Залогът на президентските избори

Антоний Гълъбов Последна промяна на 11 юни 2016 в 14:54 7686 7

Мандатът на Росен Плевнелиев променя представата за президентската институция. Неговото решение да не се кандидатира сега за втори мандат направи тази промяна още по-видима. В същото време, поредната атипичната предизборна кампания, в която навлизаме, налага да бъде определен политическият залог на предстоящите президентски избори. Именно спрямо него би трябвало да се позиционират всички кандидати, а избирателите - да определят своите предпочитания.

След мандата на Плевнелиев кандидатите за предстоящите избори ще трябва да отговорят еднозначно на един въпрос: дали искат да продължат и да разгърнат профила на президентската институция, или ще се стремят да променят изцяло модела. Всъщност въпросът е дали ще продължат да отстояват геополитическата ориентация на България, или ще се опитат да я заменят с нещо друго. Въпросът е ясен и изисква също толкова еднозначен отговор. Всичко друго би било само част от общия политически шум.

Отговорът на този въпрос ще определи разположението на политическите сили и отношенията помежду им. Няма съмнение, че залогът на тези избори не е само в личността на президента, който ще бъде избран. Личностните качества са важни, но повече, отколкото на предишните президентски избори, днес е определящо каква ще бъде неговата/нейната политическа позиция по отношение на предишния мандат. Мандатът "Плевнелиев" структурира достатъчно ясно пространството, в което всеки следващ кандидат ще трябва да определи собствения си профил.

За първи път след приемането на Конституцията на Република България преди 25 години именно мандатът "Плевнелиев" показа потенциала на президентската институция за управление на политически кризи. Предходните президенти на България бяха изправени пред различни предизвикателства и кризи, които имаха по-скоро вътрешнополитически профил. Мандатът на президента Стоянов бе най-труден, доколкото трябваше да бъде управлявана ефективно дълбоката политическа криза от началото на 1997 година (когато се намирахме на часове от реален риск от гражданска война заради т.нар. твърдолинейни комунисти, които бяха готови на всичко, за да не допуснат връщане на проучвателния мандат за съставяне на правителство), както и по времето на военната операция на НАТО в Югославия. Но нито един от досегашните ни президенти не е носил отговорността да реализира правомощията си в условията на рязко променена външна среда за сигурност и период на продължителна политическа криза в страната.

Залогът на президентските избори ще определи перспективите пред партиите и коалициите от управляващото мнозинство, както и шансовете на съставната опозиция. Президентските избори се превръщат във все по-голямо изпитание за коалициите, независимо дали подкрепят или не управляващото мнозинство. Тук не става дума само и единствено за номинирането на самостоятелни или взаимно подкрепени кандидати. Това не е кастинг. Изборът на профил на кандидата е политическо решение, което ще има съществено значение по отношение на бъдещето разпределение на силите в следващото Народно събрание. В известен смисъл, това може да бъде единственото легитимно обяснение за скандалния отказ от обявяване на кандидатури и започване на предизборната кампания, което, само по себе си, е израз на дълбоко неуважение към избирателите.

ГЕРБ ще издигнат самостоятелен кандидат. Това е структуриращ принцип на тази политическа формация. Докато продължават да го следват, ГЕРБ ще продължат да удържат подкрепата на част от своите избиратели и преди всичко – силната си преговорна позиция по отношение на останалите политически формации. Вероятността кандидатът на ГЕРБ да бъде следващият президент остава висока, но забавянето на кампанията и видимото колебание по отношение на съществуващата политическа констелация, прави по-възможни избори в два тура с победа на втори тур.

Реформаторският блок запазва съставната си електорална подкрепа, която все така се осигурява чрез лоялност към партии в коалицията, а не към нея като цяло. РБ не успява да изгради представата за единен субект и по всичко изглежда, че няма да постигне съгласие и по отношение на кандидатурата си за президент. В същото време, от това дали РБ ще се яви с две или повече кандидатури зависи бъдещето на коалиционния проект.

След очаквания отказ на ГЕРБ да води преговори за обща кандидатура с РБ, представляван преди всичко от ДБГ, онази част от Блока, която подкрепя безусловно правителството ще бъде принудена да подкрепи „служебен” кандидат, колкото да демонстрира готовност за подкрепа на кандидата на ГЕРБ на втори тур, а ДСБ и гражданската квота, (която все повече придобива профила на самостоятелна политическа формация) ще бъдат принудени да издигнат самостоятелна кандидатура и да мобилизират всичките си ресурси за постигането на добър резултат. Но именно тази разлика в стратегиите ще направи още по-видими различията и практическата невъзможност за постигането на така необходимата формула на политическо взаимодействие в рамките на РБ.

Това се отнася в същата степен за Патриотичния фронт. ВМРО има дълга биография на коалиционни съюзи, завършили преждевременно заради конюнктурно позициониране. Маневрите на партията към „центъра” и опитите за тестване на нови съюзи със земеделци, АБВ, Гергьовден и части от Народен съюз поставят под въпрос подкрепата за обща кандидатура на ПФ в сегашния му вид. НФСБ изглежда, че също ще търси решение извън рамките на коалицията, към консолидиране на националистическия вот в предишните му измерения. Разговорите с Атака изглеждат като част от подготовка за подкрепа на национал-популистки кандидат за изборите. Разликите в двата профила се свеждат до външнополитическата ориентация и именно затова изглежда вероятно те да се задълбочат.

След опита за бунт в рамките на Българския демократичен център от страна на депутатите на новосформирания Народен съюз, кризата временно е решена, но тя няма да определи готовността за подкрепа на един или друг кандидат-президент. Тук също са възможни повече от една кандидатура, без яснота за подкрепа между първия и втория тур.

Провокативната позиция на АБВ спрямо БСП задълбочава напрежението както в самата партия, така и по отношение на досегашните й сателити в Лява България. Опитите за оцеляване не могат да постигнат успех при завръщането на недобре забравени фигури от предишни управления около новоизбрания председател. Вътрешнопартийният референдум изглежда повече като тактика за печелене на време, отколкото като сериозна заявка за партийна демокрация.

Претенцията на АБВ за „развитие към „центъра” (каквото и да означава това) засега постига целта да увеличи натиска за преговори върху БСП, което на свой ред прави още по-проблематична единна лява кандидатура. Ако изобщо подобна кандидатура бъде подкрепена от повечето обявяващи се за леви формации, (с изключение на Движение 21), то тогава тя без съмнение ще бъде позиционирана между руските интереси, претенциите на Първанов и битката за оцеляване на Нинова.

Бъдещата партия ДОСТ ще търси място сред политическите формации, които биха подкрепили профил с ясна евроатлантическа ориентация, то ДПС изглежда разколебано в готовността си да подкрепи проруски кандидат. ДОСТ мобилизира вътрешнопартийна критика, която никога не е имала шанс да оцелее досега и отново върна темата за политическата отговорност на Ахмед Доган, именно по отношение на обслужването на руските интереси в България. Вероятността ДПС да издигне самостоятелен кандидат зависи от баланса на силите в „проруската зона”. Струпването на различни политически субекти, претендиращи да отразяват в най-голяма степен геостатегическите планове на Путин в България, затруднява позиционирането на ДПС. Попадането на Движението в „компанията” на Атака никога не е притеснявало елита на партията, но може да донесе неочаквана подкрепа за ДОСТ от страна на неговите избиратели.

Извънпарламентарните политически сили също трудно ще постигнат съгласие помежду си за подкрепа на единни кандидати. Изглежда, че всички ще продължат да изкачват номинациите на ГЕРБ и БСП преди да заявят собственото си отношение към следващия президентски мандат. Изглежда, че едва след това ще се „сетят” за избирателите си и ще се опитат да спечелят поне още веднъж доверието им.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8881

7

Иван55

12.06 2016 в 12:19

"Вероятността кандидатът на ГЕРБ да бъде следващият президент остава висока"

Тези избори са мажоритарни и затова няма абониран за победата. Дали Плевнелиев ще бъде определен като вододел, или противопоставянето Горбачов-Путин примерно, май също няма особено значение. В крайна сметка вододелът е олигополия/демокрация. Малко търпение и "по номинациите ще ги познаем".

4359

6

ОФчар

12.06 2016 в 10:43

Плевнелиев каза каквото трябва, където трябва и на когото трябва.
Браво на президента!
Шимел, не ти се вярва, че си прос ли? Я прочети к'во си писал вчера ;)

73928

5

El Commandante

11.06 2016 в 22:49

"Нали съм ви казвал защо сте бедни? Още веднъж: защото сте прости."

Айде бе?!?!

21662

3

spirit оригиналът

11.06 2016 в 18:33

Този човек се държи като ястреб, а си е една гургулица.
Очевидно вече напълно се е вдетинил в представата за собствената си персона.
И изобщо не си дава сметка, отговаря ли тя на реалността.
Четейки речта си, той сигурно се е сънувал като един втори, български Шуман, като човек, който ще удържи разпадните процеси в Европейския съюз, и пр.
Вероятно, дори не си даваме сметка, докъде се простират фантазиите му.

***
Наесен ще бъдем лишени от един много забавен спектакъл.
Защото, ако го бяха натрапили за втори мандат, ако можеше да се случи това чудо, всички щяха да видят, какво фиаско щеше да претърпи Плевнелиев – независимо от комичното му перчене.
За чия сметка е обаче това перчене – това е основният въпрос.

***
Той ще постави в неловко положение и следващия президент пред новите ни чорбаджии – защото всеки друг ще изглежда далеч по-малко сервилен и изобщо прекалено нормален пред неговата войнстваща посредственост.