всеки ден е „нова бира”.

Много хора изостават от събитията – например, коментират нещо, което е било адекватно или налично преди 48 часа, а значи – отдавна преминало в историята.

Предлагам своя анализ, валиден към днешна дата. Основан е върху постоянното ми присъствие като „включен наблюдател” в протестите на „народа”. Не става дума за зелените протести, в които съм участник и които не дават поводи за притеснение – това са политически грамотни и зрели хора, от които неприятни изненади не могат да дойдат.

 Та, за бунта на народа. Минахме – много бързо – през няколко етапа:

 1. Бунт на гладните. Това бе началото – надигането против цените на услугите, давани от монополите. Рискът тук беше, че ще тръгнат да разбиват магазини и палят коли. Това се размина още към миналия вторник, защото дойде следващият етап:

 2. „Народна власт”. Във вторник и сряда миналата седмица исканията, изработвани на улицата, напуснаха най-опасната територия – тази на бунта на гладните – за да влязат в политиката. Влязоха обаче по най-опасния начин, с искания за забрана на партиите и на парламента и пряко управление от народа за народа. Във вторник исканията клоняха към болшевизъм: управление на народни комитети по места. В сряда минаха към ранния фашизъм – представителство не чрез партии, а по гилдиен и професионален признак. Важното бе, че започнаха да мислят за политика – т.е. за конструкцията на властта и представителството в нея – а не за реквизиции от народни комисари.

3. В сряда по принуда исканията навлязоха на територията на представителството и легитимността. Искрата бе появата, предните дни, на „представителката на протестиращите” Пеловска, която незабавно бе изобличена от улицата като агент на властта. Улицата си зададе въпроса: „Как излъчваме легитимни представители, как им даваме мандат за преговори с властта и пр.?” С това се влезе в истинска политическа процедура в рамките на демокрацията.

4. И остана там, защото президентът Плевнелиев им даде ясно задание – да излъчат легитимни представители, които той да вкара в обществения съвет, следящ действията на бъдещия служебен кабинет. С излизането си на улицата – нещо, което Борисов така и не направи – президентът се легитимира пред тях като единствената държавна институция, функционираща към момента; и ги убеди да си говорят с държавата, в негово лице, вместо да я сриват и правят наново.

 5. В момента протестиращите се намират в политически процес, който е демократично легитимен. Говорят за кръгли маси заедно с представителите на институциите. До дни ще започнат да допускат до тези обсъждания и НПО, и представители на поне някои политически партии. Основните рискове са избегнати; задачата оттук насетне е бунтът да бъде държан в рамките на демократичната политика, за да се излъчат необходимите на страната нови представителни лица с нови идеи.

 6. Ще рече: опасностите, спонтанно произтичащи от бунта на народа, са преодолени от това, че самият народ добива опит и политическа култура.

 7. Но: остава опасността мутрите да изиграят ролята на болшевиките от 1917 година – едно добре организирано и безогледно малцинство да отвлече бунта. Мутрите вече се опитват да се намесят в нещата във Варна и Русе. Този риск трябва да бъде неутрализиран чрез медиите, самите протестиращи (т.е. от по-опитните сред тях), институциите на държавата и политическите партии по места.

 8. Изводът, който направих преди седмица в „OFFNews”, си стои: всеки, който може да помогне бунтът да се преструктурира в процедура по изработване на нов обществен договор – е длъжен да го стори. В общи линии ситуацията днес е много по-малко рискова, отколкото беше преди 8 дни.

Още по темата

25/02/2013

България

Евгений Дайнов: Борисов се безпокои силно от израстването на президента

20/02/2013

България

Евгений Дайнов: Протестите не трябва да спират

19/02/2013

Нашите автори

Срещу когото не сме протестирали, него не сме бутнали

17/02/2013

България

Евгений Дайнов: Днес ГЕРБ падна

Следете новините ни в GoogleNews