Изчезналата улица 'Търговска'

Николай Братоев - Крижицки Последна промяна на 25 август 2020 в 10:10 10321 1

Стара София неизменно е изчезвала, изпълнявайки древния закон градът да събаря старото, да се изчисти постепенно от него и да построи новото. Хубаво би било, ако чрез повече снимки и читави описания към тях се е запазвала информацията за това, което скоро ще навеки ще изчезне. Факт е, че много малко е документирано, а идващото поколение не ще може да види как е растяла София и как е построена почти от нулата.

Заинтересуваните може само да разгледат неколцината музейни снимки или да прочетат за онова време от малкото спомени на всички живели преди нас. Но пък и не всички поколения са оставили във времето по нещичко от своите наблюдения или преживявания. А тъкмо те - старите софийски жители изчезват постепенно един след друг, повечето без да оставят и един ред за своето изживяно време и с тях изчезват всичките живи спомени за физиономията на нашата столица. А тя се изменила поне пет пъти, единия от които насилствено – при жестоките бомбардировки в края на Втората Световна Война.

Точно за това ще стане дума днес - за нещо, което го няма. За изчезналата завинаги улица „Търговска“. От всичко, което знам от баба ми, нейните съвременници и от малкото информация, оживяла пред очите ми между страниците на неколцина книги от домашната библиотека, бих казал, че „Улицата“ всъщност е била един малък, динамичен, сплотен търговски квартал в самия център на града. С изчезването на Търговска, са заличени и някогашните нейни пресечни улички като „Арда“, „Дрин“, Марица“, „Знеполе“.

Улица “Търговска” е представлявала важна градска търговска артерия, вероятно още от началото на съществуването на града. Тя свързвала площад “Бански” с конака на бейлербея (по-късно Двореца). Така е било по турско време, а вероятно и в българското средновековие, както и преди това при римското управление. Улицата обаче е разрушена напълно по време на бомбардировките през Втората световна война. В началото на 50-те години попада в рамките в градоустройствения план на новия централен площад “Ларгото”. Мястото е разчистено, улица "Търговска" окончателно напълно е заличена.

Там са се намирали „Пасажът Свети Никола“ - един обширен триъгълник с около 100 търговски обекта и цветарски сергии, ул. „15-ти Ноември“ пресечка на ул. „Знеполе“ с проходи от бул. „М. Луиза“ както се вижда на картата. Впрочем, известната ви днес ул. „Л. Леге“ е била по-дълга с около 250 метра и своеобразен рекордьор по стопански обекти: около 215. Там са били най-посещаваните в града закрити базари като „Меркурий“, „Елит и „Дишков“, вносители на модерни западни облекла и какви ли не стоки.

Наш роднина имал малко шивашко ателие тъкмо в този край на ул. Леге до Търговска. Чувал съм, че още рано сутрин седял на разклатеното си, трикрако столче пред витрината магазина, палил с кеф първата си за деня цигара и сърбал чаша кафе, донесена му от кафеджията разносвач. Впрочем, това е отдавна изчезнала професия у нас, но именно такива разносвачи на кафе видях през миналата 2019-та г. в Охрид. Само че там бяха доста по-модернизирани, отколкото през периода, за който пиша, защото обикаляха турската чаршия и околните улици, яхнали своите велосипеди. Не че, поръчителите на ободряващата течност не могат да си купят една проста кафе машина и да си пускат сами кафе, но явно всички виждат в запазването на традициите нещо сантиментално.

Ако се върнем за малко във времето и тръгнем по „Търговска“, ще видим и трамвайната линия, чийто маршрут преминавал покрай стотиците пъстри витрини на магазините, фасадите на елегантните, луксозни хотели, намирали се в сърцето на улицата. Представете си само стотиците купувачи, зяпачи или разхождащи се жители, които ту се качват в движение на мотрисите, ту слизат на леките завои, само за да задоволят безбройните си мигновени прищевки.

Многобройни са сериозните и комични сюжети с участието на дами и господа, облечени с дрехи втора употреба до тези с безупречно изгладено облекло. Мъжете с панталони, сако и задължително контрастна цветна жилетка, бомбе, а понякога и с бастун (но не за опора, а за елегантен престиж). Дамите са носили чадър против палещото слънце през лятото, дълги рокли, нагиздени с огърлици от бели перли, важно са минавали между редовете магазини редом със забързаните амбулантни търговци на сапун, улични продавачи на боза, кифли, гевреци. Елегантни, но не толкова, колкото разхождащите се дами по буржоазната, противоположна улица „Пиротска“. Магазините там са били по-скъпи и по-големи, стоките по-лъскави, а дамите - от каймака на висшето общество.

Претъпкано е било с хора като в мравуняк. На фона на пазарските сергии и безброя пъстроцветни петна от цветарските щандове, според Драган Тенев се е чувала неспирната, тъжна песен на една стара латерна. Минавали са, разбира се, и кафеджиите с таблите кафета, за които споменах по-горе. На едни и същи места са дебнали редовните фотографи: „Ало, спрете, за минутка!“. Така са им викали, защото са подхвърляли на минувачите тази фраза, за да ги заснемат с фотоапарата си. Като разглеждам семейните албуми и фотографиите, купени по битаци и търгове, мога дори да локализирам точните места по жълтите павета на тези неуморни фото-артисти.

На Търговска особени ограничения в работното време не е имало, както впрочем и за останалите софиянци, ако изключим обичайния график на чиновниците, който е почти същия, както и днес: от 08 до 12, и от 14 до 18 часа. За търговците от улицата и за занаятчийските дюкяни (вторите днес са почти на изчезване) е нямало точно определен час за започване или свършване на работния ден. Всеки вдигал решетките на дюкяна си още по тъмно сутрин и е държал отворено дори без обедна почивка чак до тъмно или поне докато има сериозни клиенти.

Вечер, не е било изключено към 22 часа все още да е можело да си закупите риза, вратовръзка или дори луксозни ръкавели. Интересно, че ръкавелите - този типично мъжки аксесоар от онова време, отдавна изчезна от обичайната си употреба, че дори и без навлизането на модерните технологии.

Повечето от хората са се обличали тъкмо за икономия с готови дрехи от магазините „Найман“, „Тиринг“, „Йерохам Б. Йосиф“. Записки от това време споменават следното:

"...за тридесет лева имахме хубав костюм. Яките на тия костюми, направени не по мярка, не лягаха добре. Тогава на пазара се появи един нов артикул — стоманена пружина, която се поставяше под яката и чрез налягане правеше яката да легне добре около врата. Такива пружини слагахме и под яката на пардесюто. Неудобството беше, че често в кафенето или ресторанта, като забравяхме да извадим предварително пружината, при събличането на пардесюто тя шумно изхвръкваше и летеше над главите на изплашените консуматори. Малко смях, едно „пардон“ и това си е!"

Имало е море от стоки: от обикновени дамски кожени палта до „бутикова елеганция". Магазини за вносен кристал и стъклария, книги, фотоапарати, бижутерия, швейцарски часовници, месни деликатеси или южни плодове. До късен час са оставали отворени колониалните магазини, бръснарниците, магазините с овощия (каква забравена стара, хубава дума!). Общо взето, правя си извод по разказите на възрастните софиянци, че те са затваряли окончателно чак към 23-24 часа! Сладкарниците и млекарниците даже още по-късно, малко след полунощ, а кафенета, винарните и бирариите чак по малките часове на новия ден или до когато имало здраво стоящи на краката си клиенти.

Ще изброя някои заведения, отдавна изтрити от картата на София: „Смолницки“, „България“, бирария „Батенберг“(изгоряла при бомбардировките) задължително оставали отворени до сутринта и неведнъж посрещали за закуска и първите си консуматори на кафе, топли кифли и чай.

Там е бил и знаменитият грандхотел „Панах“ на виенчанина Йохан Панах, построен в края на XIX век, в сладкарницата му се е пиело шварц кафе със задължителната кифла, а през 1928 г., на същото място е била построена сградата на Застрахователното дружество „Български феникс“ (слава Богу оцеляла и до днес). С него е граничил Пасажа „Свети Никола“, едно вътрешно-кварталното пространство с неправилна триъгълна форма между „Търговска“ и булевардите „Мария Луиза“ и „Дондуков“. За ориентир (на картата), днес на неговото място се намират самият площад на Ларгото и сградата на ЦУМ.
Там е била и „Руска парна чайна“ с хубав чай с лимон и много захар, както и прочутата сладкарница „Роза“. Според една градска легенда нейна кръстница е била красивата сервитьорка Роза, която разпалвала либидото на мъжките посетители не по-малко от изкушителните сметанови пасти на витрината. В тази част е била и известната сладкарница „Охрид“.

Не мога да не спомена и началото на другата страна на квартала – откъм бул. „Мария Луиза“, където си били Арменското кафене и средището на дейците за свободна Македония: хотел-кафене „Македония“. „За Арменското кафене“ в книгата си „Някога в София“, Христо Бръзицов споменава, че Яворов тъкмо там е написал редовете на „Арменци“, и то на един дъх! През Арменското кафене минават почти всички прочули се български поети, артисти, и други интелектуалци. През първите две десетилетия на XIX век редовни клиенти в него са Яворов, Елин Пелин, Чудомир, живеещия в съседната сграда Гео Милев, художника Константин Щъркелов, журналиста Йосиф Хербст, Симеон Радев и много други интелектуалци. Жалко, че кафенето не е запазено.

По улица „Търговска“ са минавали и всички високопоставени гости на Двореца, при това повечето, макар и за кратко разстояние по протокол са качени на файтон, отзад с лакеи, досущ като тези, които виждате днес по телевизията из репортажите за британската кралица или из парадния живот на двореца Бъкингам. Откъде са минавали: например на гарата посрещат някой високопоставен посланик, след като си изяде традиционното парче питка с мед или сол, го качват на файтона, и се отправяли по „Мария Луиза“ минавайки покрай „Баня Башъ“,оттам са завивали по жълтите павета на ул.„Търговска“, минавали са покрай евтините кина на ул. Дрин (успоредна на ул. Сердика, ул. Дрин днес не съществува). После са пресичали „Дондуков“, стигали площада и са влизали в дворцовата градина от западния и вход. На площада не е пазена внушителната сграда на застрахователно дружество „Балкан“, изградена по проект на Фридрих Грюнангер в първите години след 1900 г., но я има единствено на старите картички. Ако сега бяхме 1951 година, щяхме да видим и хотел „Юнион палас“, собственост и проект на архитект Никола Юруков. Ъгълът на хотела между площада и ул. „Знеполска“ (разделяща хотела от джамията, а след 1930-а и от Българска народна банка) е имал прекрасен, заоблен корниз над няколко прозореца от мансардата.

Ще завърша с приказните кинотеатри „Пачев“ на бул. Дондуков и ъгъла с ул. Търговска, днес северозападния ъгъл на Шератон, напълно разрушен при бомбардировките (1944 г.) на една от снимките се вижда колоната за афиши пред входа му. Също, кинотеатър „Арда“ намирал се е на ул. „Арда“ (вече несъществуваща пряка на ул. Търговска). Киното е унищожено с пряко попадение на разрушителна бомба през 1944 г.

Там има една забавна случка от ученическите години на дядо ми. С негов приятел съкратили часовете в гимназията (че кой не го е правил и по наше време), та отишли в това кино. Само че, то се славело с тайни сбирки на ремсисти и социалисти, а в същия ден полицията правят хайка за такива, арестуват всички в киното и заедно с тях улавят дядо ми с приятеля му. Полицаите ги качват на трамвайната мотриса в посока Лъвов мост, но дядо ми ловко скача в движение от трамвая и се скрива в близката уличка. Приятелят му не успява да се отскубне и после виси до вечерта докато не дойдат родителите му да го приберат….

Източници:
Драган Тенев: "Тристахилядна София и аз между двете войни“
Робер дьо Бурбулон:“ Български дневници“
Димо Казасов: „София през първите години на 20-ия век. Спомени“
Христо Бръзицов: „Някога в София“
Картата е съставена от:
Пейо Колев, авторски колектив на сайта Изгубената България: „Бомбардирана София“
(1) Партиен Дом
(2) х-л Шератон + (4) Президенството + (5) фонтанът на площад Александър. I
(3) ЦУМ + (6) Министерски Съвет
(7) Черквата „Св.Петка Самарджийска“ + (13) Археологически разкопки на Ларгото
(11) Х-л Рила
Снимки, картички: личен архив,
„Пасаж Св. Никола“ - ЦДА Дигитален архив - Държавна агенция "Архиви"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1502

1

tarabata

25.08 2020 в 10:39

Мдаааа...историята е хубаво нещо, но едва ли нещо може да спре прогреса. Не бива спомените за доброто старо време да се превръщат в ретроградно мислене. Тук милицията е гонила "културтрегерите", а в краварника, по същото време, направо са скопявали негрите като индивиди втора ръка.